Александър Гребьонкин от Франс прес. Преводът е на БТА

Докато Европа е в изолация, за да спре коронавирусната пандемия, животът в Минск общо взето продължава - беларуските власти съвсем не предвиждат обща карантина въпреки тревогата сред населението.

Авторитарна бивша съветска република, сгушена между Европейския съюз и Русия, Беларус е изключение сред европейските страни заради футболното си първенство, което се играе на стадиони пред публика, плътния автомобилен трафик, препълнените автобуси, претъпканото метро, отворените ресторанти, магазини и кафета.

Само неколцината редки минувачи из улиците на столицата Минск напомнят, че страната също е засегната от пандемията, свързана с новия коронавирус, с 1486 заразени и 16 смъртни случая по официални данни (към 10 април, б. р.).

"Това е ужасно, просто ужасно. Всеки ден гледаме новините и сме шокирани. У нас все ще няма изолация. В понеделник децата се връщат в училище и пак ще живеем в страх", разказва пред АФП Анжела, 45-годишна неработеща майка.

"В целия квартал има само една аптека със стотина маски, а ръкавици няма. А щом се наложи да идем на лекар, той отказва да ни приеме, ако сме без маски. Какво да правим?", добавя Елена, 47-годишна безработна.

Най-очебийните символи на този почти нормален живот в страната с 9,5-милионно население са футболното първенство и националната купа - последните турнири в Европа, които още продължават.

В сряда се състояха например полуфиналите за купата пред погледите на стотици и стотици зрители. За уикенда бяха предвидени още пет-шест срещи.

Президентът Александър Лукашенко, който управлява страната от 1994 г., от самото начало на кризата е непоколебим - отказва да наложи мерки за изолация. Дори разкритикува "психозата" и заяви, че "паниката" е по-опасна от самия вирус.

В един от обичайните си словесни изблици той прикани своите сънародници да продължат работа, да излязат по нивите и да си карат тракторите (масово произвеждани в страната), защото "тракторът лекува всички".

"Какво ще плюскаме, а?"

Говорейки по телевизията във вторник, Лукашенко избухна отново и ясно провъзгласи, че най-важно е да се поддържа крехката икономика на страната, твърде зависима впрочем от Русия.

"Навсякъде се говори за изолация, за комендантски час. Това е най-простото решение, можем да го направим още днес, ама какво ще плюскаме, а?" - запита той на правителствено заседание.

От две седмици атмосферата в Минск взе да се мени, държавните телевизии внезапно започнаха да споменават пандемията в новините си. Повтарят обаче, че общата изолация не е решение.

На столичаните над 65-годишна възраст се препоръчва да не излизат, а много компании са минали на дистанционна работа. Но баровете, кафетата и магазините остават отворени, няма и специални ограничения за клиентите.

Властите оправдават мекия характер на мерките със строгата изолация на всички болни. Настояват, че е достатъчно да се тестват съмнителните случаи и хората, влизали в контакт с болестта; същевременно признават, че в близко бъдеще не могат да правят повече от 3500-4000 теста дневно.

Зам.-министърът на здравеопазването Елена Богдан увери, че всички носители на коронавируса, дори безсимптомните, са изолирани и настанени в болници. Всички лица, общували с тях, са под карантина. Много строг е и контролът по границите.

Сурово потискана, беларуската опозиция заклеймява политиката на управляващите като носеща смърт.

"Властите се канят да спестят огромни средства от пенсии", заяви във видеопослание опозиционерът Микола Статкевич - алюзия за риска от висока смъртност сред възрастното население.

Според аналитици нежеланието на властите да наложат изолация идва главно от страха от катастрофални икономически последици за страната, бореща се за енергийна независимост от големия си съсед - Русия.