Буквално няколко дни след като премиерът Бойко Борисов обяви гръмко, че въпреки всичко България продължава по неравния си път към чакалнята на еврозоната, единствената банка, която реално се явяваше пречка пред страната, публикува плана си за попълване на капиталовата си дупка. 

"Първа инвестиционна банка" се оказа една от двете кредитни институции, при които ЕЦБ откри недостатъчно покриване на критериите за членство и оттогава - близо година по-късно, банката продължава да не може да се справи с проблема. Другата банка  - "Инвестбанк", като че вече е безпроблемна и наскоро обяви дори, че е преизпълнила своите задължения. 

ПИБ обаче нямаше този късмет и последният й проспект за увеличение на капитала беше отхврълен от Комисията за финансов надзор. Без мотиви, без публични обяснения -  КФН не одобри емисионна цена на акция от 5 лв. Според източници на Клуб Z хората, които са работили по проспекта, както в банката, така и външните консултанти, са били доста изненадани от тогавашното решение на регулатора. Няколко дни по-рано пък премиерът Борисов обяви, че България няма да бърза с кандидатстването за ERM II, докато няма пълен консенсус по въпроса в обществото. 

Късно вечерта във вторник обаче, банката лансира нов план за набиране на средствата, който на първо четене изглежда като твърде, твърде оптимистичен. Накратко - ще се емитират на борсата нови до 25 милиона акции или малко над 23% от сегашния капитал на банката. Целта е да се наберат 200 млн. лв. Простите сметки показват, че това означава, че двамата основните акционери - Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, искат емисионна цена на акция от 8 лв или четири пъти по-висока от реалната стойност на фондовата борса. 

Тук нещата стават странни, защото е логично да се смята, че нито един инвеститор, който е с всичкия си, няма да плати 8 лв. за нещо, което струва 2 лв. От банката аргументират решението си с "базата балансова стойност на акция, пазарни данни и оценки на скорошни сделки по придобиване на други банки в България, финансовите показатели на ПИБ, пазарната позиция и големината ѝ". Говори се за чудесното състояние на банковата система  в България, иновативният профил на банката и прочее пълнеж. 

Ако все пак действието ви звучи нелогично, то има своето просто обяснение. Ако се пуснат акции на реалната им стойност, то трябва да бъдат записани много повече като брой, за да се достигне желаната сума. В този вариант обаче двамата контролиращи банката ще изгубят контрола. При схемата от 8 лв. новият собственик, ако предложим, че е един, ще запише собственост от около 18% от активите и макар и силен акционер, няма да може да измести Минев и Мутафчийски. 

Тук идва ред на странностите на държавата.

Горанов, ББР и ERM II 

Още вчера "Капитал" писа, че, имайки предвид непривлекателната сделка, която ПИБ предлага на акционерите, има възможност в схемата да се включи държавата. Изпълняването на плана за ERM II стана особен приоритет на властта, която се поблазни от огромните суми, които ЕЦБ раздава на държавите в зоната, и поиска част от пая. В същото време държавата си има своя банка - Българската банка за развитие, печално известната кредитна институция, която само на хартия трябва да финансира малки и средни предприятия. Предположението е, че ББР може да участва в изкупуването на акциите на ПИБ и така да помогне на банката да запише успех. Такова действие може да бъде и сравнително лесно обяснено. Макар ББР да работи с пари на данъкоплатците, Борисов още утре може да излезе и да кажа, че нямало друг начин, че ERM II е приоритет и че така е трябвало да се направи.

Вчера обаче стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е изискал от икономическия министър - Емил Караниколов, събиране на Надзорния съвет на банката, който изрично е приел, че 700-те милиона лева, с които властта капитализира ББР за гаранции към кредитите на фирми и физически лица в кризата, ще се ползват само за това. Това е необяснимо, имайки предвид, че никой никога не е предполагал, че тези пари могат да се ползват за друго. Изрично беше обяснено, че финансирането се налива за помощ.

На прост език финансовото министерство опита да парира слуховете, че свежите пари в ББР ще отидат в подкпрепа на ПИБ. 

Две седмици преди това - същият икономически миинистър Емил Караниколов, е одобрил назначаването на нов директор и член на Управителния съвет на ББР - бившият финансов директор на ПИБ Живко Тодоров. Случайностите стават твърде много и се набиват на очи. 

Дори да не използва тези пари обаче, ББР има достатъчно други активи, с които да запише акциите на ПИБ. Въпросът е дали някой ще посмее да направи схемата, при ултра негативното отношение на обществото към държавната банка и съмнителната репутация на ПИБ. От друга страна вече чухме обяснения, че ББР е длъжна да подпомага банковия сектор. Каза го вече почти бившият шеф Стоян Мавродиев, когато се опитваше да обясни съмнителния кредит от 75 млн. лв. към колекторска фирма с оборот от 2 000 лв.

За да се избегне скандалът обаче има и друг, макар и не чак законен, начин за за действие. Властта може да накара близки до нея компании да участват в изкупуването на акциите, като ги притисне. През годините вече има обективни предположения, че това се случи при поемането на издръжката на футболни отбори, дори и на една телевизия. Така че не е невъзможно, зависи какъв бартер ще бъде постигнат.

Разбира се, сега думата има Комисията за финансов надзор, която трябва да одобри проспекта на ПИБ. 

При всички положения обаче, историята с капиталовата дупка в ПИБ отива към своя край, а залогът е пътят на България към еврозоната. За да сме истински членове на клуба на богатите обаче е добре сами да знаем, че пътят е преминат честно и почтено, без недомлъвки и без странни, все по-странни действия от страна на всички замесени играчи.