Реално имаме пари за три месеца и въпросът е как да разположим тези пари във времето. Това заяви днес премиерът Бойко Борисов на пресконференция в Министерски съвет след заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. 

Срещата е продължение на тази от вчера, когато правителство, работодатели и синдикати се провалиха в опит да се разберат за икономическите мерки в страната в разгара на епидемията от коронавирус. Днес стана ясно, че се е стигнало до компромисен вариант, който на практика е тотално различен от първото предложение. 

Промените

Най-дискутираната мярка е тази, според която държавата ще поеме 60% от заплатите на работници в предприятия, тежко засегнати от кризата. Новото е, че от схемата ще могат да се ползват всички компании, чиито приходи от продажби са спаднали с най-малко 20% заради извънредното положение. Разликата ще се изчислява на база сравнение с числата от март за миналата 2019 година. 

Спорен е бил въпросът към кой период да се отчита този праг. Според заложеното в проекта на постановление, спадът трябваше да е към осреднените приходи от продажби за месеците януари и февруари 2020 г. Част от социалните партньори обаче предложили за референтен период да се взимат съответните месеци на предходната година (например, март 2019 г. спрямо март 2020 г.), а другото предложение е било спадът да се изчислява на база 1/12 от приходите от продажби през 2019 г. Сред спорните въпроси беше и каква документация ще е необходима за доказване на спада в продажбите. В крайна сметка, е бил възприет подходът съпоставката да се прави спрямо същия период на предходната година.

Обхват

Така обхватът на постановлението се разгръща максимално, особено сравнен с първата идея на кабинета. Тя твърдеше, че право на обезщетение имат само бизнеси, които са изрично затворени с акт на държавата. Този вариант обаче срещна серизна критика от работодателите и експертите, които отбелязаха, че обороти губят не само затворените фирми, но и всички други. Така се стигна до преработка, която гласеше, че в програмата се включват още няколко сектора, компаниите от които имат право на компенсации, ако са спрели работа дори доброволно, затврили са част от бизнеса или се е наложило да спрат работници от работа.

Днешното предложение е трето само за седмица и изглежда, че около него ще бъде изготвен окончателният вариант на постановлението. То трябва да стане готово до понеделник, когато да бъде гласувано на извънредно заседание на Министерски съвет.

Взето е решение за създаването на публичен регистър на подпомогнатите компании. Целта на упражнението е максимална прозрачност. Ще се осигури и необходимата документация за кандидатстването, така че фирмите да не губят време. 

Вероятно промяна ще има и в закона за извънредното положение, където първоначално е записана схемата 60/40. Това съотшение обаче прави идеята неприложима, спорред Българската стопанска камара, защото утежнява прекалено микро и малките фирми. Те дават пример с изчислението, че ако предприятието трябва да плати 100 лв., то работодателят трябва да извади 77 лв., а държавата ще даде само 23 лв. Целта на работодателите е държавата да се ангажира с по-голяма помощ.

Вероятно обаче ще бъде върната една от първоначалните идеи, а именно - работодателят да се задължи да задържи на работа служителя поне 3 месеца след като изтече дотацията. 

Според КНСБ пък правителството е приело идеята им за допълнителна компенсация и на тези работници, които са с намалено работно време, по заводен на работодател. За тях също ще може да се приложи подобна схема, в която ще важи критерият за спад на продажбите. Мярката предвижда пропорционално компенсиране на работниците според загубеният от тях доход в резултат на намаленото време.  

Колко пари имаме

"Светът се готви и реално има кризата с коронавируса да продължи три месеца", обясни днес премиерът Борисов. 

По думите му ако тя продължи повече от 6 месеца, никой в света няма отговор какво ще стане. Именно затова се търсело и как да се разположат публичните пари във времето. 

"Сигурно няма да минем и без заем!", каза още той малко след като съобщи, че е говорил с директора на Междунарония валутен фонд Кристалина Георгиева, която го е похвалила за мерките. 

По думите на Борисов резервът във Сребърния фонд и фонд АЕЦ не трябвало да падат под 5 млрд .лв. и правителството не смятало да пипа парите на пенсионерите. 

"Младите все нещо ще намерят, ще отидат на село...но пенсионерите няма как"

В поредното си дълго слово премиерът не пропусна отново да напомни на журналистите да проверят колко пари държи бизнеса по банките. Внушението е, че пари има достатъчно, за да се изкара кризата, но сега всички искали да ползват държавните пари и едва ли не да печелят от ситуацията. 

Той коментира и напрежението, което поражда Българската православна църква, която отказва да отменя своите мероприятия, които създават риск от заразата. 

"Църквата е Божа работа, на църквата в работата не се меся. Говорил съм с всички владики да спазват мерките. Те са много интелигенти нашите владици и попове, прекрасно разбират кое може да разнесе зарази. И да ми разпореди щабът, няма да го изпълня"