Медиите съобщават за прехвърляне на американско ядрено оръжие от Турция включително и в Полша. До акцията се било стигнало на 20-21 февруари с транспортни самолети C-17 Globemaster III. Позволявам си да се усъмня.

Съобщенията за мнимото преместване на резервни части за ядрено оръжие в Полша предизвикват, разбира се, много емоции, но съм почти убеден, че САЩ няма да ги преместят у нас.

Американците имат в Европа шест склада за такова оръжие, въздушни бомби Ф61 модел 3 и модел 4 с различна мощност. Мощността на бойната глава се установява преди да бъде поставена под самолета. Тези бомби са въведени на въоръжение през 1979 г., а първата им разновидност – през 1963 г.

Два американаски склада се намират в италианските военновъздушни бази Авиано и Геди, по един - в турската база Инджирлик, германската Бюхел, холандската Фолкел и белгийската Клайне-Брьогел. В Инджирлик се предлога, че има 50 бомби, в останалите – по 20. Тези в Авиано са на американското 31 изтребително крило, въоръжено с F-16C Fightning Falcon.

Базата Геди се използва от 6 крило изтребители-бомбардировачи „Червените дяволи“, които летят на същите машини. Във Фолкел са разположени два холандски дивизиона, които се обучават в употребата на ядрено оръжие. В базата Клайне-Брогел се съхраняват бомби за белгийското 10 крило на тактическата авиация. Двете последни единици са въоръжени с модернизирани самолети F-16AM MLU.

В програмата на НАТО Nuclear Sharing участват четири държави: Белгия, Нидерландия, Германия и Италия, във всяка има по два дивизиона. До неотдавна  в тази група беше и Турция, но предназначените за нейното 4 изтребително крило бомби в базата в Акитчи и 9 изтребително крило в базата в Бахкешир бяха прехвърлени в Инджирлик, където не  е разположена американска или турска единица, а 39 базово крило т.е. логистичният център за единици, които могат да бъдат прехвърлени тук. Ядрено оръжие имаше и в Гърция, в базата Араксос на самолети от 2001 г. A-7E Corsair II. До 2006 г.имаше и в британската база Лейкенхийт, където е разположено американското 48 изтребително крило, въоръжено с F-15E Strike Eagle.

Американците обмислят да вземат бомбите от Турция и да ги прехвърлят в Германия. Сериозна дискусия по този въпрос върви от октомври 2019 г. А тъй като НАТО се връща към концепцията за ядрено възпиране, по-скоро няма да изнесе това оръжие от Европа. Бомбите вероятно ще бъдат зачислени на конкретни  единици. Може би на американските F-35A?

Атомните бомби обаче не са стока, която отлежава по рафтове в складове. Тяхното складиране се извършва по специални процедури и изисква скъпи съоръжения. Най-важна е сигурността: бомбите трябва да се съхраняват в специални условия. Всички изброени бази имат специални бетонни хранилища PAS (Protective Aircraft Shelter), които напомнят хангарите за бойните самолети. В тях има системи WS3 (Weapons Storage and Security System), укрити в подземни силози, снабдени с електронна сигнализация. Повечето от електронните системи са тайни, но сред тях има телевизионни и термовизионни камери, които следят околността и са свързани с твърда връзка с различни системи за защита. Има сензори за движение, вероятно и такива, които реагират на глас. Един такъв силоз с всички съоръжения струва около 1 милион долара. В хранилищата не бива да има никакви лесно запалими материали, само бетон и огнеупорна изолация.

За всеки такъв комплекс от бункери се грижи охранителен дивизион Munitions Support Squadron (MUNSS), чийто персонал е много добре обучен и старателно селекциониран.

Каква е връзката на всичко това с Полша? Да започнем от политическия проблем. Навремето заместник-министърът на отбраната Томаш Шатковски беше споменал, че искаме да се присъединим към програмата Nuclear Sharing. Но изглежда американците ни смятат за твърде нестабилна страна, за да се съгласят с това. Не искат също така да провокират Русия към ответни стъпки. Вестта за разполагане на американско ядрено оръжие в Полша би предизвикала буря в Кремъл.

А сега военният аспект. Никой не е потвърдил, че доставените ни самолети F-16 са приспособени да пренасят ядрено оръжие. Полските пилоти не са обучени за това. Не се тренират процедури за окачване на бомби и ядрени удари. Извество е също, че на територията на Полша не е разположена нито една американска военновъздушна единица, която би могла да  извърши такива нападения в случай на война.

Освен това в Полша няма специални складове със съоръжения WS3. Винаги могат да бъдат построени напр. в Повидз или Милославец. Там вече има американаски войски, а базите системно се ремонтират и разширяват. Но такова нещо не би могло да се удържи в тайна. В нашата държава, в която доста се приказва, някой със сигурност ще започне да информира за такава необикновена инвестиция. Съществува освен това и Реджиково край Слупск, където американците изграждат елементи от противоракетната система.Но отдавна неизползваното летище не е годно дори за изнесена напред база, то по-скоро напомня извстеният Смоленск Северный (летището, на което през април 2010 г. се разби самолетът на тогавашния полски президент Лех Качински – б.р.). Така че Реджиково отпада.

И накрая най-важният въпрос. Щом САЩ имат складове за атомно оръжие в Германия, Нидерландия и Италия, в случай на конфликт то може да бъде транспортирано до Полша. Такава операция би продължила най-много четири- шест часа, докато самият процес на вземане на решение за използването на това оръжие бе заело много повече време. Това е по-сигурен вариант отколкото да се съхраняват бомби в някакви набързо построени складове в Повидз ли Милославец, където нападателят лесно би могъл да ги обезвреди.

Най-странно звучи съобщената от „Лас Вегас нюз“ информация, че  част от бомбите е пренесена от една от балтийските страни. Това е вече съвсем неправдоподобно. Все едно да държим кутийка с бижутерия на стълбищната площадка.

Авторът магистър, инженер Михал Фишер е бивш военен пилот и инструктор на свръхзвукови самолети СУ 22, преподавател в Collegium Civitas, публицист в специализирани военни издения (Отдел за военни изследвания и анализи), участаник в умиротворителните мисии на ООН -  UNPROFOR в бивша Югославия и UNIKOM в Ирак и Кувейт, абсолвент на висшата офицерска летателна школа в Демблин, Варшавския университет и Военната акамедия.