Ако имате телевизор, интернет или приятели, то сте наясно, че от известно време големите футболни първенства са спрени (и нашето). Обаче нямам намерение да оплаквам безпрецедентната ситуация как мартенските уикенди минават без Висшата лига, Бундеслигата, Серия А и Ла Лига. Спортът в крайна сметка не е най-важното нещо на света.

Но все пак, докато си седим вкъщи, нека се върнем към водещата тема от сезона (поне преди появата на коронавируса), а именно масовото въвеждане на системата за видеоповторения - ВАР (Видеоасистент рефер). Тя предизвика доста спорове и раздели футболните фенове на два лагера. Аз съм от този, който е твърдо "за"  нововъведението и смятам, че това е бъдещето на играта, макар и да има нужда от корекции при употребата на видеоарбитража.

По този повод нека видим какво щеше да се случи с футбола, ако поне от десетилетия на съществуването си разполагаше с технологиите, с които борави днес. И как биха се променили едни от най-противоречивите моменти в историята му.

Англия - Германия 4:2, финал на Световно първенство, 30 юли 1966 г.

Какво се случва: Германците изравняват за 2:2 в края на редовното време и мачът влиза в продължения. В 101-вата минута изстрел на Джеф Хърст среща напречната греда и топката тупва върху голлинията, без да я преминава, след което е изчистена в корнер. Съдиите неправилно зачитат гол - 3:2 за Англия. Домакините на Мондиала впоследствие стават световни шампиони.

Какво щеше да стане, ако се ползваха технологии: Технологията на голлинията, разбира се, показва, че попадение няма. Въпреки че англичаните играят по-силно през целия двубой, продълженията завършват при равен резултат. В преиграването (тогава дузпи все още не се бият) германците ги надхитрят и задават началото на пагубна за островитяните традиция да се провалят след (първите) 120 минути футбол. Това ни спестява 50 години хвалби как „футболът се е прибрал у дома“.

ЦСКА - „Левски“ 2:1, финал за Купата на България, 19 юни 1985 г.

Какво се случва тогава: Откъде да започнем? В средата на първото полувреме Георги Славков открива резултата за ЦСКА, след като си повежда топката с ръка. Мачът се изнервя допълнително. След почивката съдията Ахмед Яшаров свири лек фаул в полза на „червените“ и Илия Войнов удвоява аванса на армейския клуб от свободния удар. Малко по-късно дава и пресилена дузпа, но вратарат на „Левски“ Борислав Михайлов я спасява. Скоро след това се заформя и меле на тъчлинията и хвърчат червени картони. За капак (и явно частична компенсация на Яшаров за „сините“) Наско Сираков печели дузпа след артистично падане и оформя крайното 2:1. 

След финала Политбюро на ЦК на БКП наказва сурово и двата клуба. Наред с наказания за спрени от футбола за една година или доживот футболисти (месеци по-късно върнати и слава Богу), столичните грандове са разпуснати, като „Левски“ приема името „Витоша“ и им е отнета титлата, а ЦСКА става „Средец“, лишен е от спечелената Купа на България.

Какво щеше да стане, ако се ползваха технологии: Първият гол на ЦСКА и двете дузпи в мача изобщо не се случват. Попадението от дискусионния фаул обаче остава, тъй като ВАР не преразглежда такива ситуации, тъй като нарушението не е за червен картон и не води пряко до гол в момента на отсъждането му, а чак като следствие. Мачът е доста по-спокоен и не се превръща в самбо. Но най-вече двата най-големи български клуба си спестяват унижението и независимо от резултата (какъвто и да е той) излизат с достойнство от финалния мач.

Аржентина - Англия 2:1, четвъртфинал на Световно първенство, 22 юни 1986 г.

Какво се случва тогава: Всички знаем как Диего Марадона вкарва за 1:0 с ръка. „Божията ръка“, както той сам я нарича. Страничният съдия, който не сигнализира за нередността при гола, е нашият сънародник Богдан Дочев. Аржентина печели с 2:1 след още едно попадение на Марадона, което също помним и до днес, но заради гениалността му.

Какво щеше да стане, ако се ползваха технологии: Жълт картон за „Божията ръка“, която никой не помни дори след мача, пък какво остава 34 години по-късно. „Гаучосите“ се класират за полуфинал, но по честен начин, защото противник все пак им е Англия. Марадона остава в историята като страхотен футболист и наркоман, а не като страхотен футболист, наркоман и мошеник. 

„Марек“ - ЦСКА 2:2, „А група“, 7 ноември 2004 г.

Какво се случва тогава: През първата част „Марек“ набързо повежда с 2:0, но гостите намаляват пасива си до 2:1. В началото на второто полувреме Йордан Тодоров центрира в наказателното поле на дупничани и Стойко Сакалиев сваля топка с ръка към Костадин Хазуров, който изравнява. Ситуацията предизвиква над 5-минутни безредици по терена, а треньорът на домакините Вили Вуцов естествено обезумява и заплашва да извади отбора си. Мачът завършва при този резултат - 2:2.

Какво щеше да стане, ако се ползваха технологии: С помощта на ВАР „Бургаският Марадона“ (който през сезон 2019/2020 играе за „Рилец“ (Говедарци) получава жълт картон за нахалната игра с ръка. ЦСКА губи с 2:1, след като до края на срещата чупи рекорда за безцелно изритани топки към противниковото наказателно поле.

Със спечелените 3 точки „Марек“ завършва шампионата на завидното 7-о място (вместо на 9-о), докато ЦСКА печели титлата с аванс от 1 точка пред „Левски“ (вместо с 2). Най-голямата разлика обаче е, че след мача Вили Вуцов е на седмото небе и интервюто с него не се запомня с нищо. Една от легендарните му реплики никога не е изречена: „Ако ги сложа долу на бесилото (б.а. съдиите), аз ще им ритна столчето“.

„Ливърпул“ - „Челси“ 1:0, полуфинал на Шампионска лига, 3 май 2005 г. 

Какво се случва тогава: Първият мач в Лондон завършва вяло - 0:0, а реваншът на „Анфийлд“ започва с удар на Луис Гарсия, който е признат за гол (познат до днес като „призрачния гол“), макар че нито една камера не доказва, че топката е преминала с целия си обем голлинията. Попадението е решаващо и „мърсисайдци“ се класират напред. В битката за трофея в Истанбул постигат знаменит обрат срещу „Милан“ в може би най-драматичния финал в историята на турнира.

Какво щеше да стане, ако се ползваха технологии: Съдията просто поглежда часовника си, който не изписуква - т.е. системата не отчита гол. Мачът отново завършва 0:0, а двата отбора отегчават целия свят в продължение на 120 минути и накрая решават финалиста след изпълнение на дузпи. Жозе Моуриньо, както винаги, няма късмет при 11-метровите удари и „Челси“ напуска турнира, но поне му е виновна съдбата, а не съдията.

„Челси“ - „Барселона“ 1:1, полуфинал на Шампионска лига, 6 май 2009 г.

Какво се случва тогава: Пак „Челси“. Лондончани удържат 0:0 в Испания и рано повеждат в реванша след страхотно воле на Микаел Есиен (моля ви, не е Мишел или Майкъл!). През 90-те минути Том Хенинг Йовребо подминава на 4 пъти 100-процентови дузпи в полза на „сините“, преди накрая Андрес Иниеста да изравни и да класира „каталунците“ заради гола на чужд терен. Двубоят се запомня като абсолютна подигравка с футболните правила и справедливостта и оставя петно върху купата, която „Барселона“ после печели. 

В дните след срещата норвежкият арбитър получава смъртни заплахи от фенове, а самият той признава, че е сбъркал в отсъжданията си. Кариерата му не продължава още дълго, след като, загубил вече авторитета си, не е включен в списъка от съдии за Мондиал 2010. През 2019 г. (10 години след събитията), в интервю за холандското списание Panenka Йовребо дори допълва от каква полза за него е щяло да бъде, ако на „Стамфорд Бридж“ тогава е имало ВАР (https://www.besoccer.com/new/i-went-from-being-a-respected-referee-to-the-biggest-fool-in-world-football-632315).

Какво щеше да стане, ако се ползваха технологии: След проверка на видеоповторенията „Челси“ получава поне една или две дузпи и разбива „Барселона“ (абсурдно е да смятаме, че вратар от класата на Виктор Валдес би могъл да спаси дузпа на Франк Лампард). „Тики-така“-та на Пеп Гуардиола е разбита на пух и прах, изобщо не се стига до "требъл", "куадрупъл" и т.н., а испанският специалист е разколебан, че неговият стил на игра всъщност е тотално неприложим срещу отбори, които играят добре в защита и на контраатака.

Финалът в Шампионската лига за втора поредна година е между „Челси“ и „Манчестър Юнайтед“, а от УЕФА се принудени да измислят други начини да разнообразят турнира, без това да включва съдийска помощ за конкретни отбори.

Франция - Ирландия 1:1 (след прод.), бараж за класиране на световно първенство, 18 ноември 2009 г.

Какво се случва тогава: „Петлите“ печелят с 1:0 в Дъблин и светът очаква спокоен реванш и безпроблемно класиране за световното. Ирландците обаче имат други планове и успяват да пратят сблъсъка в продължения след гол на Роби Кийн. Гостите играят по-добре през цялото време, а възможността французите да пропуснат форума в Южна Африка е съвсем реална. В 103-ата минута обаче Тиери Анри укротява с ръка центрирана топка и асистира на Уилям Галас, който вкарва за 1:1. Кълбото се удря не един, а цели два пъти в дланта на Анри, но съдиите остават безмълвни.

Какво щеше да стане, ако се ползваха технологии: Подобна изява няма как да бъде пропусната от видеоарбитрите и френският нападател получава жълт картон, а голът е отменен. В резултат на това „петлите“ е много вероятно да бъдат елиминирани и не пътуват за Южна Арфика. Така биха си спестили голям срам, тъй като разкъсваният от вътрешни скандали отбор на Раймон Доменек се превърна в посмешището на Мондиал 2010 и отпадна още в груповата фаза. Вместо това на тяхно място можеше да се класира Ирландия, тимът на която би записал съвършено безлично участие, но поне справедливо извоювано.

Германия - Англия 4:1, осминафинал на световно първенство, 27 юни 2010 г.

Какво се случва тогава: В 38-ата минута, при резултат 2:1 в полза на „маншафта“, Франк Лампард отправя удар, който рикошира в напречната греда, тупва изцяло зад голлинията и отново удря рамката на вратата над Мануел Нойер. Той бързо я хваща, а съдията подминава положението и не признава редовния гол. До края на срещата немците вкарват още 2  пъти и громят своя съперник с 4:1 и отиват на четвъртфинал.

Какво щеше да стане, ако се ползваха технологии: Голът, разбира се, е признат и резултатът е изравнен - 2:2. Въпреки това не виждам реалистичен сценарий, при който англичаните могат да отстранят точно този състав на Германия. В конкретната ситуация ВАР щеше да ни спести безкрайното мрънкане на английските фенове, които до ден-днешен си спомнят с огорчение как са щели да станат световни шампиони, ако голът на Лампард е бил зачетен. Пълни глупости.

„Хофенхайм“ - „Байер“ (Леверкузен) 1:2, Бундеслига, 18 октомври 2013 г.

Какво се случва тогава: В средата на второто полувреме удар с глава на Щефан Кислинг прави резултата 2:0 в полза на гостите. Само дето топката реално излиза в аут, но попада във вратата през дупка в мрежата. Нападателят ясно осъзнава това и не се радва на своя „гол“, но съдиите са категорични и напрактика подаряват 3 точки на „аспирините“.

Официалната позиция на Германския футболен съюз след мача е, че не им пука. Мачът не се преиграва и резулатът остава 1:2 (http://edition.cnn.com/2013/10/28/sport/football/kiessling-ghost-goal-decision/index.html).

Какво щеше да стане, ако се ползваха технологии: Голът правилно е отменен и играта продължава с удар от вратата. Никой не спори. Немската версия на Мирослав Антонов потъва в забвение заради посредствеността си и никога не се появява във въпрос на футболен куиз, тъй като вече не може да се похвали с гола си „фантом“. Ако в крайното класиране на Бундеслигата за сезон 2013/2014 отнемем на бившия тим на Митко Бербатов несправедливо спечелените 2 точки, то те губят 4-ото си място за сметка на „Волфсбург“. Което отново е абсолютно все тая за почти целия свят.

„Левски“ - „Литекс“ 0:1 (преди да бъде прекратен), „А група“, 25 юли 2015 г.

Какво се случва тогава: Още в 15-ата минута нападателят на гостите Бьорн Йонсен правилно получава червен картон, след като е фаулиран в центъра и в реакцията си на два пъти бута Мигел Бедоя от „Левски“. Малко след това „Литекс“ вкарва редовен гол и повежда с 1:0. В края на полувремето е подминат безобиден фаул срещу вратаря на ловчалии, който сигурно улавя топката, после е препънат (пак от Бедоя), но се изправя веднага и е готов да стартира контраатака. Обаче Рафа Перес от „Литекс“ не мисли така и събаря своя опонент на земята, за което, разбира се, съвсем резонно е изгонен.

Мениджърът на „оранжевите“ Стойчо Стоилов не може да преглътне тези „несправедливости“ и вади футболистите си. Мачът е прекратен. Правилникът гласи, че за подобно действие провинилият се отбор трябва да бъде изваден от първенството и точно това се случва. Година по-късно, на 2 юни 2016 г., „Литекс“ приема името ЦСКА-София и т.н.

Какво щеше да стане, ако се ползваха технологии: Ами тук всъщност ВАР нямаше да е от полза на никого. С или без видеоповторения и технологии изваждането на отбора щеше да се случи. Давам мача за пример, че когато трябва да изпълниш някакво нареждане отгоре, честната игра остава на заден план. Ефектът на ВАР е само върху събитията, случващи се на терена, така че всички решения, взети извън него, няма как да бъдат повлияни.

Със сигурност има още стотици двубои, белязани от грешни съдийски отсъждания, които е могло да се развият по друг начин, ако технологиите по-рано бяха навлезли във футбола. Едва ли има фен на тоя свят, който да не е бил огорчен поне веднъж от някоя несправедливост в ущърб на любимия си отбор. Така че се сетете за тези моменти следващия път, когато някой се размрънка, че играта била забавена с цяла минута, за да се вземе правилното решение след проверка с ВАР. И му ударете едно гребло в лицето на това мрънкало! 

Системата има още трески за дялане, но те с времето ще бъдат изгладени. Търпението ни в момента е справедливата цена, която плащаме, за това, че никога повече няма да видим гол от засада или волейболно изпълнение в наказателното поле, без то да бъде наказано с дузпа.

Отделно от това - моля, стойте си вкъщи! Светът няма да избяга никъде за следващия един месец.