Гарантирани ефективни присъди за шофиралите след употреба на наркотици, сваляне на регистрационния номер на автомобила в срок от една до пет години, по-високи санкции и дори полагане на общественополезен труд на виновниците - като санитари и хигиенисти в шоковите зали и морги.

Това е част от законодателството, което роди трагичната смърт на журналиста Милен Цветков, пометен на светофара от млад мъж, употребил опиати.

По традиция, след голяма трагедия, намерила широк отклик в обществото, депутатите се активизират да внасят изменения в Наказателния кодекс в посока увеличаване на наказанията. Новото този път е, че всички предложения до момента, публикувани на сайта на Народното събрание - и на ГЕРБ, и на ВМРО, и на "Воля" - предлагат увеличаване и на минималните прагове с мотива "практиката показва, че минималната присъда често се заменя с пробация". 

Минимален праг

Който управлява превозно средство (включително от жп състава, въздухоплавателно средство, плавателен съд, бойна или специална машина), наруши правилата за движение, с което по непредпазливост допусне смърт другиму, да се наказва с лишаване от свобода от 3 до 8 години (при 2 до 8 сега) - предлагат управляващите от най-голямата партия. А при особено тежки случаи затворът да е от 4 до 12 години, при 3 до 10 сега.

По отношение на алкохола и наркотиците зад волана, от ГЕРБ предлагат следното:

Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, или на пешеходна пътека наказанието е:

- при тежка или средна телесна повреда - лишаване от свобода от 2 до 8 години (при 1 до 6 сега), а в особено тежки случаи - от 3 до 12 (при 2 до 10 сега);

- при смърт - лишаване от свобода от 5 до 15 години (при минимален праг от 3 години сега), а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от 6 до 20 години (при 5 до 20 сега).

Промили

По-конкретно от ГЕРБ предлагат който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, да се наказва със затвор от 1 до 5 години (1 до 3 сега) и с глоба от 500 лева до 1500 лева (200 до 1000 лева сега).

Ако някой кара с над 0,5 промила, след като вече е бил осъждан веднъж за шофирал пил с над 1,2 промила, да се наказва с лишаване от 2 до 6 години (при 1 до 5 сега) и с глоба от 1000 до 5000 лева (500 до 1000 сега).

Наркотици

По отношение на наркотиците в проекта на ГЕРБ е записано, че който управлява моторно превозно средство след употребата им ще лежи в затвора за 1 до 5 години (1 до 3 е сега) и ще бъде наказан с глоба от 1000 до 5000 лева (500 до 1500 сега). При повторно деяние санкциите са лишаване от свобода за 2 го 6 години (сега 1 до 5) и глоба от 2000 лева до 10 000 лева (500 до 1500 сега).

Регистрацията на автомобила на шофьор, хванат с над 0,5 промила зад волана или такъв употребил наркотици, да се прекратява за срок от 1 до 5 години, а не както е сега от 6 месеца до 1 година - настояват още от ГЕРБ. 

В предложенията е записано и анонсираното по-рано от правосъдния министър Данаил Кирилов наказание - принудително лечение поради алкохолна или наркотична зависимост за осъдените на строг режим.

Практиката - в полза на нарушителя

Реалният проблем обаче при тези казуси е, че сега съдилищата често заменят минималната присъда с пробация. Т.е. колкото и управляващите, независимо кои са те, да увеличават през годините максималните присъди, те рядко влизат в сила, следователно тежките наказания си остават само на хартия и често са използвани за PR на законодателите.

Този път от ГЕРБ явно са взели предвид това, като предлагат увеличаване и на минималните прагове. И са отчели "луфта" и в мотивите си. Но само що се отнася до употребата на наркотици:

"Към момента наказанието за лице, което е причинило телезна повреда или смърт след употреба на наркотични вещества е от 3 до 15 години. От практиката стигнахме до извода, че минималната присъда често се заменя с пробация, което не води до желания ефект. Предложението за повишаване на минимума на наказанието на 5 години и когато съдът реши да се възползва от замяна, тази замяна да се свежда до 3 години, т.е. да остане задължителна ефективната присъда."

От ГЕРБ подчертават, че с увеличаването на минималните прагове виновните вече по-трудно ще се измъкват от наказателната отговорност с налагане на административно наказание.

Поправителен труд

Сходен проект с този на ГЕРБ са внесли и от "Воля", като и там се предлага завишаване на минималните прагове със същия мотив - "при законов минимум от 3 години за лице, което е причинило смърт влесдствие употреба на наркотични вещества, има възможност нарушителят дори да не получи ефективна присъда".

От ВМРО също предлагат завишаване на праговете, но и изменения в НК, според които когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, то съдът да постановява поправителен труд или безвъзмезден труд в полза на обществото - като отпадат останалите възможни сега според закона мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител, ограничения в свободното придвижване и включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие.

Макар да не е записано конкретно в проекта, войводите пишат в мотивите си, че хванатите да шофират след употреба на наркотици, трябва да полагат общественополезния труд като "санитари и хигиенисти в шоковите зали, реанимациите, моргите и психиатричните отделения, както и в отделенията на болниците, в които има нужда от помощ в настоящия момент."

Иначе, преди два месеца в парламента бе обсъдена изготвената от правосъдното министерство нова концепция за наказателна политика на страната. Голяма част от концепцията е посветена на това, че непрекъснатото увеличаване на наказанията и записването на нови не само не води до очаквания резултат, а понякога до точно обратното. Тогава и управляващи, и опозиция си стиснаха ръцете да замразят всички внесени за обсъждане и гласуване проекти за изменения в Наказателния кодекс, които предвиждаха нови и нови санкции за различни неща. В по-голямата си част тези проекти бяха "реактивни" - т.е. внесени в отговор на обществените очаквания по конкретни случаи.