Според епидемиологичен анализ, направен в Ломбардия, новият коронавирус вероятно е попаднал в Северна Италия още на 1 януари 2020 г. Той се е разхождал незабелязан от никого до 31 януари, когато в Рим бяха регистрирани първите заболели. В Китай нулевият пациент е регистриран на 17 ноември 2019, а СЗО беше алармирана на 26-27 декември за епидемия с непознат причинител. 

Каква е била ситуацията по това време у нас? Колко души вече са изкарали болестта без да имат представа, че ги е нападнал не банален грип или проста настинка? Колко души са прекарали пневмония и са оздравели? Или умрели... Ориентировъчен отговор на този въпрос очакваме от изследването на 1000 души, работещи в рискова обстановка, което ще бъде и първото епидемиологично проучване в страната от такъв мащаб.

Доц. Лилия Иванова

"Редно е да се направи такава представителна извадка, но за да има реален повод за изводи, след две седмици е необходимо същите лица повторно да се изследват. Това ще даде представа дали тестовете са качествени, как реагира имунната им система и как резултатите съответстват на техните оплаквания, ако имат такива", сподели доц. Лилия Иванова, преподавател в Медицинския университет във Варна и близо 20 години началник на Вирусологичната лаборатория в УМБАЛ „Света Марина - Варна“.   

Тестовете са серологични (кръвни), бързи, качествени - на принципа „тука има - тука няма”, а не количествени, обясни доц. Иванова. Те откриват специфични антитела IgM (ранен маркер) и IgG (късен маркер) в кръвта, по които могат да се правят съответните изводи – дали тестваният вече е инфектиран с COVID-19 и е в началната фаза на болестта или вече боледува, но безсимптомно, каква е прогнозата за изхода от заболяването, имунната му система адекватно ли реагира на заразата или прогнозата ще е лоша.

- Доц. Иванова, как бихте интерпретирали резултатите от такова проучване?

- Те могат да се разделят в четири групи:

Първа група - лица без IgM и IgG, тоест без специфична имунна реакция срещу вируса. Това означава, че те още не са се срещали с него. Може също така да са в инкубационен период и в момента да образуват антитела, които още не са стигнали онзи праг, който да може да бъде уловен от теста. Затова е необходимо да се направи втори тест след 2-3 седмици.   

Втора група – лица с Ig M, който е ранен маркер. 

Антителата от този тип реагират най-бързо и най-рано на инфекцията и могат да бъдат идентифицирани 5-6 дни след появата на първите симптоми. Ако в кръвта на тествания има IgM срещу коронавируса, той трябва незабавно да бъде поставен под карантина, защото се намира в острата фаза на заболяването и може да е заразен за околните. Добре е да бъде тестван повторно след 2-3 седмици за дефиниране на динамиката на заболяването и търсене на IgG, които ще покажат, че пациентът оздравява. Тогава във втората проба не трябва да има IgM срещу COVID-19.

Ето как изглеждат резултатите при серологичните тестове. Със буквата С винаги се отбелязва контролната проба. 

Трета група  - лица с наличие на IgM и IgG. 

Известно е, че IgG се появяват и достигат пик 14-21 дни след началото на заболяването. Тук трябва да се има предвид, че инкубационният период на този вирус е индивидуален -  3-14 дни, средно 12,5 дни (по данни на СЗО), но според някои учени може да стигне и 30 дни. Тоест, IgG ще бъдат налични в кръвта месец и повече след заразяването. Тeзи лица обикновено се намират в състояние на „преборване“ на вируса и също трябва да се поставят под карантина, независимо от симптоматиката. Повторен тест в интервал от 2-3 седмици би трябвало да покаже отсъствие на IgM и наличие само IgG. Тенденцията към оздравяване трябва да доказва и клиничната картина (оплакванията) на болния.  

Четвърта група – лица с наличие само на IgG. Те са преболедували, независимо дали са разбрали или не. Имат създаден имунитет срещу вируса. С времето количеството на IgG ще намалява, но въпреки това в организма им ще се запази имунологична памет за прекараната инфекция. Благодарение на нея, при последващо заразяване той ще отговори  адекватно, което означава, че дори да се зарази отново, ще прекара много леко заболяването, все едно, че е бил ваксиниран. Но това не значи, че не трябва да се пази, а да бъде по-спокоен за евентуална повторна среща с вируса. 

 - Кои хора се считат за контактни?

Тези, които са общували с човек с позитивен COVID-19-тест два дни преди и до 14 дни от началото на неговото заболяване. Просто всеки, който научи, че негов близък, приятел или колега е позитивен, трябва да върне лентата назад и да си спомни кога се е срещал с него. Става въпрос за контакт лице-лице, по-дълъг от 15 минути и осъществен на разстояние до един метър. 

 - Резултатите от извадката ще дадат ли отговор откога вирусът циркулира в страната, като направим уговорката, че информацията за новия вирус се актуализира и обогатява ежечасно и всеки извод е предпоследен? 

Ако първата група е най-голяма (-Ig M, -IgG), а процентът на хората в останалите групи е незначителен, можем да заключим, че сме в началото на епидемията и всичко предстои. Как ще протече тя, зависи основно спазването на противоепидемиологичните мерки. При тяхното нарушение първо ще се увеличи броят на заболелите от рисковите контингенти, като медици, полицаи, възрастни хора. По принцип очаквам тази група да бъде най-голяма и поради това, че засега нямаме представа как вирусът се разпространява у нас.

Ако втората група е най-голяма (+IgM, - IgG), а третата и четвъртата – много по-малки – това означава, че вирусът циркулира отскоро у нас, примерно от месец. Ако втората и третата (+Ig M, +IgG) групи са най-големи, означава, че броят на заразените и болните много скоро ще тръгне рязко нагоре. Значителен брой хора в четвъртата група (-IgM, +IgG) показва добра тенденция – те са преболедували леко или безсимптомно, но вероятно са предали заразата на много други хора.

За всеки е ясно, че на този етап неизвестните около новия узурпатор са много повече от фактите за него.

Имунният отговор спрямо вируса крие много неизвестни и значението на лабораторните изследвания за развитието на болестта все още не е доказано, коментират китайски учени  на 29 март в Oxford University Press for the Infectious Diseases Society of America. Кои тестове са достоверни и кои не, как да се комбинират отделните видове тестове, за да се постигне най-вярна прогноза за развитието на заболяването, е въпрос, който си задава цялата медицинска и научна общност в света.

Но във всички случаи е по-добре да имаме поне една снимка, макар мъничка и черно-бяла на отбора, с който се състезаваме, отколкото да не знаем нищо за него.