Финансовият министър Владислав Горанов крие какви са били доходите на членовете на Държавната комисия за хазарта. Това става известно от негова писмена кореспонденция с депутата от БСП Румен Гечев в рамките на парламентарния контрол. По закон финансовият министър е принципал на хазарната комисия.

Горанов цитира текстове от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), в които се изброяват кои институции и държавни органи могат да искат данни, свързани с данъчна и осигурителна информация.

Пред Клуб Z ръководителят на правния отдел на "Програма Достъп до информация" Александър Кашъмов заяви, че финансовият министър няма основания да отказва тази информация.  

"Отказът да бъде предоставена информация е в нарушение на Конституцията и закона", заяви пред Клуб Z юристът. 

В своя въпрос Гечев припомня, че в началото на 2020 г. стана публично известно, че поради неправилно прилагане на Закона за хазарта от страната на Държавната комисия по хазарта държавният бюджет е загубил постъпления в размер на стотици милиони левове. И настоява да му отговорено: „Какви са били месечните и годишните възнаграждения на председателя и четиримата членове на Държавната комисия по хазарта: по месеци и години от 2015 г. до 2019 г. включително, в т.ч. текущи и годишни премии и други парични и непарични възнаграждения”.

Според министър Горанов обаче това е информация, която може да разкрие самоличността на лицата, за които се иска тази информация. Аргументите, които той прилага, за да откаже да отговори на депутата, се опират на текстове от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

"Всички данни относно доходите на физическите лица, декларирани, получени или събрани от орган по приходите или служител на Националната агенция за приходите при осъществяване на правомощията му съгласно чл. 72, ал. 1. т. 2 от ДОПК, представляват данъчна и осигурителна информация, която се предоставя единствено в случаите, по реда и лицата, посочени в чл. 74 от ДОПК", посочва Горанов.

Според чл. 72, ал. 1, т. 2 на ДОПК "данъчна и осигурителна информация са конкретни индивидуализиращи данни за задължените лица и субекти относно:

1. банковите сметки;

2. размера на доходите."

А чл. 74 посочва кои институции имат право да искат данъчна и осигурителна информация. Сред тях са президентът, НАП, НОИ, главният прокурор, председателите на ДАНС, Комисията за защита на конкуренцията, КПКОНПИ, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), НСИ, Държавната комисия по хазарта, главният инспектор или инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет, съдебни изпълнители, генералният директор на Европейската служба за борба с измамите или определено от него лице, писмено искане на митнически орган, по искане на министъра на финансите. Никъде в закона не е посочено, че такава информация могат да получат народни представители.

Освен това в ДОПК изрично е посочено, че извън изброените вече случаи данъчна и осигурителна информация може да се предоставя само при три случая:

- с писмено съгласие на лицето;

- въз основа на акт на съда;

- по инициатива на орган на Националната агенция за приходите - в случаите, когато това е предвидено в закон.

"Предвид ограниченията, съдържащи се в тези разпоредби, информация за доходите, декларирани от председателя и членовете на държавната комисия по хазарта и техните работодатели, не може да ви бъде предоставяна”, добавя Владислав Горанов.

И праща социалиста да чете декларациите на членовете на комисия, подадени пред КПКОНПИ, както го изисква законът за всеки един държавен случител и лица, заемащи висши държавни постове.  

Според адвокат Александър Кашъмов обаче министърът няма основание да не отговори на въпросите. И причината е, че има надделяващ обществен интерес. 

"Както правилно са отбелязали от Министерството на финансите в отговора на въпрос на народен представител, информацията за възнагражденията на председателя и членовете на Държавната комисия по хазарта е публична при наличието на надделяващ обществен интерес при наличие на изричната законодателна воля, заложена в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество.

При това положение, след като самият законодател е обявил тази информация за публична, при условията на надделяващ обществен интерес не може изпълнителната власт, която трябва да изпълнява законите, да се позовава на "данъчна и осигурителна информация". Нещо повече, обстоятелството, че лицата, заемащи висши държавни и други публични длъжности, се ползват с много по-занижена степен на защита на личните данни, е подчертано от Конституционния съд в РКС № 4/12 г. по конст. дело № 14/11 г.

Освен това съществува категорична и еднопосочна практика на Върховния административен съд, че подобна информация е публично достъпна и следва да бъде предоставяна по ЗДОИ. Това бе прието в решения на ВАС от 2016 г. по повод аналогичния казус с възнагражденията и бонусите на председателя и членовете на УС на БНБ.

На трето място, достъпът до информация на народните представители за целите на парламентарния контрол е по-обхватен от този на обикновените граждани. Абсурдно е да се отказва информация на народен представител, който е отправил въпрос по тази процедура, заради защита на данъчна тайна. Дори в случаите на класифицирана информация народните представители имат гарантиран достъп, а по-сериозно защитена информация в държавата няма. Това е така, тъй като народните представители действат по дефиниция в обществен интерес, тъй като са представители, избрани от гражданите да действат в общ интерес.

Следователно се налага изводът, че отказът да бъде предоставена информация е в нарушение на Конституцията и закона", коментира пред Клуб Z юристът. 

През декември 2019 г. финансовият министър Владислав Горанов нареди на Държавната финансова инспекция да направи проверка на Комисията по хазарта заради получен сигнал, че е облагодетелствала една от най-големите частни тото компании в страната. Става дума за сума в размер на 250 млн. лв от таксата по Закона за хазарта, която Комисията не е събрала.

Малко след това започнаха и разследванията срещу бизнесмена Васил Божков. А по инициатива на Валери Симеонов и ГЕРБ държавата отне лицензите на негови компании в лотарийния бизнес и превърна държавното тото в единствен монополист на този пазар.

През последните дни на януари Специализираната прокуратура и МВР влязоха в Комисията по хазарта. Тогава бяха задържавни 16 души, в това число и председателят й Александър Георгиев. 

В началото на февруари тази година отново финансовият министър смени част от състава на хазарната комисия. На мястото на титулярния й шеф Александър Георгиев - който бил освободен по негова молба - и.д. до намирането на нов титуляр стана началникът на кабинета на Горанов - Георги Йорданов.

Двама членове на комисията - настоящ и бивш, пък станаха част от "организираната престъпна група" на Божков. Преди това арестуван бе друг неин бивш шеф - Огнемир Митев.