Article_top

Една от добрите страни на кризите и извънредните ситуации е, че в тях много бързо си проличава кой колко струва, какъв човек е, какъв политик е. Ако приемем, че управленските елити, които ръководят България, а и света, са един вид цар, то в последните месеци царят много бързо остана само по корона. Продължава своя парад без дрехи и много се дразни ако някой се осмели да му напомни, че е гол.

Кризата нанесе икономически щети, но разкри и много политически щети, чието отстраняване е не по-малко важно, когато извънредното положение свърши.

Няколко констатации

1. Имаме правителство, дясно правителство, за което нормалният бизнес не е приоритет. Евентуално се сеща за него, ако бъде принудено от обществен натиск.

2. Имаме премиер, за когото всички бизнесмени у нас карат лъскави коли. Може би защото той общува и обгрижва предимно малцината, които наистина карат такива коли. И за които е спорно дали наистина са бизнесмени или са по-скоро ловки играчи, умело ситуиращи се около софрата на властта.

3. Имаме премиер, който едновременно ни призовава към спокойствие и ни обяснява, че сме във война. И на всичкото отгоре наруши основно правило по време на война - да няма разнобой в щаба. Освен щаб вече имаме и съвет.  Само защото някой завидя, че нечий рейтинг е по-висок от неговия.

4. Имаме парламентарна опозиция, за която пазарна икономика и спекула е едно и също. И за която бизнес е мръсна дума. Освен когато бизнесът е собственост на отговорни партийни другари, разбира се.

5. Имаме главен прокурор, който се опиянява от перспективата всички граждански права у нас да бъдат отменени. И по възможност никога да не бъдат връщани. И въобще ако може, извънредното положение да стане регулярно. А демокрацията да е извънреден режим, за случаите, в които ситуацията излезе извън контрола на онези, срещу които Гешев никога няма да започне разследване.

Няколко въпроса

1. Ако приемем, че правителството все пак се справя добре с кризата означава ли това, че се справя добре с управлението, когато няма извънредно положение? (Например Чърчил се е справил много добре по време на Втората световна война, но веднага след това губи изборите във Великобритания).

2. Защо като дойде криза всички разчитаме на държавата, а когато няма криза само се чудим как да я прецакаме? С данъци, с осигуровки, с всичко, което можем.

3. Трябва ли да продължават споровете "за" или "против" еврозоната, след като държавите, членуващи в нея, получиха милиарди евро помощ за справяне с кризата? А ние разчитаме на косвени ползи от тази помощ.

И малко глобални геополитически размишления

1. Мнозина изтъкнаха, че страни, в които демокрацията е дефицит, са се справили по-добре с кризата. Това обаче е манипулация. Не е сигурно колко време тези страни са се забавили с мерките, защото са се правили, че такава криза няма. В държавите с демократичен дефицит подобно "снишаване" е обичайна практика.

2. Имаше и такива, които отново заговориха колко нефелна структура е ЕС и как трябва да разчитаме на националните си държави. Това също е манипулация. Защото ако същите тези национални държави бяха изработили механизъм, при който в извънредни ситуации ЕС е упълномощен да взема решения, задължителни за всички, вероятно кризата щеше да бъде, ако не избегната, то поне минимизирана. Ако например всички външни граници на ЕС бяха затворени своевременно по заповед от Брюксел. А не всяка държава да затваря, когато си реши своите собствени граници, след като вирусът вече върлува из Европа.

И като стана дума  в тази криза ние, българите, се оказахме доста по-цивилизовани и доста по-големи европейци от някои страни, които винаги сме имали за пример. Например тези от т. нар. Вишеградска четворка, както и бившата им метрополия от времето, когато всичко това целукопно е било Австрийска и Австроунгарска империя. Ние не си затваряме границите без да ни интересува какво се случва отсреща. Редно е може би да преосмислим леко собствената си представа за себе си.

3. Президентът на САЩ, както и премиерът на Великобритания, винаги са били със статут на лидери на свободния свят. Тоест те, макар и косвено, са и наши лидери, откакто сме в ЕС. В тази криза за пореден път стана ясно, че  свободният свят доста го е закъсал откъм leadership. В някои отношения го е закъсал дори повече от нашата малка и скромна държавица. Нашенските лидери първоначално пренебрегваха икономиката, докато тези на целия свободен свят подходиха доста нехайно към здравето.

4. Глобализацията е необратим процес. Колкото и на някои да им се иска това да не е така. Глобалният свят трябва да си изработи механизми как да реагира на подобни кризи в бъдеше. А не да се опитва да връща историята назад.

 

Една от добрите страни на кризите и извънредните ситуации е, че в тях много бързо си проличава кой колко струва, какъв човек е, какъв политик е. Ако приемем, че управленските елити, които ръководят България, а и света, са един вид цар, то в последните месеци царят много бързо остана само по корона. Продължава своя парад без дрехи и много се дразни ако някой се осмели да му напомни, че е гол.

Кризата нанесе икономически щети, но разкри и много политически щети, чието отстраняване е не по-малко важно, когато извънредното положение свърши.

Няколко констатации

1. Имаме правителство, дясно правителство, за което нормалният бизнес не е приоритет. Евентуално се сеща за него, ако бъде принудено от обществен натиск.

2. Имаме премиер, за когото всички бизнесмени у нас карат лъскави коли. Може би защото той общува и обгрижва предимно малцината, които наистина карат такива коли. И за които е спорно дали наистина са бизнесмени или са по-скоро ловки играчи, умело ситуиращи се около софрата на властта.

3. Имаме премиер, който едновременно ни призовава към спокойствие и ни обяснява, че сме във война. И на всичкото отгоре наруши основно правило по време на война - да няма разнобой в щаба. Освен щаб вече имаме и съвет.  Само защото някой завидя, че нечий рейтинг е по-висок от неговия.

4. Имаме парламентарна опозиция, за която пазарна икономика и спекула е едно и също. И за която бизнес е мръсна дума. Освен когато бизнесът е собственост на отговорни партийни другари, разбира се.

5. Имаме главен прокурор, който се опиянява от перспективата всички граждански права у нас да бъдат отменени. И по възможност никога да не бъдат връщани. И въобще ако може, извънредното положение да стане регулярно. А демокрацията да е извънреден режим, за случаите, в които ситуацията излезе извън контрола на онези, срещу които Гешев никога няма да започне разследване.

Няколко въпроса

1. Ако приемем, че правителството все пак се справя добре с кризата означава ли това, че се справя добре с управлението, когато няма извънредно положение? (Например Чърчил се е справил много добре по време на Втората световна война, но веднага след това губи изборите във Великобритания).

2. Защо като дойде криза всички разчитаме на държавата, а когато няма криза само се чудим как да я прецакаме? С данъци, с осигуровки, с всичко, което можем.

3. Трябва ли да продължават споровете "за" или "против" еврозоната, след като държавите, членуващи в нея, получиха милиарди евро помощ за справяне с кризата? А ние разчитаме на косвени ползи от тази помощ.

И малко глобални геополитически размишления

1. Мнозина изтъкнаха, че страни, в които демокрацията е дефицит, са се справили по-добре с кризата. Това обаче е манипулация. Не е сигурно колко време тези страни са се забавили с мерките, защото са се правили, че такава криза няма. В държавите с демократичен дефицит подобно "снишаване" е обичайна практика.

2. Имаше и такива, които отново заговориха колко нефелна структура е ЕС и как трябва да разчитаме на националните си държави. Това също е манипулация. Защото ако същите тези национални държави бяха изработили механизъм, при който в извънредни ситуации ЕС е упълномощен да взема решения, задължителни за всички, вероятно кризата щеше да бъде, ако не избегната, то поне минимизирана. Ако например всички външни граници на ЕС бяха затворени своевременно по заповед от Брюксел. А не всяка държава да затваря, когато си реши своите собствени граници, след като вирусът вече върлува из Европа.

И като стана дума  в тази криза ние, българите, се оказахме доста по-цивилизовани и доста по-големи европейци от някои страни, които винаги сме имали за пример. Например тези от т. нар. Вишеградска четворка, както и бившата им метрополия от времето, когато всичко това целукопно е било Австрийска и Австроунгарска империя. Ние не си затваряме границите без да ни интересува какво се случва отсреща. Редно е може би да преосмислим леко собствената си представа за себе си.

3. Президентът на САЩ, както и премиерът на Великобритания, винаги са били със статут на лидери на свободния свят. Тоест те, макар и косвено, са и наши лидери, откакто сме в ЕС. В тази криза за пореден път стана ясно, че  свободният свят доста го е закъсал откъм leadership. В някои отношения го е закъсал дори повече от нашата малка и скромна държавица. Нашенските лидери първоначално пренебрегваха икономиката, докато тези на целия свободен свят подходиха доста нехайно към здравето.

4. Глобализацията е необратим процес. Колкото и на някои да им се иска това да не е така. Глобалният свят трябва да си изработи механизми как да реагира на подобни кризи в бъдеше. А не да се опитва да връща историята назад.

Коментари

Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Браво,

г-н Обретенов!
ефрейтора от 50130's picture
ефрейтора от 50130
ефрейтора

Лайтмотивът

на пледоарията на авторът -обвинител е срещу правителството и министър председателят . С щипка критика на опозицията и някои европейски държави за вкус . Елементарно . Игра не стоит свеч...
:)'s picture
:)
:)

Механизъм хиперсаливация

Строиш Вавилонска кула - сгромолясва се, почваш пак - и същото... Висял някъде там салам...
Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Докато чака заповед от

Докато чака заповед от Брюксел, пишещият да прочете малко история как след социалистите на Атли, през 1951 Чърчил отново триумфира като премиер на Великобритания до 1955 когато сам се оттегля заради напредналата си възраст.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?