Article_top

Правомощието на главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори не може и не следва да се упражнява по конкретно наказателно производство или преписка, образувани по сигнали срещу него. Това заявява обвинител № 1 Иван Гешев в становище до Конституционния съд, съобщава lex.bg.

Становището е по делото, в което КС трябва да отговори дали е възможно някой прокурор да е независим от главния и да го разследва ефективно, ако извърши престъпление.

Междувременно Висшият адвокатски съвет (ВАдС) застъпи тезата, че КС не може да реши проблема кой може да разследва главния прокурор, а са необходими промени в Конституцията. И макар КС да допусна питането до разглеждане, според адвокатурата той трябва да се десезира от него, защото ако се произнесе, ще се превърне в позитивен законодател. Въпреки тази си позиция ВАдС все пак дава и своя отговор на казуса, като на практика достига до същия извод като главния прокурор – че той не може да осъществява надзор за законност и методическо ръководство, когато по отношение на него държавното обвинение осъществява дейност, насочена към разкриване, установяване, доказване и повдигане на обвинение за извършено престъпление (с пълния текст на становището на адвокатурата можете да се запознаете тук).

Въпросът до КС беше поставен от Министерския съвет заради приетите от него промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се предлага шефът на инспектората във Върховната касационна прокуратура да получи нов статут и правомощие да разследва главния прокурор и заместниците му. Проектът предвижда той да бъде избиран с квалифицирано мнозинство от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с мандат от 7 години. А с промени в НПК се изключва надзорът за законност над действията на този прокурор от страна на обвинител № 1. Това накара много специалисти по наказателно право да коментират, че подобни изменения нарушават Конституцията. Причината за това становище е, че в чл. 126, ал. 2 основният закон регламентира, че "главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори".

В становището си по делото главният прокурор първо се спира на независимостта на магистратите и изтъква, че тя е гаранция за свободно формиране на вътрешното убеждение, основано единствено на събраните доказателства и на закона.

"Затова и контролът за правилността на постановените актове се осъществява от изградена според Конституцията пирамидална структура на съдилищата и съответната й на прокуратурата по ред, предвиден в процесуалните закони", пише той.

Иван Гешев посочва, че върховните съдилища осъществяват върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. И заявява:

"Съответно на тази функция е правомощието на главния прокурор по осъществяване на надзор за законност и методическо ръководство на дейността на всички прокурори (чл. 126, ал. 2 КРБ). Основният закон не конкретизира съдържанието на това правомощие. Такава конкретика липсва и в Наказателно-процесуалния кодекс."

Той обяснява, че някаква яснота за рамките, в които главният прокурор осъществява това свое правомощие, дава Законът за съдебната власт (чл. 136, ал. 5), според който надзорът за законност и методическото ръководство на дейността на всички прокурори е за точното и еднакво прилагане на законите и за защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

В становището си Гешев посочва, че границите на правомощието на главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство са очертани и в разпоредбата на чл. 127 от Конституцията, където са изброени правомощията на прокуратурата. И заявява:

"Въпреки че Конституцията не съдържа други ограничения на изключителното правомощие на главния прокурор при упражняване на надзора за законност и методическо ръководство, това не означава, че то може да се упражнява в разрез с основните принципи: на правовата държава (чл. 4 КРБ), на равенството на всички граждани пред закона (чл. 6, ал. 2 КРБ), както и с принципа за независимост на органите на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 КРБ). Няма ограничение в обхвата на надзора за законност и методическото ръководство по отношение на законите, които могат да бъдат негов предмет, и на лицата, спрямо които се отнася (засяга всички прокурори)."

Гешев припомня, че през 2006 г. КС е отказал да тълкува чл. 126, ал. 2 от Конституцията и е посочил, че как главният прокурор осъществява функциите си за надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички обвинители е въпрос, свързан с организацията и дейността на прокуратурата, т.е. отговорите трябва да бъдат търсени в ЗСВ и НПК.

Затова в становището си до КС той се заема с това, като подчертава, че първо трябва да бъдат отграничени правомощията на главния прокурор като административен ръководител от тези, които произтичат от длъжността прокурор.

Иван Гешев заявява, че след промените в ЗСВ от 2016 г. прокуратурата остава единна, но вече не е централизирана.

"Връзката на йерархична субординация и централизация е запазена само в отношенията на административните ръководители на прокуратурите помежду им и с главния прокурор", пише той до КС.

И сочи, че са създадени и допълнителни гаранции за ненамеса във вътрешното убеждение на прокурорите при произнасянето им по преписки и дела както в НПК, така и ЗСВ – премахнати са "възможностите за влияние и подмяна на преценката на решаващия прокурор чрез необоснована отмяна на прокурорски актове и произволни указания при упражняване на инстанционния и служебния контрол".

Иван Гешев изтъква, че ЗСВ (чл. 136, ал. 5) ясно регламентира, че той осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи, но не въобще, а само за точното и еднакво прилагане на законите и за защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

Гешев припомня, че прокурорите са несменяеми и имат функционален имунитет и допълва, че "премахването на централизацията на прокуратурата и на прякото подчинение на всеки прокурор на главния прокурор също е достатъчно сериозна гаранция за ненамеса във вътрешното убеждение“.

"По конкретни преписки и дела, които касаят главния прокурор (например подадени сигнали и/или започнати разследвания срещу него), той не може и не следва да cе намесва, включително и като осъществява надзор за законност и методическо ръководство. Конституцията и законът (НПК и ЗСВ) съдържат достатъчно гаранции срещу такава намеса", заявява Иван Гешев пред КС.

 

Правомощието на главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори не може и не следва да се упражнява по конкретно наказателно производство или преписка, образувани по сигнали срещу него. Това заявява обвинител № 1 Иван Гешев в становище до Конституционния съд, съобщава lex.bg.

Становището е по делото, в което КС трябва да отговори дали е възможно някой прокурор да е независим от главния и да го разследва ефективно, ако извърши престъпление.

Междувременно Висшият адвокатски съвет (ВАдС) застъпи тезата, че КС не може да реши проблема кой може да разследва главния прокурор, а са необходими промени в Конституцията. И макар КС да допусна питането до разглеждане, според адвокатурата той трябва да се десезира от него, защото ако се произнесе, ще се превърне в позитивен законодател. Въпреки тази си позиция ВАдС все пак дава и своя отговор на казуса, като на практика достига до същия извод като главния прокурор – че той не може да осъществява надзор за законност и методическо ръководство, когато по отношение на него държавното обвинение осъществява дейност, насочена към разкриване, установяване, доказване и повдигане на обвинение за извършено престъпление (с пълния текст на становището на адвокатурата можете да се запознаете тук).

Въпросът до КС беше поставен от Министерския съвет заради приетите от него промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се предлага шефът на инспектората във Върховната касационна прокуратура да получи нов статут и правомощие да разследва главния прокурор и заместниците му. Проектът предвижда той да бъде избиран с квалифицирано мнозинство от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с мандат от 7 години. А с промени в НПК се изключва надзорът за законност над действията на този прокурор от страна на обвинител № 1. Това накара много специалисти по наказателно право да коментират, че подобни изменения нарушават Конституцията. Причината за това становище е, че в чл. 126, ал. 2 основният закон регламентира, че "главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори".

В становището си по делото главният прокурор първо се спира на независимостта на магистратите и изтъква, че тя е гаранция за свободно формиране на вътрешното убеждение, основано единствено на събраните доказателства и на закона.

"Затова и контролът за правилността на постановените актове се осъществява от изградена според Конституцията пирамидална структура на съдилищата и съответната й на прокуратурата по ред, предвиден в процесуалните закони", пише той.

Иван Гешев посочва, че върховните съдилища осъществяват върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. И заявява:

"Съответно на тази функция е правомощието на главния прокурор по осъществяване на надзор за законност и методическо ръководство на дейността на всички прокурори (чл. 126, ал. 2 КРБ). Основният закон не конкретизира съдържанието на това правомощие. Такава конкретика липсва и в Наказателно-процесуалния кодекс."

Той обяснява, че някаква яснота за рамките, в които главният прокурор осъществява това свое правомощие, дава Законът за съдебната власт (чл. 136, ал. 5), според който надзорът за законност и методическото ръководство на дейността на всички прокурори е за точното и еднакво прилагане на законите и за защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

В становището си Гешев посочва, че границите на правомощието на главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство са очертани и в разпоредбата на чл. 127 от Конституцията, където са изброени правомощията на прокуратурата. И заявява:

"Въпреки че Конституцията не съдържа други ограничения на изключителното правомощие на главния прокурор при упражняване на надзора за законност и методическо ръководство, това не означава, че то може да се упражнява в разрез с основните принципи: на правовата държава (чл. 4 КРБ), на равенството на всички граждани пред закона (чл. 6, ал. 2 КРБ), както и с принципа за независимост на органите на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 КРБ). Няма ограничение в обхвата на надзора за законност и методическото ръководство по отношение на законите, които могат да бъдат негов предмет, и на лицата, спрямо които се отнася (засяга всички прокурори)."

Гешев припомня, че през 2006 г. КС е отказал да тълкува чл. 126, ал. 2 от Конституцията и е посочил, че как главният прокурор осъществява функциите си за надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички обвинители е въпрос, свързан с организацията и дейността на прокуратурата, т.е. отговорите трябва да бъдат търсени в ЗСВ и НПК.

Затова в становището си до КС той се заема с това, като подчертава, че първо трябва да бъдат отграничени правомощията на главния прокурор като административен ръководител от тези, които произтичат от длъжността прокурор.

Иван Гешев заявява, че след промените в ЗСВ от 2016 г. прокуратурата остава единна, но вече не е централизирана.

"Връзката на йерархична субординация и централизация е запазена само в отношенията на административните ръководители на прокуратурите помежду им и с главния прокурор", пише той до КС.

И сочи, че са създадени и допълнителни гаранции за ненамеса във вътрешното убеждение на прокурорите при произнасянето им по преписки и дела както в НПК, така и ЗСВ – премахнати са "възможностите за влияние и подмяна на преценката на решаващия прокурор чрез необоснована отмяна на прокурорски актове и произволни указания при упражняване на инстанционния и служебния контрол".

Иван Гешев изтъква, че ЗСВ (чл. 136, ал. 5) ясно регламентира, че той осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи, но не въобще, а само за точното и еднакво прилагане на законите и за защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

Гешев припомня, че прокурорите са несменяеми и имат функционален имунитет и допълва, че "премахването на централизацията на прокуратурата и на прякото подчинение на всеки прокурор на главния прокурор също е достатъчно сериозна гаранция за ненамеса във вътрешното убеждение“.

"По конкретни преписки и дела, които касаят главния прокурор (например подадени сигнали и/или започнати разследвания срещу него), той не може и не следва да cе намесва, включително и като осъществява надзор за законност и методическо ръководство. Конституцията и законът (НПК и ЗСВ) съдържат достатъчно гаранции срещу такава намеса", заявява Иван Гешев пред КС.

Коментари

Pen40's picture
Pen40
Pen40

Много

Ама много нагъл милиционер! И интелектуалният му багаж лек и не му пречи изобщо.
Ivan Samichkov's picture
Ivan Samichkov
Samichkov

Всички големи системи са йерархични!

Субординация на медодическо ниво не означава намеса в нвзависимостта на отделния прокурор. Същото важи и за съдиите. Адвокатите са основен опонент на прокурорите и нямат монопол върху истината.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?