БРЮКСЕЛ—Поправки, които са в очевидна полза на руския проект за газопровод  „Южен поток“, са отпаднали от проект на заключения на среща на върха на ЕС по енергетиката и климата, която започва в четвъртък.

В първоначална редакция на документа, с която Клуб Z разполага, са зачеркнати пасажи, според които компаниите участващи в енергийни проекти информират за тях Европейската комисия и системно се съветват с нея за съответсвието им с европейското право и приоритети за енергийна сигурност, включително и чрез оценка на междуправителствените споразумения, на които се основават тези проекти.

Черновата с дата 13 октомври носи подзаглавието „български коментари“, но според дипломати запознати с процеса това не значи, че редакциите в полза на „Газпром“ са били дело непременно на българската страна и те не фигурират в окончателната българска позиция. България е участвала в консултации по заключенията заедно с Полша, Румъния, Словакия, Чехия и Унгария и в хода им проектът е бил няколко пъти променян.

Европейската комисия поиска в края на миналата година шестте страни от ЕС, които участват в „Южен поток“ – Австрия, България, Гърция, Словения, Унгария и Хърватия - да замразя проекта, докато междуправителствените им споразумения с Русия за него не бъдат предоговорени в съответствие с европейските правила в енергетиката. През юни тази година Комисията започна процедура за нарушение срещу България, защото сключените от правителството на Пламен Орешарски договори за изграждане на „Южен поток“ на наша територия нарушават споменатите правила.

За повече назависимост на националните решения в енергетиката от ЕС в Източна Европа се бори унгарският премиер Виктор Орбан, който е в хроничен конфликт в Брюксел по широк диапазон от теми.

Трудни преговори

Очаква се преговорите в четвъртък да са най-трудните от години. Те ще засегнат нивата на намаляване на въглеродните емисии, повишаване на енергийната ефективност, дела на възобновяемите енергийни източници в потреблението, енергийната сигурност и правилата на европейския енергиен пазар.  По тези въпроси ЕС е разделен на различни лагери, границите между които не съвпадат изцяло с традиционните разделителни линии изток-запад, север-юг, малки-големи и богати и бедни.

Европа трябва да изработи обща позиция, с която да отиде на световната конференция по климата в Париж догодина. Тя ще работи по глобалнио споразумение за борба климатичните промени след изтичането на договора от Киото.

Голяма част от новите членки на ЕС, но не само те, смятат, че досегашната система за намаляване на въглеродните емисии и използването на минерални горива е скъпа както за икономиките, така и за потребителите. Те искат компенсации за усилията, които биха положили, както и по-ниско ниво на правна обвързаност и по-малко контрол от Брюксел.

Европейската комисия предлага ЕС да съкрати с 40 на сто въглеродните си емисии до 2030 година в сравнение с 1990 година. Това предполага задължителни намаления на национално ниво. Предложението включва и най-малко 27 на сто дял на възобновяеми енергийи източници в общото портебление на ЕС задължителен на съюзно ниво пак до 2030 година. Най-сетне то предвижда и индикативна цел за 30 на сто намаляване на разхода на енергия спрямо прогнозния в същата времева рамка. 

Искаме облекчения

България е сред източноевропейските страни, които приемат като задължителна цел 40-процентовото намаляване на въглеродните емисии, ако то е придружено с облекчения за икономиките и енергийните им сектори.

В бележките си към проекта те са добавили изречение, че „всички страни ще участват в това усилие адекватно на техните възможности, вземайки предвид съображенията за справедливо разпределение на усилията и солидарност“.

Друго източно искане е държавите-членки с брутен вътрешен продукт под 60 на сто от средния в ЕС да могат да предоставят безплатни разрешения за въглеродни емисии, за да се освободят средства за модернизация в енергетиката. 

Съгласно европейската схема за търговия с въглеродни емсии, ТЕЦ-овете и голяма част от промишлените предприятия плащат правото да изпускат в атмосферата въглероден двуокис и други парникови газове, които се смята, че ускоряват глобалното затопляне. За целта те купуват разрешителни за емисии. Всяка страна-членка има лимит от такива разрешителни, който се определя възоснова на тяхното количество от минал период. 

Целта на схемата е да стимулира развитието на нисковъглеродните производства, като кара бизнеса да плаща за високовъглеродните. Разрешителните се търгуват на борсите, като цената им зависи от търсенето и предлагането. В годините на кризата тя падна, защото търсенето намаля успоредно с производството и на пазара остана излишък от разрешителни. Това породи съмнения за тяхната ефективност и ЕС се намеси, изтегляйки части от тях, за да стабилизира цената им.

Източноевропейците искат ЕС да увеличи двойно – на 3-4 на сто резерва от разрешителни, които той отделя за страните-членки с БВП под 60 от средния и приходите от тях да могат да се използват за промишлено обновление. Тепредлагат и резервът да се разпределя между съответни държави пропорционално на дела им в БВП на ЕС, както и резервът да не се намалява, ако ЕС реши да изтегли разрешителни от пазара. 

Според цитираната чернова спомената група страни настоява и 15 вместо 10 на сто от национално търгуваните разрешителни да се разпределят на страните с БВП на глава до 60 на сто от средния за ЕС, вместо за тези с БВП до 90 на сто от средния, както е предложила Комисията.

Против сме задължителни цели за ВЕИ и за енергийна ефективност

България е против и целта за дела на възобновяемите енергийни източници да бъде задължителна и да е „най-малко 27 на сто“.  Правителството приема само 27 на сто и то при условие, че това не е правно обвързващо дори на европейско ниво.
Заедно с изброениете държави България е за индикативна цел от 25 на сто намаляване на енергопотреблението спрямо очакваното до 2030 година вместо предложените 30 на сто от Комисията. 

Тук разнобоят сред националните позиции, представени предварително в Европейския съвет, изглежда най-голям. Германия, Дания, Португалия, Люксембург и Швеция са за задължителна 30-процентова цел. Дания иска тя да бъде „най-малко 30 на сто“. За индикативна цел от 30 на сто са Австрия, Финландия, Словения, Естония, Ирландия, Испания, Гърция, Малта, Латвия, Белгия, Италия, Франция и Холандия. Обединеното кралство и Кипър са да няма цел за намаляване на енергопотреблението.