Article_top

Германия трябва да започне бавно и поетапно излизане от карантината при постоянна преценка на риска и подсигуряване на здравните услуги за цялото население. Това препоръчват едни от най-авторитетните учени в страната в областта на икономиката и здравеопазването. Те предлагат и стратегия за осъществяване на това.

В групата на учените, които са изготвили стратегията, влизат председателят на Института по икономически изследвания Клеменс Фюст, Мартин Лозе - президент на Обществото на германските учени и лекари, университетски преподаватели и учени от изследователски иниститути.

Според тяхната стратегия Германия трябва да започне много внимателно и с непрекъсната оценка на рисковете да разхлабва диференцирано ограничителните мерки.

Приоритет ще имат онези мерки, които причиняват най-високи икономически щети и водят до голямо натоварване на социалната, а оттам и на здравната система.

Регионите с нисък брой заразени и свободни капацитети в болниците могат да започнат с постепенно разхлабване на мерките. Това трябва да започне със секторите с най-нисък риск за зараза – например високоавтоматизираните фабрики, както и секторите с най-ниско рискови групи хора – училища и университети.

"Ограниченията в момента са разумни и смислени и вече показват доброто си действие", обяснява Мартин Лозе, лекар и президент на Германското общество на учените и лекарите.

Тези мерки обаче освен висока икономическа и социална цена, имат и тежки последствия за здравеопазването, предупреди той.

"Трява да сме наясно, че пандемията ще ни занимава още много месеци и в крайна сметка засега от болестта ни защитава само имунната ни система, трябва да намерим гъвкава, съобразена с всички рискове и поетапна стратегия – тоталното затваряне не е дългосрочно решение", казва Лозе.

"Здравето и стабилната икономика не се изключват взаимно", подчертава и Клеменс Фюест. Напротив, двете зависят изключително много едно от друго. "Така, както е невъзможно да имаме движеща се икономика при неконтролирано разпространение на заразата, така и здравната система не може да работи, ако икономиката спре", пояснява икономистът.

"При планирането на стъпките, с които масивните ограничения на обществения и личния живот да се отменят поетапно, трябва в центъра да стои човекът. Здравните, икономическите и обществените рискове, които можем и които не можем да понесем. Сега е време по-силните да поемат товара на по-слабите", подчертава и Кристиан Воопен, професор по етика и теория на медицината към университета в Кьолн.

Сега най-важното е да се започне с масово тестване на населението и достоверни познания за разпротранението на вируса, допълват учени и лекари, инфектолози, психолози и епидемолози.

Към стратегията е включено и подсигуряването на стабилно и достатъчно производство на защитни имаски, защитно облекло, лекарства и в бъдеще и закупуване на ваксини. Учените препоръчват и създаването на нови капацитети за справяне със социалните и психическите вреди, които ограниченията в момента нанасят.

Ключови думи
 

Германия трябва да започне бавно и поетапно излизане от карантината при постоянна преценка на риска и подсигуряване на здравните услуги за цялото население. Това препоръчват едни от най-авторитетните учени в страната в областта на икономиката и здравеопазването. Те предлагат и стратегия за осъществяване на това.

В групата на учените, които са изготвили стратегията, влизат председателят на Института по икономически изследвания Клеменс Фюст, Мартин Лозе - президент на Обществото на германските учени и лекари, университетски преподаватели и учени от изследователски иниститути.

Според тяхната стратегия Германия трябва да започне много внимателно и с непрекъсната оценка на рисковете да разхлабва диференцирано ограничителните мерки.

Приоритет ще имат онези мерки, които причиняват най-високи икономически щети и водят до голямо натоварване на социалната, а оттам и на здравната система.

Регионите с нисък брой заразени и свободни капацитети в болниците могат да започнат с постепенно разхлабване на мерките. Това трябва да започне със секторите с най-нисък риск за зараза – например високоавтоматизираните фабрики, както и секторите с най-ниско рискови групи хора – училища и университети.

"Ограниченията в момента са разумни и смислени и вече показват доброто си действие", обяснява Мартин Лозе, лекар и президент на Германското общество на учените и лекарите.

Тези мерки обаче освен висока икономическа и социална цена, имат и тежки последствия за здравеопазването, предупреди той.

"Трява да сме наясно, че пандемията ще ни занимава още много месеци и в крайна сметка засега от болестта ни защитава само имунната ни система, трябва да намерим гъвкава, съобразена с всички рискове и поетапна стратегия – тоталното затваряне не е дългосрочно решение", казва Лозе.

"Здравето и стабилната икономика не се изключват взаимно", подчертава и Клеменс Фюест. Напротив, двете зависят изключително много едно от друго. "Така, както е невъзможно да имаме движеща се икономика при неконтролирано разпространение на заразата, така и здравната система не може да работи, ако икономиката спре", пояснява икономистът.

"При планирането на стъпките, с които масивните ограничения на обществения и личния живот да се отменят поетапно, трябва в центъра да стои човекът. Здравните, икономическите и обществените рискове, които можем и които не можем да понесем. Сега е време по-силните да поемат товара на по-слабите", подчертава и Кристиан Воопен, професор по етика и теория на медицината към университета в Кьолн.

Сега най-важното е да се започне с масово тестване на населението и достоверни познания за разпротранението на вируса, допълват учени и лекари, инфектолози, психолози и епидемолози.

Към стратегията е включено и подсигуряването на стабилно и достатъчно производство на защитни имаски, защитно облекло, лекарства и в бъдеще и закупуване на ваксини. Учените препоръчват и създаването на нови капацитети за справяне със социалните и психическите вреди, които ограниченията в момента нанасят.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?