След като цял ден депутатите дебатираха три точки, две от тях вече са оконачателно приети - тази, с която народните представители решиха да оставят себе си, министрите, премиера и всички членове на политически кабинети без заплати до края на извънредното положение и тази за актуализацията на бюджета. 

Дебатите по прекрояването на разчетите за приходите и разходите на хазната продължиха над 4 часа този следобед, но не доведоха до генерални промени в идеите, представени от Министерството на финансите. 

Няколко часа по-късно при специфично гласуване по групи в залата на Народното събрание, новият бюджет беше приет и законът трябва да бъде обнародван. 

Дебатите преминаха в познатото русло - БСП представи алтернативни текстове, с които се искаха повече пари за почти всички, докато от ГЕРБ почти не участваха в разговорите и не защитаваха своите предложения. 

ДПС и "Обединени патриоти" декларираха готовност да подкпрепят прредложенията на Министерството на финансите, а "Воля" действаше по собствените си представи за заседание на парламента.

Какво се променя

Когато в края на 2019 година се гледаше бюджет 2020, Народното събрание прие, че той ще бъде, за първи път от много години, балансиран, тоест с паритет на приходите и разходите. Сега кризата наложи промяна - хазната ще приключи на дефицит от 3,5 млрд. лв. според новите разчети. Той ще се генерира от 2,44 млрд. лв. по-малко приходи от ДДС, акцизи, корпоративни данъци, данък върху доходите на физическите лица, социалноосигурителни вноски и др. Допълнителен милиард ще изяде мярката 60/40. 430 млн. лв. се прехвърлят към социалното министерство. 

Финансовото министерство твърди, че това е най-тежкият вариант на криза, който се разглежда. Това предположение означава практически свиване на българската икономика с до 3%.

По-темата, която вълнува най-много - увеличението на тавана на дълга - той ще бъде увеличен до 10 млрд. лв. Въпреки това финансовото министерство ще опита да набере финансиране от 4,2 млрд. лв. като начало - с цел да запълни дефицита и увеличението на капитала на Българската банка за развитие със 700 млн. лв., а останалата част до 10 млрд. лв. ще се ползва, ако кризата се задълбочи. 

Новото е, че по предложение на Менда Стоянова от ГЕРБ, държавата ще може да ползва един от инструментите за външни заеми през международните пазари и международни финансови институции. Лимитът за издаване на облигации се повишава от 8 до 10 млрд. евро. Това обаче не означава допълнителен дълг, а е поредната възможност, през която може да се набере кредит до вече записания таван от 10 млрд. лв. 

Тази схема е позната на българското правителство от 2015 година, когато се сключи договор с четири международни банки, които да пласират еврооблигации на стойност до 8 млрд. евро. Покрай фалита на КТБ бяха изхарчени малко над 5 млрд. евро. Сега тази кредитна линия се продължава до 10 млрд. евро.

Отпадна предложението на Менда Стоянова да се даде възможност да се търсят и кредити от Международния валутен фонд. Това стана ясно още вчера, когато изненадващо нейната идея беше суспендирана именно от финансовия министър Владислав Горанов. Такава е и позицията на БСП.

Още - бюджетът дава още един лост в ръцете на ББР за раздаване на кредити, този път за малкия и среден бизнес. Досега бяха отделени 700 млн. лв., които отидоха в държавната банка, която ги предоставя като гаранции към търговските банки, които трябва да кредитират предприятия. Там лимитът е до 2 млн. лв. на компаниия и до 1500 лв. на физическо лице. Сега Народното събрание вероятно ще приеме, че се създава нова линия, с нови 700 млн. лв., които обаче няма да бъдат наливани към ББР, а ще бъдат гаранции, които държавата издава към държавната банка. Идеята е ББР да бъде последен кредитор на малки и средни фирми със заеми до 100 000 лв. 

Най-тежкият въпрос остана за самоосигуряващите се лица, повечето от които не са внасяли вноски във фонд "Безработица". За тях държавата предлага безлихвените кредити до 1500 лв. 

Какво предлага опозицията

Обобщено - алтернативен актуализиран бюджет. БСП иска съсредоточаване на новите текстове в четири основните направления, които да гарантират нормален живот на бизнеса и хората. 

Първо - самосигуряващите се да получат по една минимална заплата и осигуровките към нея или 725 лв. на човек. Към тях трябва да спаднат и хората в неплатен отпуск.

Второ - целева субсидия от 30 млн. лв. за земеделските стопани, за да продължат да работят.

Трето - облекчения за малкия и среден бизнес, който в момента не работи. Отпадане на такса смет, тротоарно право, ДДС върху храни, които са се развалили (б.р. - реално за такива храни не се плаща ДДС и сега). 

Освен това държавата и общините да възлагат на такива фирми поръчки за пакети от храна, които да се дават на социалнослаби.

Общо всичко това трябва да струва 1,5 млрд. лв., а парите биха дошли, по думите на социалистите, от замразяването на проектите за модернизацията на армията. 

БСП не подкрепи актуализацията във варианта на правителството, защото смята, че мерките са сбъркани, че няма да работят, че не мислят за хората и че не са взети предвид дълбочината и тежестта на кризата. Освен това не са дадени точни данни за дълга, не е обяснено и защо ни трябва, при положение, че има фискален резерв. 

ДПС от своя страна подкрепи предложенията на управляващите и предупреди, че са минали само 15 работни дни от извънредното положение и е рано да се разтваря кесията. 

"Ние избрахме да не печелим дивиденти пред нашите избиратели като говорим неща, в които не сме убедени. Всички институции трябва да изглеждат обединени, солидни и отговорни пред хората", каза Йордан Цонев.