Пандемията COVID - 19 ще има сериозни здравни, икономически, социални, а вероятно и културни последствия. Не всичко, което ще се случи след нея, ще бъде непременно лошо. Тя ще промени модели, процеси и начин на мислене. Но, за това ще има време да се говори.

Разпространението на вирусите следва правилата на експоненциалния растеж . Мащабът на разпространение зависи от болните днес умножени по броя на хората, с които са се срещнали в последните дни, умножени по процента на вероятност срещата да доведе до зараза. Само 20 дни бяха нужни в Китай 100 болни да станат 10 000. И още 13 дни по-късно да станат 100 000.

България се намира в началото на кривата и тежките непопулярни мерки бяха абсолютно задължителни. Драстичните действия днес ще бъдат първо по-кратки и второ – по- евтини.

Извънредното положение е необходимо, защото:

1. Броят на заразените и болните ще продължи да нараства и ние трябва да забавим както това във времето, така и в количествено отношение. Колкото повече забавим тези два фактора толкова по-малки ще са щетите ни в хора.

2. Трябва да ограничим натиска върху здравната система, защото не можем да си позволим да достигнем нива, в които да се избира кой да живее и кой да умира. И второ, защото не можем да си позволим да заразим всички лекари и специалисти по здравни грижи, с които разполагаме.

3. Тежките наказания за неспазване на карантина са необходими, защото самодисциплината не е най-силната ни страна. Изрази от рода „мен не ме е страх“ не са проява на смелост, а на егоизъм. Защото, ако заразим някой друг, той или тя може и да нямат нашия късмет.

4. В условия на криза трябва да се вземат светкавични решения, да се променят свектавично нормативни актове, да се провеждат бързи процедури за закупуване на най-необходимото. Това, че е криза, не значи, че можем да нарушаваме закона, както и законите не могат да бъдат спирачка за спасяване на хора.

5. Извънредното положение е ограничено както във времето, така и във възможностите за промени. Всички основни права на гражданите продължават да бъдат гарантирани от Конституцията. Всички законови промени се правят от народните представители и от всички политически партии.

Правим всичко възможно да организираме системите така, че да запазим както работещите в тях, така и обществото. Ще има време за равносметки. Не му е сега времето.

Добре съзнаваме нашите отговорности и приоритети и те са: първо - спиране на разпространението на заразата, грижа за болните, укрепване на здравната система и работещите в нея. Едновременно с това се работи за чисти транспортни коридори за доставки, за намаляване на икономическите щети, за мерки за подкрепа за безработните, за доставки на храна, лекарства, дезинфектанти на най-нуждаещите се. Стремим се да информираме за решенията си своевременно.

Мнозина днес са изкушени да критикуват, да дават високопарни съвети, да подозират конспирации. Да смесваш коронавируса с вируса на недоверието е напълно безотговорно и това не може да бъде никаква гражданска позиция.

Ако искате да бъдете полезни, това, което можете да направите е:

- Да обяснявате на всички около вас възможностите да се предпазят, да ги убеждавате, че ограничаването на социалните контакти за известно време е изключително важно.

- Да помогнете на всички, които познавате и знаете, че са в нужда – бременни, възрастни, хора с увреждания, самотни родители. Помогнете им с доставки, с пари, със съвет.

- Да откликвате на всички призиви за доброволци от общини, болници, социални служби и да посочите с какво сте готови да помагате.

Всеки от нас трябва да вземе решение да жертва нещо днес – време, пари, отпуска, работа, гордост. Неизбежно е. За да има как да живеем и след това.

93% от хората, които са преминали болестта са здрави. 78% от най-рисковата група – възрастните над 80 години – също оздравяват.

И тази криза ще отмине. И ще ни промени. Коронавирусът ще ни препрограмира. От действията ни днес зависи как.

Текстът е от профила на социалната министърка Деница Сачева във фейсбук. Заглавието е на Клуб Z.