Article_top

Светлана Комогорова-Комата е преводач от английски й руски език. Благодарение на нейната работа до българския читател достигат автори като Тери Пратчет, Дъглас Адамс, Робърт Шекли, Роджър Зелазни. Под нейн превод излизат и класици като Джак Керуак, Хенри Милър и Селинджър. Тя прави нови преводи на книгите за Алиса и "Приключенията на Том Сойер". Комата е многократно награждавана за своята работа.  

Г-жо Комогорова, тези дни често пъти се споделяше в социалната мрежа една мисъл на Тери Пратчет: „Никой не полудява по-бързо от нормалния човек“. Какво значи днес нормален човек? 

„Няма нормални, има само неизследвани“,  както често казват психиатрите. Днес много хора се обявяват за нормални с единственото основание, че който не е като тях, е ненормален. Аз бих казала, че нормален човек е този, който не изисква от всички останали да бъдат като него. Аз също ще приведа един цитат от Тери Пратчет, от „Килимените хора“: 

„Наричаха себе си Мунрунги. Което ще рече „Хора“ или „Истински човеци“.

Да започнем с това, че повечето племена обикновено се кръщават така. А после идва ден, когато племето се натъква на други хора и ги кръщава Ония Хора, или пък, ако денят се е случил лош — Врага. Само да се бяха сетили за някое друго име, като например Още Истински Човеци, щяха да си спестят сума ти неприятности по-нататък.“
 

Един от последните преводи на „Спасителя в ръжта“ на Селинджър е ваш. Времето, в което живеем може ли да обърне представите за добро и лошо, за това къде смутеното съзнание може да намери покой и спасение. И как го прави това обръщане? 

Всъщност не е един от последните, а последният, а преводите са само два – този на Надя Сотирова от 1965 г., който обаче е преиздаван многократно, и моят. Всяко време, включително и това, в което живеем, може да преобърне представите за добро и лошо, човеците не са се изменили чак толкова много, откак свят светува.

А смутеното съзнание понякога намира покой и спасение на най-странни места, например в шантави секти от рода на Църквата на Евтаназията с нейния лозунг „Спаси планетата, самоубий се“.

Това, че и бездруго голямата популярност на всякакви врачки, баячки, всевъзможни гурута, спецове по здравословен живот и тям подобни рязко нараства в смутни времена, се дължи на същото. А обръщането може да стане съвсем произволно – има един епизод в любимия ми филм „Животът на Брайън според Монти Пайтън“, където главният герой, набеден за гуру от тълпата, е погнат от нея и докато бяга да се спасява, изтървава една кратуна. Една жена награбва кратуната, обявява я за знак и призовава да я следват. Ей така може да се получи, от нищо.

Любимият ми момент от този филм впрочем е, когато клетият набеден духовен водач Брайън казва на тълпата „Няма нужда да следвате никого! Трябва сами да мислите! Вие всички сте отделни личности!“ И тълпата бодро и сплотено отговаря „Да, ние всички сме отделни личности!“.

А къде виждате вие подобна утеха? 
 

В твърдото си убеждение, че откакто свят светува, човечеството не се е променило кой знае колко. Хората притежават доста несимпатични качества, но пък и добрите не са малко. 

Какво дава литературата в това объркано време, в което живеем? 

Покрай случващото се в момента се бях сетила за епизода с шарката от „Том Сойер“ и как покрай заболяването в градчето на Том религията беше преживяла подем до степен Хък Фин да посрещне оздравелия Том Сойер с цитат от светото писание, което така го стряска, че болестта го повтаря. В разговор с приятели споделих: „Хубаво е да се четат книжки, в тях много неща са описани добре и отдавна“. Надали мога да добавя нещо повече към това.

„Глупавите хора са способни да направят това, за което умните дори не се осмеляват да помислят.“ – още един цитат от Пратчет. На какво е способна глупостта днес? 

Знаете ли, всеки, и най-умният, в някакво отношение си е глупав – не казвам нищо ново с това. Глупостта, като всичко останало, също има поне две страни. И не всяка от тях е лоша. Ще цитирам Тери Гилиъм: „Да си наистина тъп помага. Винаги се налага да се стремиш да надхвърлиш онова, на което смяташ, че си способен - а аз съм достатъчно тъп да си мисля, че го мога. Това е важното“.

Освен любим преводач на книги, вие сте работили и по много преводи на филми. Кои филми бихте препоръчали на тези, които са си останали вкъщи? 

От по-новите филми първият, който ми идва наум е „Паразит“. Eдна от темите, които той третира – изолираният живот в затворено пространство - доби особена актуалност напоследък. Същата тема е застъпена и в категорично най-любимия ми филм за миналата година - "Джоджо Заека".

Разбира се, като страстен фен на „Монти Пайтън“, с цяло сърце препоръчвам техните филми - „Смисълът на живота“ ми се струва най-подходящ,  но разбира се и „Животът на Брайън“, който вече повече от 30 години непоклатимо окупира първото място в списъка с любимите ми филми.

Филмите на Тери Гилиъм – те винаги са възхвала на въображението, а въображението е нещо много необходимо, когато прекарваш много време затворен на едно място. Чаплин – винаги е добре да се гледа Чаплин. Ще добавя и един филм, за който думата „препоръка“ може би не е съвсем точна, защото аз изобщо не го харесвам - „Не ме докосвай“ (Touch Me Not) на Адина Пинтилие. Това, че аз не го харесвам обаче не означава, че няма качества. Смятам, че би било любопитно да се гледа. 

 

Светлана Комогорова-Комата е преводач от английски й руски език. Благодарение на нейната работа до българския читател достигат автори като Тери Пратчет, Дъглас Адамс, Робърт Шекли, Роджър Зелазни. Под нейн превод излизат и класици като Джак Керуак, Хенри Милър и Селинджър. Тя прави нови преводи на книгите за Алиса и "Приключенията на Том Сойер". Комата е многократно награждавана за своята работа.  

Г-жо Комогорова, тези дни често пъти се споделяше в социалната мрежа една мисъл на Тери Пратчет: „Никой не полудява по-бързо от нормалния човек“. Какво значи днес нормален човек? 

„Няма нормални, има само неизследвани“,  както често казват психиатрите. Днес много хора се обявяват за нормални с единственото основание, че който не е като тях, е ненормален. Аз бих казала, че нормален човек е този, който не изисква от всички останали да бъдат като него. Аз също ще приведа един цитат от Тери Пратчет, от „Килимените хора“: 

„Наричаха себе си Мунрунги. Което ще рече „Хора“ или „Истински човеци“.

Да започнем с това, че повечето племена обикновено се кръщават така. А после идва ден, когато племето се натъква на други хора и ги кръщава Ония Хора, или пък, ако денят се е случил лош — Врага. Само да се бяха сетили за някое друго име, като например Още Истински Човеци, щяха да си спестят сума ти неприятности по-нататък.“
 

Един от последните преводи на „Спасителя в ръжта“ на Селинджър е ваш. Времето, в което живеем може ли да обърне представите за добро и лошо, за това къде смутеното съзнание може да намери покой и спасение. И как го прави това обръщане? 

Всъщност не е един от последните, а последният, а преводите са само два – този на Надя Сотирова от 1965 г., който обаче е преиздаван многократно, и моят. Всяко време, включително и това, в което живеем, може да преобърне представите за добро и лошо, човеците не са се изменили чак толкова много, откак свят светува.

А смутеното съзнание понякога намира покой и спасение на най-странни места, например в шантави секти от рода на Църквата на Евтаназията с нейния лозунг „Спаси планетата, самоубий се“.

Това, че и бездруго голямата популярност на всякакви врачки, баячки, всевъзможни гурута, спецове по здравословен живот и тям подобни рязко нараства в смутни времена, се дължи на същото. А обръщането може да стане съвсем произволно – има един епизод в любимия ми филм „Животът на Брайън според Монти Пайтън“, където главният герой, набеден за гуру от тълпата, е погнат от нея и докато бяга да се спасява, изтървава една кратуна. Една жена награбва кратуната, обявява я за знак и призовава да я следват. Ей така може да се получи, от нищо.

Любимият ми момент от този филм впрочем е, когато клетият набеден духовен водач Брайън казва на тълпата „Няма нужда да следвате никого! Трябва сами да мислите! Вие всички сте отделни личности!“ И тълпата бодро и сплотено отговаря „Да, ние всички сме отделни личности!“.

А къде виждате вие подобна утеха? 
 

В твърдото си убеждение, че откакто свят светува, човечеството не се е променило кой знае колко. Хората притежават доста несимпатични качества, но пък и добрите не са малко. 

Какво дава литературата в това объркано време, в което живеем? 

Покрай случващото се в момента се бях сетила за епизода с шарката от „Том Сойер“ и как покрай заболяването в градчето на Том религията беше преживяла подем до степен Хък Фин да посрещне оздравелия Том Сойер с цитат от светото писание, което така го стряска, че болестта го повтаря. В разговор с приятели споделих: „Хубаво е да се четат книжки, в тях много неща са описани добре и отдавна“. Надали мога да добавя нещо повече към това.

„Глупавите хора са способни да направят това, за което умните дори не се осмеляват да помислят.“ – още един цитат от Пратчет. На какво е способна глупостта днес? 

Знаете ли, всеки, и най-умният, в някакво отношение си е глупав – не казвам нищо ново с това. Глупостта, като всичко останало, също има поне две страни. И не всяка от тях е лоша. Ще цитирам Тери Гилиъм: „Да си наистина тъп помага. Винаги се налага да се стремиш да надхвърлиш онова, на което смяташ, че си способен - а аз съм достатъчно тъп да си мисля, че го мога. Това е важното“.

Освен любим преводач на книги, вие сте работили и по много преводи на филми. Кои филми бихте препоръчали на тези, които са си останали вкъщи? 

От по-новите филми първият, който ми идва наум е „Паразит“. Eдна от темите, които той третира – изолираният живот в затворено пространство - доби особена актуалност напоследък. Същата тема е застъпена и в категорично най-любимия ми филм за миналата година - "Джоджо Заека".

Разбира се, като страстен фен на „Монти Пайтън“, с цяло сърце препоръчвам техните филми - „Смисълът на живота“ ми се струва най-подходящ,  но разбира се и „Животът на Брайън“, който вече повече от 30 години непоклатимо окупира първото място в списъка с любимите ми филми.

Филмите на Тери Гилиъм – те винаги са възхвала на въображението, а въображението е нещо много необходимо, когато прекарваш много време затворен на едно място. Чаплин – винаги е добре да се гледа Чаплин. Ще добавя и един филм, за който думата „препоръка“ може би не е съвсем точна, защото аз изобщо не го харесвам - „Не ме докосвай“ (Touch Me Not) на Адина Пинтилие. Това, че аз не го харесвам обаче не означава, че няма качества. Смятам, че би било любопитно да се гледа. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?