Пандемията удари всички, в целия свят, при това го стори изключително бързо. От реакциите срещу нея се видя, че някои нации са по-добре подготвени от други. Като цяло човечеството обаче няма отговор на въпроса "Как да се преборим с опасния вирус?".
Вместо координирани усилия от всички държави, има некоординирани, включително понякога и вътре, в отделните страни (добър пример е реакцията в различните щати на САЩ). Липсата на координация на глобално ниво ще увеличи времетраенето на кризата и ще направи преодоляването на и без това тежките последици по-трудно.
Забележете: ще трябва се адаптираме, но това няма да е "по-лесно", а "по-малко трудно". Адаптирането към новата реалност, в която се намираме, но която мнозина се опитват да отрекат, ще е труден процес. Просто няма как той да бъде лесен. Спазването на известно разстояние между хората ще трябва да продължи и след края на официалното извънредно положение.
Всъщност, може да се каже, че официалното извънредно положение ще бъде заместено от неофициално. Народът, колкото и да се преструва на непукист, ще ходи по-малко навън, ще носи маски и ръкавици (ако може да си ги достави) и ще ограничи голяма част от своето движение извън дома си.
Огромният брой безработни, които са на борсата на труда, ще доведе до намаляване на потреблението на редица стоки и услуги. Това ще накара производителите и доставчиците да намалят производството, което ще доведе до още повече безработни.
Каква е цената на нарушените транспортни връзки тепърва ще се оценява, но по-важното е, че цената ще бъде платена от всеки един от нас.
Излизането от тази спирала ще бъде тежко, но е възможно. От всеки един от нас нас зависи:
– Колко време ще сме в кризата;
– В каква форма ще излезем от нея;
– Какви ще са поуките и промените в начина, по който човечеството се справя с подобни кризи.
След предишната голяма криза, светът създаде Организацията на обединените нации. След настоящата ще трябва да промени Световната здравна организация така, че тя да може да действа бързо, ефективно и независимо от която и да е държава, защото с този вирус може и да се преборим, въпреки огромната цена в човешки живот, но следващият може да е още по-зловещ, по-бърз и по-смъртоносен.
А междувременно какво да правим?
Най-важното е да бъдем човечни, загрижени и любезни.
Бизнесът ще се оправи, къщите ще се достроят, абитуриентските балове ще се проведат на друго място и в друг час. Рождените дни ще се празнуват пак на живо, а не по Zoom. Споменът за изолацията ще избледнее в паметта ни. Но в мислите ни ще останат хората, които са били добри.
• Съседът, предложил да ни донесе продукти от гастронома…
• Медицинската сестра, погрижила се за родителите ни…
• Акушерът, без който майката не би могла да роди без проблеми бебето си…
• Полицаят, помогнал на закъсала кола…
• Пожарникарят, махнал с ръка от преминаващата пожарна кола…
• Кабелджията, отстранил повредата в Интернет връзката…
• Гастрономаджията, дал хляб на нуждаещия се…
• Превелият пари за добра кауза, въпреки че самият той/тя има грижи…
Затова казвам: най-важното е да бъдем човечни, загрижени и любезни – към близките, към непознатите, към всички.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни