Article_top

Преди 160 години британският натуралист Чарлз Дарвин публикува своят труд "За произхода на видовете", в който поставя основите на своята теория за еволюцията.

Макар трудът му да съществува вече век и половина, не всички наблюдения на Дарвин обаче са доказани на нивото на съвременната наука.

Кеймбриджският университет съобщава, че една от докторантките им в катедрата по биологична антропология - Лаура ван Холщайн, е открила, че подвидовете сред бозайниците играят по-важна роля в еволюцията, отколкото се е смятало досега.

"Стоим на раменете на гиганти. В трета глава от "За произхода на видовете" Дарвин казва, че животинските родословия с повече видове би трябвало да имат и повече "вариации". Модерната дефиниция за това са подвидовете.

Моето изследване беше върху връзката между видовете и вариациите от подвидове, като доказва, че подвидовете играят ключова роля в дългосрочната еволюционна динамика и бъдещото еволюиране на видовете. И те винаги са имали тази роля, както Дарвин подозира, когато дефинира какво точно е вид", обяснява Ван Холщайн.

"Вид" е група животни, които могат свободно да се размножават помежду си. Някои видове имат подвидове - популации, които са различни от основната с определени физически характеристики и се размножават помежду си. Северните жирафи например имат три различни подвида, които живеят на различни места и нямат физически контакт. Червените лисици имат най-много подвидове - общо 45, разпределени по целия свят. Човекът няма подвид - поне не оцелял до днес.

Антроположката е потвърдила хипотезата на Дарвин, като е ползвала данни, събирани от натуралисти като него в продължение на векове - още преди той да посети Галапагоските острови през XIX век. 

Изследванията й сочат още, че еволюцията действа по различен начин при сухоземните и морските бозайници и прилепите, заради различните им хабитати и разликите в способността им да се движат свободно.

"Например естествена бариера като планинска верига може да раздели група животни и да ги прати на различни еволюционни пътеки. Летящи и морски бозайници - като прилепи и делфини - имат далеч по-малко физически бариери в тяхната околна среда", обяснява Bан Холщайн.

Отделянето на подвидовете от основния вид в един момент може да доведе до създаването на нов вид, който вече не може да се размножава с този, от който произхожда. 

Изследването сочи и как човешката дейност може да повлияе на хабитата на животните не само сега, но и в еволюционен план. Тази информация може да бъде ползвана от еколозите, за да преценят по-добре как и кои видове да пазят и така да намалят шанса им за изчезване.

 

Преди 160 години британският натуралист Чарлз Дарвин публикува своят труд "За произхода на видовете", в който поставя основите на своята теория за еволюцията.

Макар трудът му да съществува вече век и половина, не всички наблюдения на Дарвин обаче са доказани на нивото на съвременната наука.

Кеймбриджският университет съобщава, че една от докторантките им в катедрата по биологична антропология - Лаура ван Холщайн, е открила, че подвидовете сред бозайниците играят по-важна роля в еволюцията, отколкото се е смятало досега.

"Стоим на раменете на гиганти. В трета глава от "За произхода на видовете" Дарвин казва, че животинските родословия с повече видове би трябвало да имат и повече "вариации". Модерната дефиниция за това са подвидовете.

Моето изследване беше върху връзката между видовете и вариациите от подвидове, като доказва, че подвидовете играят ключова роля в дългосрочната еволюционна динамика и бъдещото еволюиране на видовете. И те винаги са имали тази роля, както Дарвин подозира, когато дефинира какво точно е вид", обяснява Ван Холщайн.

"Вид" е група животни, които могат свободно да се размножават помежду си. Някои видове имат подвидове - популации, които са различни от основната с определени физически характеристики и се размножават помежду си. Северните жирафи например имат три различни подвида, които живеят на различни места и нямат физически контакт. Червените лисици имат най-много подвидове - общо 45, разпределени по целия свят. Човекът няма подвид - поне не оцелял до днес.

Антроположката е потвърдила хипотезата на Дарвин, като е ползвала данни, събирани от натуралисти като него в продължение на векове - още преди той да посети Галапагоските острови през XIX век. 

Изследванията й сочат още, че еволюцията действа по различен начин при сухоземните и морските бозайници и прилепите, заради различните им хабитати и разликите в способността им да се движат свободно.

"Например естествена бариера като планинска верига може да раздели група животни и да ги прати на различни еволюционни пътеки. Летящи и морски бозайници - като прилепи и делфини - имат далеч по-малко физически бариери в тяхната околна среда", обяснява Bан Холщайн.

Отделянето на подвидовете от основния вид в един момент може да доведе до създаването на нов вид, който вече не може да се размножава с този, от който произхожда. 

Изследването сочи и как човешката дейност може да повлияе на хабитата на животните не само сега, но и в еволюционен план. Тази информация може да бъде ползвана от еколозите, за да преценят по-добре как и кои видове да пазят и така да намалят шанса им за изчезване.

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Това за изолираните подвидове

Това за изолираните подвидове превръщащи се в нов вид, не е ли известно от много отдавна !?

Вероятно друг е каймака в труда на изследователката
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

И между другото, известна ми

И между другото, известна ми е такава история състояла се в Лондон преди няколко години:
Между младеж с африкански черти и девойка с типични южноазиатски черти се заформя бурна но кратка любов, като причината за раздялата е, че са "несъвместими" в секса - на младежа му е много голям и не е по нейния размер (съответно много я боли).
... почти като в дефиницията за различните видове

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?