Article_top

Възрастен мъж от село Добролево реши да дари пенсията си от 219 лева на лекарите в болницата във Видин. Самият той също е бил фелдшер в селската здравна служба и завинаги е останал свързан с професията, а и с града, съобщи Нова телевизия.

81-годишният Вълослав Стратев няма никаква претенция за какво ще бъдат похарчени парите му. Дарява ги с благодарност и за всяко добро, което според него най-добре може да направят лекарите в тази трудна ситуация с опасния вирус COVID-19.

"Просто искам да даря на болницата моята скромничка пенсийка", казва той.

Нарича себе си "сиромах под прикритие и архонт на сиромашията".  Решил да дари парите на видинските лекари, които винаги са оценявали добрите му възможности да диагностицира, докато бил фелдшер във видинското село Медичевци. Благодарен им е и за доброто им отношение към пациентите му.

Това не е първото добро, което прави. Започнал да дарява още преди 40 години. Убеден е, че бедността не идва от липса на пари, а от липса на морални качества.

"Който прави добро, получава добро. Такъв е моят морален закон. Аз съм инвалид. Болен съм от рак между другото. Четири години се боря с болестта, но съм проклет оптимист. Не се предавам", разказва той.

Съседите му и го разбират, и не съвсем. Казват, че е добра душа и човек с голяма сърце.

Често се събират на улицата и си говорят за живота си такъв, какъвто е. Тези селски сюжети от Добролево дядо Вълослав описва точно всеки ден. Води дневник от 31 години и е изписал над 10 000 страници от него. Издава и книги със стихове.

"Най-хубавата сентенция, която най-много обичам – "Не всички красиви хора са добри, но всички добри хора са красиви", казва дядо Вълослав.

 

 

Възрастен мъж от село Добролево реши да дари пенсията си от 219 лева на лекарите в болницата във Видин. Самият той също е бил фелдшер в селската здравна служба и завинаги е останал свързан с професията, а и с града, съобщи Нова телевизия.

81-годишният Вълослав Стратев няма никаква претенция за какво ще бъдат похарчени парите му. Дарява ги с благодарност и за всяко добро, което според него най-добре може да направят лекарите в тази трудна ситуация с опасния вирус COVID-19.

"Просто искам да даря на болницата моята скромничка пенсийка", казва той.

Нарича себе си "сиромах под прикритие и архонт на сиромашията".  Решил да дари парите на видинските лекари, които винаги са оценявали добрите му възможности да диагностицира, докато бил фелдшер във видинското село Медичевци. Благодарен им е и за доброто им отношение към пациентите му.

Това не е първото добро, което прави. Започнал да дарява още преди 40 години. Убеден е, че бедността не идва от липса на пари, а от липса на морални качества.

"Който прави добро, получава добро. Такъв е моят морален закон. Аз съм инвалид. Болен съм от рак между другото. Четири години се боря с болестта, но съм проклет оптимист. Не се предавам", разказва той.

Съседите му и го разбират, и не съвсем. Казват, че е добра душа и човек с голяма сърце.

Често се събират на улицата и си говорят за живота си такъв, какъвто е. Тези селски сюжети от Добролево дядо Вълослав описва точно всеки ден. Води дневник от 31 години и е изписал над 10 000 страници от него. Издава и книги със стихове.

"Най-хубавата сентенция, която най-много обичам – "Не всички красиви хора са добри, но всички добри хора са красиви", казва дядо Вълослав.

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията