Article_top

Две трети от българите намират мерките на властта за ограничаване на разпространението на коронавируса за достатъчни. 20 на сто смятат, че са прекалени. Расте процентът на хората, които се тревожат за икономическите последици. Над една трета декларират, че доходите им са намалели след въвеждането на извънредното положение.

Това сочат данните от втората вълна на сондаж на "Галъп интеренешънъл" по отношение на коронавируса и предприетите мерки, проведен сред 850 души на 30 и 31 март. Преди седмица беше първото изследване на агенцията по темата.

Две трети от българите продължават да смятат, че мерките които властта взема, са достатъчни. Леко нараства спрямо предходната седмица делът на тези, които смятат мерките за прекалени (сега са 20%) и слабо намалява делът на онези, за които мерките са недостатъчни (12%). Ограниченията се определят като „неприятни, но поносими“ от 82% от анкетираните. Други 15% казват, че те са „вече непоносими“. Сред активното население тези проценти са съответно 80% и 17 на сто.

Действията на правителството отново се оценяват високо – както и миналата седмица. Националният оперативен щаб също запазва одобрението си в извънредната ситуация. Тя създава ново доверие към властите, коментират от агенцията.

 

 

От "Галъп интернешънъл" са проверили отново и как се чувстват българите. 24 на сто изпитват панически страх. Тревожно е състоянието на 60 на сто. 13 на сто заявяват, че са спокойни. Останалите се затрудняват да отговорят. В това отношение също няма съществена промяна спрямо миналата седмица.

Обезпокояващи обаче са числата, описващи икономическото съзнание на населението. Повече от една трета от анкетираните декларират, че след въвеждането на извънредно положение доходите им са намалели. Други близо една четвърт живеят с чувството, че съвсем скоро предстои доходите им да намалеят.

6% от работещите (удвояване за две седмици) заявяват, че вече са загубили работа и още 10% казват, че това е непосредствената им перспектива. Мнозинство от 70% от работещите не смятат, че работното им място е застрашено. 

 

Активните в икономически план възрасти са и тези, които в най-сериозна степен споделят тревожни оценки и перспективи за доходите си. Може би затова и най-младите групи в по-голяма степен намират мерките вече за непоносими.

Като цяло обаче българите търпеливо понасят сполетелите ги ограничения и не се вижда необходимост от краткосрочни корекции на извънредния режим. С изключение на икономическата ситуация, където се струпват тъмни облаци, обобщават от "Галъп".

CATI+SMS сред национално представителен панел, извадка n=850, национална, 18+ г.

30-31.03.2020 г. Абсолютна максимална грешка ± 3.4 при 50% дялове

1% от извадката е равен на около 55 хиляди души

 

Две трети от българите намират мерките на властта за ограничаване на разпространението на коронавируса за достатъчни. 20 на сто смятат, че са прекалени. Расте процентът на хората, които се тревожат за икономическите последици. Над една трета декларират, че доходите им са намалели след въвеждането на извънредното положение.

Това сочат данните от втората вълна на сондаж на "Галъп интеренешънъл" по отношение на коронавируса и предприетите мерки, проведен сред 850 души на 30 и 31 март. Преди седмица беше първото изследване на агенцията по темата.

Две трети от българите продължават да смятат, че мерките които властта взема, са достатъчни. Леко нараства спрямо предходната седмица делът на тези, които смятат мерките за прекалени (сега са 20%) и слабо намалява делът на онези, за които мерките са недостатъчни (12%). Ограниченията се определят като „неприятни, но поносими“ от 82% от анкетираните. Други 15% казват, че те са „вече непоносими“. Сред активното население тези проценти са съответно 80% и 17 на сто.

Действията на правителството отново се оценяват високо – както и миналата седмица. Националният оперативен щаб също запазва одобрението си в извънредната ситуация. Тя създава ново доверие към властите, коментират от агенцията.

 

 

От "Галъп интернешънъл" са проверили отново и как се чувстват българите. 24 на сто изпитват панически страх. Тревожно е състоянието на 60 на сто. 13 на сто заявяват, че са спокойни. Останалите се затрудняват да отговорят. В това отношение също няма съществена промяна спрямо миналата седмица.

Обезпокояващи обаче са числата, описващи икономическото съзнание на населението. Повече от една трета от анкетираните декларират, че след въвеждането на извънредно положение доходите им са намалели. Други близо една четвърт живеят с чувството, че съвсем скоро предстои доходите им да намалеят.

6% от работещите (удвояване за две седмици) заявяват, че вече са загубили работа и още 10% казват, че това е непосредствената им перспектива. Мнозинство от 70% от работещите не смятат, че работното им място е застрашено. 

 

Активните в икономически план възрасти са и тези, които в най-сериозна степен споделят тревожни оценки и перспективи за доходите си. Може би затова и най-младите групи в по-голяма степен намират мерките вече за непоносими.

Като цяло обаче българите търпеливо понасят сполетелите ги ограничения и не се вижда необходимост от краткосрочни корекции на извънредния режим. С изключение на икономическата ситуация, където се струпват тъмни облаци, обобщават от "Галъп".

CATI+SMS сред национално представителен панел, извадка n=850, национална, 18+ г.

30-31.03.2020 г. Абсолютна максимална грешка ± 3.4 при 50% дялове

1% от извадката е равен на около 55 хиляди души

Коментари

Рат Трак's picture
Рат Трак
Rattrack

Подвеждащо заглавие

Огромна част от работещите ще си получат пълното възнаграждение за месец март, а реално вече са се регистрирали или им предстои регистриране в бюрото за труда или са в неплатен отпуск. Дори и тези 35% с непроменени доходи не виждам как ще са сигурни, че няма да останат без работа, ако кризата продължи.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?