Най-сетне! Дойде и моят звезден миг у дома. Всички тия модерни концепции за възпитание, всички тия съвети за поддържане на добър брак, конвенции, забраняващи побоя над хора, тийнейджъри и кучета вече не ми връзват ръчичките. От понеделник цялата власт е в мен и никой освен самата аз няма граждански, семейни или каквито и да било там права.

За да поддържам страха в домашното население, от понеделник нося каскет. И пагони. Направих си пагони от ресните на завесите в хола – атлазени. Обичам еполетите, вдъхват повече респект. Имам и едни пагони от пердетата в кухнята – те са снежно бели като пуканки, много ми отиват също. В сряда слагам черни пагони от едни гащи, дето ми умаляха, откакто сме затворени у дома. Брюкселска дантела. Всеки ден давам изявления от щаба в кухнята с различен пагон! Все пак ние може и да умрем, но пагонът ще оживее.

Също така ежедневно издавам декрети, по възможност разнопосочни. Всеки декрет противоречи на предния и се налага да издавам и уточняващи, които отричат всички предни. Още във вторник съпругът и тийнейджърът се опитаха да се разбунтуват, но ги глобих и наложих карантина. Единият е в килера, другият в банята. Джобните и заплатата им са у мен. С тях ще си купя още пагони. На всеки 20 минути разменям карантираните. Все пак трябва да се мият и ръце. Само кучето все още се опъва на нарежданията ми и продължава да настоява, че му се пика. Не може да му се пикае в карантина, съдбата на родината е поставена на карта! Затова издадох декрет, забраняващ пикаенето. Вече съм забранила задаването на въпроси, мигането и шумното въздишане.

Питат ме имаме ли маски и оборудване, ако не дай си боже, вирусът плъзне у нас. Засега не съм казала, че с парите за маските си купих чанта, но им показах два надуваеми дюшека на балкона и казах, че всичко е под контрол. Оборудването е налице. Единият дюшек бил спукан, вика тийнейджърът, ама с два шамара го убедих, че не е.

Вече е събота и мерките ми се струват твърде меки, да не кажа лигави. Затова свиках пресконференция. За нея си уших специален пагон от едни тениски на сина ми. Той като видя линиите на адидас по тях, се разплака. Ударих с юмрук по масата, че в тия тежки времена трябва да дадем всичко най-скъпо и да се откажем от всичко най-ценно в името на пагона, защото само пагонът знае как се прекъсва верига на заразата, какво е коронавирус и как се бори. Обявих, че в 20 часа ще напръскам с хеликоптер всяко кътче в дома с дезинфекциращ препарат и да стоят с маски. Откъде, питат, хеликоптер. Извадих дрона на скъпия и показах, как съм закрепила на него лейката, пълна с препарат срещу бълхи за кучето. Мъжът ми и кучето също се разплакаха. Подозирам ги, че не обичат родината достатъчно и смятам да напиша писмо на Генерала от Генералния щаб. Не мога да спя с врага, нито да го чешам между ушите. Ще ги предам и двамата. Преди това обаче ще ги дезинфекцирам едно хубаво. Тийнейджърът като разбра намеренията ми, падна на колене и ме помоли да го предам и него. Предпочитал зала „Арена Армеец“ пред  диктатурата у нас. Диктатура, моля ви се!!! Аз правя всичко за тяхно добро, а те са неблагодарни. Обидих им се и им прекъснах интернета  и телефонните връзки. Заключени са в мазето. От време на време им хвърлям  филия хляб и бутилка лимонада. Да поседят там годинка-две, да преосмислят отношението си към родината и страданието на хората като мен, които правим всичко за тяхно добро. Тъкмо ще имам време да си ушия достатъчно пагони. Мъжът ми има едни страхотни ризи, а синът е пълен и с тениски пума. Никой няма да има повече пагони от мен, никой няма да е по-защитен!