Решение за промени в управителния съвет на Българската банка за развитие (ББР) е било взето още на 7 април от надзорния съвет на банката. Това е ден преди премиерът Бойко Борисов да обяви на 8 април, че иска от принципала на институцията в лицето на икономическия министър Емил Караниколов и от финансовия министър смяна на управителните органи, в това число и на главния й изпълнителен директор Стоян Мавродиев. 

Пак тогава - на 7 април, е било посочено и името на нов член на управителния съвет, който да представлява ББР.

Това е Живко Иванов Тодоров, става ясно от документите по партидата на ББР в Търговския регистър. Те са подадени за вписване към регистъра на 8 април. 

Според решението на наздорния съвет е разгледан протокол от решение на управителния съвет на ББР от 6 април. В него става дума за "овластяване на нов член на УС да представлява и управлява Българска банка за развитие АД".

Именно това е Живко Тодоров, като той влиза в УС като изпълнителен директор. 

В документа обаче пише, че Мавродиев и останалите двама членове на управителния орган на банката остават - Румен Митров и Николай Димитров. 

От документите в Търговския регистър е видимо, че одобрение за новото попълнение в ББР и ръководния й орган има и от БНБ. Заявление в УС на ББР за разрешение да се появи нов член и изпълнителен директор в лицето на Тодоров е постъпило в БНБ на 30 март от председателя на надзорния съвет на ББР Лъчезар Борисов (и зам.-министър на икономиката - б.р.). Разрешението от страна на БНБ това да се случи е от 2 април. 

Клуб Z изпрати въпроси до националния трезор по повод това решение и ще публикува отговорите, когато ги получи. 

Според източници на Клуб Z предложеният нов изпълнителен директор в УС на ББР Живко Тодоров е бившият финансов директор на Първа инвестиционна банка.

На 2 април бе съобщено, че договорът на Тодоров като финансов директор е прекратен и той излиза и от УС на ПИБ. Самото решение е било взето на 31 март, съобщи тогава "Капитал". Две седмици по-рано позицията си в банката освобождава и главният й изпълнителен директор Неделчо Неделчев, разказва изданието.

Още на 24 март в Министерския съвет финансовият министър Владислав Горанов съобщи, че ББР "ще бъде укрепена " с допълнителен административен капацитет, също и на ръководно ниво". Твърде е вероятно да е имал предвид именно и описаната дотук промяна, внесена за вписване в Търговския регистър на 8 април, т.е. вчера. 

Защо Борисов поиска оставката на Мавродиев и малко предистория

Оставката на Мавродиев и смяната на органите на ББР бяха поискани от Бойко Борисов вчера. Конкретният повод е свързан с отпускането на кредит от 75 млн. лв. на колекторската компания "Свети Георги груп". Компанията е една от най-големите на пазара, но е декларирала годишен оборот за 2018 година от едва 2000 лв. Тя стана известна покрай изкупуването на огромен пакет лоши кредити от Първа инвестиционна банка в размер на 538 млн. лв. 

Самият Мавродиев опита да обясни логиката на заема, като заяви, че така ББР помага на две банки - Общинска и Пощенска, да се освободят от лошите си кредити и им налива ликвидност. 

Освен това кредитът щял да доведе до нетна печалба от 30 млн. лв. за ББР, съответно за бюджета на държавата. Самият заем пък обезпечен с активи на стойност над половин милиард лева, от които 150 млн. лв. в недвижимо имущество.

Това обаче не обяснява притеснително малкия оборот на фирмата, както и думите на самия Мавродиев, че българските банки са свръхликвидни. 

Банката, която би трябвало да кредитира малък и среден бизнес, през последните години попада в прожекторите покрай съмнителни сделки, в това число и с финансиране на компании, свързвани с депутата бизнесмен Делян Пеевски.

Преди да отиде в ББР, Мавродиев беше и шеф на Комисията за финансов надзор, включително и по време на сриването на КТБ. Самият Мавродиев твърди, че тогава подопечната му Комисия не е отговаряла за банковата система, но КТБ е дружество, търгувано на фондовата борса и издател на акции. В този смисъл попада под надзора на КФН.

Бойко Борисов вчера обяви, мотивирайки исканите оставки и промени - че нито принципалът на ББР - министърът на икономиката Емил Караниколов, нито финансовият министър Владислав Горанов са били уведомени за кредита от 75 млн. лв., за който съобщи първо "Капитал". Само че подобни сделки на стойност над 5 млн. лв. по правило се одобряват от надзорния съвет на ББР. Негов председател е зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов. Единственото обяснение е той да не е уведомил своя пряк началник в министерството. Иначе и днес в една от публичните си изяви Борисов настоя, че Караниколов не е знаел. Не знаел и вицепремиерът Томислав Дончев, твърди Борисов, като допълни, че е взел решението на 7 април - когато Дончев бе попитан за казуса на пресконференция и можа да коментира действията на ББР единствено като съмнителни откъм морална гледна точка.

Стоян Мавродиев пък заяви вчера, че премиерът е бил заблуден и подведен по случая, а атаките срещу ББР идват от "медийна групировка", която имала "политически говорители". На това Борисов отвърна днес: не се чувствал подведен. "Ако нямаш усет, ако нямаш усещането, разбирането, че когато говорим как всяка фирма, магазинче, самоосигуряващите - артисти, творци, да спасим... изведнъж даваш 75 млн. лева кредит. Най-малкото - обади се и ми кажи - чиста е сделката", заяви.

Иначе Мавродиев пое ББР като главен изпълнителен директор през 2017 година, малко след като мандатът му като шеф на Комисията за финансов надзор приключи. Той направи няколко ключови промени в банката като вдигането на лимита за раздаване на големите кредити до 25% от капитала й. Това отваря пътя към кредитирането на големи компании, сред които такива, свързвани с  Пеевски или с бизнесмена Румен Гайтански (популярен и с прякора Вълка - б.р.). 

Мавродиев стана и най-скъпоплатеният държавен служител с месечна заплата от около 36 000 лв. - отново по разкритията на "Капитал". Към момента от неговата декларация по новия закон за КПКОНПИ е видно, че той разполага с апартамент, два гаража и две мазета, които ползва безвъздмездно. Има неколкостотин хиляди лева в спестявания и няколко кредитни карти с лимити съответно от по 20 000 лв., 40 000 лв. и 60 000 лв.

При учредяването на ГЕРБ като партия Мавродиев отговаряше за икономическата програма на партията на Бойко Борисов. Очакванията тогава  бяха, че ще бъде новият министър на икономиката или на финансите, когато ГЕРБ спечели първите си парламентарни избори. Това така и не се случи, стана депутат. А след това - шеф на КФН. 

Всичко това се случва на фона на изключителната роля, която ББР играе в плановете на правителството за справането с икономическите последици от кризата след пандемията от коронавирус. Властта реши да увеличи капитала на банката с допълнителни 700 млн. лв., които ще послужат като гаранции пред търговските банки. Те от своя страна ще впрегнат кредитния си ресурс, за да осигурят ликвидност на закъсалите бизнеси. Ходът би трябвало да им донесе повече гъвкавост и при разсрочването на кредитите на вече съществуващите им клиенти. Част от тези пари пък трябва да послужат и за гарантиране на безлихвени кредити до 1500 лв. към физически лица в неплатен отпуск.

Само преди дни, когато Народното събрание актуализира републиканския бюджет за 2020 година, се прие и ново участие на ББР в помощтните схеми. Нови 700 млн. лв. държавата ще отдели, но този път за гаранции към самата ББР. Тя от своя страна ще се превърне в последен кредитор за малки и средни предприятия, които ще могат да теглят заеми до 100 000 лв. на преференциални услувия. 

Така изглежда ситуацията до момента. Какво ще се случи след публичното искане на Бойко Борисов за "ремонт" на цялото управителното тяло на банката - предстои да разберем.