За "радикални мерки" от Националния щаб и Народното събрание настоя главният прокурор Иван Гешев. Той се яви в парламентарната правна комисия, която дискутира внесения вчера законопроект за мерките в извънредно положение. И го прие.

„Трябва да се готвим за най-лошото и ако не се случи, толкова по-добре. Времето ни изтича като пясъчен часовник, надявам се да не е изтекло", заяви Гешев. 

„Трябва да се мине, колкото и да звучи крайно според вас – в режим на почти военно положение“, допълни той.

Гешев даде пример със страни от Европа, които вече са въвели пълна карантина, каквато у нас няма. Посочи и мобилизацията на жандармерията във Франция. 

По повод карантината препоръча тя да бъде незабавно въведена за Банско.

"Щети ще има. Само че залогът е не икономиката. Тук три дена продължавам да слушам: икономиката, икономиката. Какво е икономиката без хората, без родителите ни. За кого е тази икономика, ако не за хората. Икономика се възстановява, държава се възстановява. Ние сме възстановявали държава след войни, но не и живота на хората. Това, което прокуратурата призовава, е да се предприемат радикални решения, колкото и крайни да изглеждат в момента. В момента, в който се обяви извънредно положение, може би бяхме едни от първите в Европа“, добави главният прокурор. 

Той даде примери как имало сигнали за кметове на малки населени места, които разпространявали слухове. Един от тях твърдял, че има непотвърден случай на коронавирус в селото, друг лепял надписи "карантина" по вратите на хората. Примерите бяха заради предложението в законопроекта за промяна в Наказателния кодекс, с която разпространението на фалшива информация трябва да се наказва с до 3 години затвор и глоба. 

По думите му, ако вчера законопроектът е би актуален, то днес не е, а утре ще е безсмислен. Призова и държавата да мине в режим, в който страната да мине на вариант за задоволяване на вътрешните си производствени нужди. И завърши, че сега е моментът да се види има ли политици, или ще се играе на политиканстване.

Малко след това си тръгна и започна дискусията по същество.

От БСП заявиха, че няма да подкрепят на първо четене законопроекта, ще се въздържат, а между двете четения ще направят своите предложения за промени. 

"Много ясно трябва да заявим, че не съществува дилема здраве или бизнес, здравето е основната тема, но това само по себе си нищо не значи. Не можем да питаме хората дали искат да се заразят, или да гладуват. Трябва да има баланс. 

Не съществува противоречие между правната прецизност и политическото решение. Няма спор по необходимостта от крути мерки и няма нужда да ги мерим по радикализъм. Трябва да ги мерим по ефективност", заяви Крум Зарков. 

От ДПС в лицето на Хамид Хамид обявиха, че ще подкрепят, но също ще има предложения между двете четения, а в крайна сметка проектът бе подкрепен от комисията и утре ще влезе в пленарната зала. 

Правосъдният министър Данаил Кирилов призна, че има какво да се прецизира по самите текстове на проекта. От друга страна обаче, заяви, че не приема "хищническите" нападки, в това число и от юристи, които за него не били достатъчно компетентни, към законотворческия процес на властта. Декларира обаче пълна подкрепа за думите на главния прокурор. По думите му някои от мерките не са залегнали в законопроекта, но това не значи, че той е лош. Работи се по мерки и в Министерството на финансите, стана ясно от думите му.

Екоминистърът пита: Какво правим с отпадъците покрай вируса

Министърът на околната среда и водите Емил Димитров постави тема, по която досега не е говорено - а именно, че в момента не е ясно какво се прави с отпадъците, които се генерират от случаите на коронавирус. 

"Всички, заболели от коронавирус, генерират огромно количество от отпадъци - пижами, чаршафи, биологични отпадъци, спринцовки и други, които трябва да бъдат отнесени и унищожени в инсинератори", обясни Ревизоро и коментира, че в центъра на София могат да се унищожават само определени отпадъци, но не и тези.

Той предупреди, че пестициди не могат да се унищожават, но не могат и да се изнасят в сегашната ситуация. По думите му, трябва да се създаде допълнителен текст в закона, който да регламентира безопасно унищожаване на тези отпадъци. Тази възможност може да бъде предвидена между първо и второ четене.

В парламента са постъпили становища от омбудсмана Диана Ковачева и от Българската стопанска камара по новия законопроект. По думите на председателката на правната комисия Анна Александрова те били "в подкрепа на проекта, който е внесен". От името на партия КОД на бившия министър на здравеопазването Петър Москов пък бе изпратено становище, в което се поставя акцент, че заради новите реалности, в които работи здравната система - може да има проблем с финансирането на болничните заведения, а оттам - със заплащането на работещите в тях. Причината е, че НЗОК плаща на болниците срещу извършена дейност, а по-голямата част от нормалната дейност на повечето лечебни заведения е сведеда до минимум заради опасността от зараза. Затова в закона трябвало да се предвидят и мерки за стабилността за здравната система в извънредното положение.