Ръководството на Българската православна църква (БПЦ) прояви завидно упорство и не затвори църквите. Всички други - католици, протестанти, мюсюлмани, будисти, даже ИДИЛ, забраниха на своите вярващи да посещават масови мероприятия. А БПЦ затъна в ритуали, нехаеща дали това ще се отрази на здравето на миряните.

Вълната на неодобрение при гледките как много хора облизват една и съща лъжица, съпроводено с думи на отци, че молитвите пазят от вируси, заляха мрежите.

Проблемът обаче не е само в това, което БПЦ направи. А и в това, което ръководството на БПЦ не направи.

Те искаха да бъдат духовни лидери, но ето 21 неща, които не направиха:

1. Не показаха грижа за хората.

2. Не слязоха сред тях.

3. Не отидоха при болните.

4. Не дадоха утеха на умиращите.

5. Не помогнаха на лекарите.

6. Не благословиха болниците.

7. Не направиха кухня за бедните.

8. Не приютиха бездомните.

9. Не дариха пари.

10. Не направиха даже дарителска кампания.

11. Не говориха смирено и човешки.

12. Не разбраха какво е нужно в тази криза.

13. Не успокоиха хората.

14. Не заговориха нормално, с топлина.

15. Не показаха съчувствие.

16. Не се смириха.

17. Не станаха доброволци.

18. Не раздаваха храна по къщите.

19. Не направиха онлайн неделни училища.

20. Не вдъхнаха надежда у хората.

21. Не станаха пример.

В криза духовните лидери не се крият зад високи стени. Истинските лидери са сред хората. Помагат, вдъхват надежда, съпровождат, дават пример. Лидерите не искат, а дават.

И друго не разбра ръководството на БПЦ. Вярата не е в сградите. Вярата не е в стриктните ритуали. Вярата е в душите на хората. В любовта към човека. В саможертвата.

Точно като в символа за Христос. В смисъла на Великден.

БПЦ забрави каква е основата на вярата. Пропусна своя Великден.

Жалко.