Article_top

"...Определеният размер на гаранцията не бил съобразен с имущественото и семейното състояние на обвиняемия, както и със степента на обществена опасност на деянията."

Няма данни обвиняемиат Сидеров да е автор на деянията, които му се вменяват - противозаконно пречене на орган на власт да си извърши задълженията и другото - заойто явно подбужда към извършване на престъпление чрез проповед пред множество хора".

Това са част от претенциите на тримата адвокати на Волен Сидеров, които в петък атакували пред Софийския районен съд едната му мярка за неотклонение - парична гаранция от 50 000 лв., наложена от прокуратурата (по втората - за това, че заплашвал разследващите, засега няма движение, б.р.).

Съдът е разгледал жалбата, в която се сочи още, че... 

"...Излизането навън не било забранено към момента на излъчване на предаването по телевизия „А." ("Алфа", б.р.).

Фактите и призивите

Така съдия Урумов приема следните факти: на 12 април, водейки по тв "Алфа", Сидров е "изразил критичната си позиция срещу взетите мерки от страна на правителството на Република България във връзка с епидемията от коронавирусна инфекция". Водейки въпросното предаване, лидерът на "Атака" именно изразил своята позиция, заявявайки следното:

Не искам да вляза в храма с маска и да си крия лицето пред Бога. Трябва да отчетем като положителен момент, че Църквата и властта се разбраха да не се затварят храмовете, както поиска държавното БНР. Други православни църкви ни похвалиха, че БПЦ и властта устояха, а при тях храмовете са затворени.

Днес, на Цветница, застанаха едни хора на 2 метра един от друг в храма, в „Александър Невски”. Какво показват? Кое им е по-важно - Мутафчийски или Бог? Народът, вярващите, да реагират и да кажат, че това не е правилно.

Питам ги, когато дойде Пришествието, тогава те с маски ли ще се явят пред Господа и ще кажат – „Господи, идваме пред теб с маска." Не целунаха иконата, защото можело да се заразят, не взеха Причастие, защото един селски простак, зам.-председател на НС, казва, че можело да се заразят.

Тези хора да си отговорят дали наистина са вярващи. Това е провокация и тест за вярата. Да се види докъде ще издържат клирът и паството. Как ще се отнесат към тази провокация?

С този вирус имаме преразпределяне на икономиката. Проверяват дали ще издържи и Църквата - да я принизят, да я намачкат още. Сръбската, Гръцката, Руската не устояха, Българската устоя.

Отварят храма, но задължително трябва да влезете с маска. На Цветница не отидох, защото няма как да сложа маска пред Бога. Или имаш вяра, или слушаш ген. Мутафчийски. Ако имаш вяра в Бог, не трябва да си слагаш маска пред Неговото лице.

Възкресение Христово е празникът, без който не можем. Ако отречем това и кажем, че не е празник, отричаме нашата човешка същност.

Ние сме създадени по образ и подобие на Господа. На Възкресение Христово ми се иска народът да излезе и да отпразнува този празник като народ - масово.“

Става ясно, че след въпросните твърдения е подаден сигнал до прокуратурата чрез имейл, изпратен от журналист.

Ето как обаче протекло призоваването, което е и довело до обвинението по чл. 270: След като двама полицейски служители отишли в офиса на телевизията, ги посрещнало лице от мъжки пол...

"Лицето, неустановено като самоличност по делото, ги помолило да изчакат в преддверието и влязло в друго помещение. След около минута мъжът се върнал при полицейските служители и докато вървял към тях, започнали да се чуват викове и крясъци от вътрешната част на помещението. М. и И. разпознали гласа на В. С. и чули следните слова: „Изгони ги, не ги пускай, марш оттука, никого не искам.“ По време на крясъците С. се показал в преддверието, където били полицейските служители, и те го поздравили с „добър ден“, а той продължил да крещи, като викал на мъжа с неустановена самоличност „махай ги тия, не искам да ги виждам, изгони ги“.

Съдът обаче приема, че при неясноти около едното обвинение и спор за съставомерността на другото двете не съответстват на такава висока гаранция.

"...Словата, изречени от С., са цитирани избирателно в постановлението за привличане като обвиняем, като са извадени определени изрази от контекста на изказването му и реално им е придаден друг смисъл. В посоченото изявление, дословно цитирано по-горе, никъде не се прави пряко изявление към гражданите да нарушават взетите от държавата противоепидемични мерки..."

И още за правата на изразяване и вероизповедание:

"Съдът следва изрично да отбележи, че дори в условията на световна пандемия от заразна болест и обявено извънредно положение тези права на гражданите запазват своята значимост и валидност, защото са прокламирани в Конституцията и защитени от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от българската държава. Това означава, че с обикновен закон за обявяване на извънредно положение и административни актове (каквито са заповедите на министрите) не може да се дерогират или суспендират нормите на основния закон, които се прилагат пряко. Иначе казано, свободата на изразяване и правото на религиозно убеждение, както и редица други подобни, са ненакърними и неотменими при сега действащия правен ред и не могат да бъдат ограничавани по никакъв начин, още по-малко със закон, който е с по-нисък нормативен ранг от Конституцията.

Съдът отменя постановлението за гаранция от 50 000 лв. на Софийската районна прокуратура като незаконосъобразно. Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Ето и пълния текст:

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение,-и състав, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУМОВ

като разгледа докладваното от съдия Урумов НЧД № 4794 по описа за2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 61, ал. 3 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. М. Х. и по жалба на адв. З. Л. и адв. Р. Ш. в качеството им на упълномощени защитници на обвиняемия В. Н. С., срещу Постановление на СРП по ДП 76/2020 г. на СДВР и пр.пр. 14762/2020 г. от 14.04.2020 г., в частта му, с която спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари” в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева.

В жалбата на адв. М. Х. се твърди, че постановлението на СРП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че липсват мотиви досежно вида и размера на взетата мярка за неотклонение, което само по себе си било съществено нарушение на процесуалните правила. Изтъква се още, че определеният размер на гаранцията не бил съобразен с имущественото и семейното състояние на обвиняемия, както и със степента на обществена опасност на деянията. Иска се отмяна на постановлението в тази му част, а в условията на алтернативност адв. Х. в иска от съда или да наложи по-лека мярка за неотклонение на обвиняемия, или да намали размера на определената парична гаранция.

В жалбата на другите упълномощени защитници на обвиняемия С. - адв. З. Л. и адв. Р. Ш., също се сочи, че обжалваното постановление било незаконосъобразно. Навеждат се доводи за несъставомерност на деянието по чл. 320 от НК, както и за липса на съществени реквизити като време, начин и място на извършване на деянието по чл. 270, ал. 1 от НК. Сочи се, че не е налице обосновано предположение за авторството на деянието и за двете престъпления, поради което постановлението следва да се отмени в частта за вземане на мярка за неотклонение.

В жалбата се сочи още, че излизането навън не било забранено към момента на излъчване на предаването по телевизия „А.“. Сочи се, че посещението на църквите не било забранено, а само бил отправян призив да не се посещават храмовете. Твърди се, че останалите инкриминирани реплики не било ясно към какво точно престъпление подбуждат, както и кои противоепидемични мерки следвало да бъдат нарушени. В тази жалба също се навеждат доводи, че взетата мярка за неотклонение в този й размер не е съгласувана с имущественото и семейното състояние на обвиняемия.

Иска се отмяна на взетата мярка за неотклонение или в условията на алтернативност - намаляване на размера на същата.

 

Софийският районен съд, след като прецени събраните по досъдебното производство доказателства, намира следното

 

  1. По процесуалната допустимост на жалбите:

Жалбите са процесуално допустими – подадени са в законоустановения за това срок от активно легитимиран субект пред местно компетентен съд и срещу акт, който подлежи на проверка в производство по съдебен контрол.

  1. По съществото на обжалвания акт:

При преценка на доказателствената съвкупност и обсъждане на доводите на страните съдът намира, че постановлението на СРП в частта му за вземане на мярка за неотклонение по отношение на жалбоподателя е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Мотивите на този съдебен състав са следните:

В производството по чл. 61 от НПК съдът е длъжен да изследва въпроса дали е налице обосновано предположение за авторството на деянието, в което е обвинен обвиняемият, след което да пристъпи към преценка на останалите обстоятелства, които имат значение при определяне на взетата мярка за неотклонение „гаранция в пари“. Този състав на съда намира, че от доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

На 12.04.2020 г. обвиняемият В. С. водил телевизионното предаване „Н.“, излъчено по телевизия „А.“. По време на телевизионното предаване С. изразил критичната си позиция срещу взетите мерки от страна на правителството на Република България във връзка с епидемията от коронавирусна инфекция, обявена официално за пандемия от Световната здравна организация на 11.03.2020 г. Изразявайки своята позиция, С. заявил следното – "Не искам да вляза в храма с маска и да си крия лицето пред Бога. Трябва да отчетем като положителен момент, че Църквата и властта се разбраха да не се затварят храмовете, както поиска държавното БНР. Други православни църкви ни похвалиха, че БПЦ и властта устояха, а при тях храмовете са затворени.

Днес, на Цветница, застанаха едни хора на 2 метра един от друг в храма, в „Александър Невски”. Какво показват? Кое им е по-важно - Мутафчийски или Бог? Народът, вярващите, да реагират и да кажат, че това не е правилно.

Питам ги, когато дойде Пришествието, тогава те с маски ли ще се явят пред Господа и ще кажат – „Господи, идваме пред теб с маска.” Не целунаха иконата, защото можело да се заразят, не взеха Причастие, защото един селски простак, зам.-председател на НС, казва, че можело да се заразят.

Тези хора да си отговорят дали наистина са вярващи. Това е провокация и тест за вярата. Да се види докъде ще издържат клирът и паството. Как ще се отнесат към тази провокация?

С този вирус имаме преразпределяне на икономиката. Проверяват дали ще издържи и Църквата - да я принизят, да я намачкат още. Сръбската, Гръцката, Руската не устояха, Българската устоя.

Отварят храма, но задължително трябва да влезете с маска. На Цветница не отидох, защото няма как да сложа маска пред Бога. Или имаш вяра, или слушаш ген. Мутафчийски. Ако имаш вяра в Бог, не трябва да си слагаш маска пред Неговото лице.

Възкресение Христово е празникът, без който не можем. Ако отречем това и кажем, че не е празник, отричаме нашата човешка същност.

Ние сме създадени по образ и подобие на Господа. На Възкресение Христово ми се иска народът да излезе и да отпразнува този празник като народ - масово.“

След излъчването на това предаване бил подаден сигнал до прокуратурата чрез имейл, изпратен от журналиста И. Н. от имейл: ...Била извършена проверка по подадения сигнал, като в нейния ход оперативните работници И. М. и И. И. били натоварени със задача да посетят известните на СРП адреси на В. С. и на телевизия „А.“, за да връчат на последния призовка да се яви като свидетел в сградата на СДВР и да изискат запис на излъченото предаване. Посочените свидетели посетили адреса на телевизия „А.“ – гр. София, площад „С.“ № ..., ет. ... На посочения адрес установили офис на телевизия „А.“ и вестник „А.“, като вратата на офиса била облепена с непрозрачно черно фолио и достъпът до него се осъществявал само с магнитна карта. Полицейските служители забелязали лице, което влиза в офиса, като, след като вратата била отворена, те я задържали и влезли в помещението. Вътре в офиса ги посрещнало лице от мъжки пол, на което М. и И. се легитимирали като служители на СДВР и поискали да говорят с В. С. Лицето, неустановено като самоличност по делото, ги помолило да изчакат в преддверието и влязло в друго помещение. След около минута мъжът се върнал при полицейските служители и докато вървял към тях, започнали да се чуват викове и крясъци от вътрешната част на помещението. М. и И. разпознали гласа на В. С. и чули следните слова: „Изгони ги, не ги пускай, марш оттука, никого не искам.“ По време на крясъците С. се показал в преддверието, където били полицейските служители, и те го поздравили с „добър ден“, а той продължил да крещи, като викал на мъжа с неустановена самоличност: „Махай ги тия, не искам да ги виждам, изгони ги.“ След това неустановеното лице помолило полицейските служители да си тръгнат и да му връчат книжата чрез адвокат. М. и И. докладвали за случилото се на началника си и си тръгнали.

Впоследствие още на следващия ден С. се явил в сградата на СДВР заедно със своите защитници адв. М. Х., адв. М. С. и адв. Р. Ш., където бил привлечен като обвиняем за две извършени престъпления – по чл. 320, ал. 1 от НК и по чл. 270, ал. 1 от НК.

При горните фактически констатации този състав на съда намира от правна страна следното:

  1. Досежно престъплението по чл. 320, ал. 1 от НК.

Нормата на чл. 320, ал. 1 от НК сочи следното: „Който явно подбужда към извършване на престъпление чрез проповед пред множество хора, чрез разпространяване на печатни произведения или по друг подобен начин, се наказва с лишаване от свобода до три години, но не с по-тежко наказание от това, предвидено за самото престъпление.“ Тази разпоредба е бланкетна по своя характер, а прокуратурата е запълнила бланкетната норма, като е намерила, че в случая се касае за подбуждане към извършване на престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – „Който наруши наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева. Ако деянието е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева.“

Същевременно съдът отчита, че преди и по време на великденските празници, 16-21 април, посещенията на църковните храмове не са били забранени с никакъв акт – нито законов, нито подзаконов

На следващо място, съдът счита, че словата, изречени от С., са цитирани избирателно в постановлението за привличане като обвиняем, като са извадени определени изрази от контекста на изказването му и реално им е придаден друг смисъл. В посоченото изявление, дословно цитирано по-горе, никъде не се прави пряко изявление към гражданите да нарушават взетите от държавата противоепидемични мерки. Съдът намира, че това изказване отразява лична позиция, а не представлява призив, нито подбуждане на неопределен брой хора да вършат престъпни прояви. Цялостният тон на изказването на С. сочи критика и несъгласие с възприетата от правителството позиция и представлява лична оценка както на взетите решения, така и на начина на изпълнението им от властите и населението.

Освен това нормата на чл. 37, ал. 1 от Конституцията повелява, че “свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними“. А чл. 39, ал. 1 сочи, че „всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин“. Това означава, че никой не следва да бъде преследван по съдебен ред или какъвто и да било начин за разпространение на собственото си мнение и религиозни убеждения. Както бе посочено по-горе, изявлението на С. в този случай не представлява подбуждане към престъпление, поради което то се вписва в понятието „право на мнение и религиозно убеждение“. Ето защо съдът намира, че описаното в постановление на прокурора е несъставомерно като престъпление по смисъла на чл. 320, ал. 1 от НК.

Съдът следва изрично да отбележи, че дори в условията на световна пандемия от заразна болест и обявено извънредно положение тези права на гражданите запазват своята значимост и валидност, защото са прокламирани в Конституцията и защитени от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от българската държава. Това означава, че с обикновен закон за обявяване на извънредно положение и административни актове (каквито са заповедите на министрите) не може да се дерогират или суспендират нормите на основния закон, които се прилагат пряко. Иначе казано, свободата на изразяване и правото на религиозно убеждение, както и редица други подобни са ненакърними и неотменими при сега действащия правен ред и не могат да бъдат ограничавани по никакъв начин, още по-малко със закон, който е с по-нисък нормативен ранг от Конституцията.

  1. Досежно престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК.

Нормата на чл. 270, ал. 1 от НК гласи следното: „Който противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева.“ Съдът намира, че така описаното поведение на С. е несъставомерно като престъпление по чл. 270 от НК. Както неведнъж Върховната съдебна инстанция е отбелязвала в решенията си, за да е съставомерно деянието по чл. 270 от НК е необходимо изпълнителното деяние на престъплението (в случая „пречене”) да е започнало ПРЕДИ намесата на органа на власт и продължава и след неговата намеса като прераства в пречене или в съпротива на въпросния орган да изпълни задълженията си. В случая действията, които прокурорът е обективирал като пречене са започнали след намесата на органа на власт и точно поради тази причина деянието не е престъпление – в този смисъл и Решение 556/15.12.2012 г. по н.д. 1780/2012 г. на I н.о. на ВКС, Решение № 511 от 26.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1166/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова и т.н.

 Тук следва да се посочи, че подобен отказ за получаване на призовка въобще не може да бъде квалифициран като извършване на престъпление. Всеки гражданин може да откаже да получи какъвто и да било документ, в това число и призовка за явяване в СДВР. Ако има ясен обективиран отказ или действия, които несъмнено навеждат извод за намерение за неполучаване на книжата (каквито са налице в случая), този отказ може да се удостовери по надлежния ред и книжата се считат връчени. Освен това от показанията на полицейските служители се установява, че единственото, което те са казали на С., е „добър ден“ и дори не са направили опит словесно да го уведомят, че е призован да се яви в СДВР. В този смисъл въобще не може да се говори за осъществено съставомерно деяние по смисъла на чл. 270, ал. 1 от НК, поради което и това престъпление не може да се приеме за осъществено от обективна и субективна страна.

В заключение на горните изводи за несъставомерност на двете обвинения съдът намира, че не са налице данни за извършено престъпление от обвиняемия, поради което не е налице първата предпоставка за вземане на мярка за неотклонение – наличие на обосновано предположение за съпричастност към авторството на деянието от страна на обвиняемия.

Липсата на основната предпоставка обезсмисля произнасянето на съда по останалите доводи в жалбите за несъобразеността на размера на взетата мярка за неотклонение „гаранция в пари“, защото тази липса води до задължителната отмяна на мярката.

Така мотивиран, СРС, НО, 112-и състав намира, че постановлението за вземане на МНО спрямо обвиняемия С. е в разрез с материалния и процесуалния наказателен закон и следва да бъде отменено.

Ето защо и на основание чл. 61, ал. 3 от НПК, СРС, 112-и състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Постановление на СРП по ДП 76/2020 г. на СДВР и пр. пр. 14762/2020 г. от 14.04.2020 г., в частта му с която спрямо В. Н. С. е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари” в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението е окончателно.

 

"...Определеният размер на гаранцията не бил съобразен с имущественото и семейното състояние на обвиняемия, както и със степента на обществена опасност на деянията."

Няма данни обвиняемиат Сидеров да е автор на деянията, които му се вменяват - противозаконно пречене на орган на власт да си извърши задълженията и другото - заойто явно подбужда към извършване на престъпление чрез проповед пред множество хора".

Това са част от претенциите на тримата адвокати на Волен Сидеров, които в петък атакували пред Софийския районен съд едната му мярка за неотклонение - парична гаранция от 50 000 лв., наложена от прокуратурата (по втората - за това, че заплашвал разследващите, засега няма движение, б.р.).

Съдът е разгледал жалбата, в която се сочи още, че... 

"...Излизането навън не било забранено към момента на излъчване на предаването по телевизия „А." ("Алфа", б.р.).

Фактите и призивите

Така съдия Урумов приема следните факти: на 12 април, водейки по тв "Алфа", Сидров е "изразил критичната си позиция срещу взетите мерки от страна на правителството на Република България във връзка с епидемията от коронавирусна инфекция". Водейки въпросното предаване, лидерът на "Атака" именно изразил своята позиция, заявявайки следното:

Не искам да вляза в храма с маска и да си крия лицето пред Бога. Трябва да отчетем като положителен момент, че Църквата и властта се разбраха да не се затварят храмовете, както поиска държавното БНР. Други православни църкви ни похвалиха, че БПЦ и властта устояха, а при тях храмовете са затворени.

Днес, на Цветница, застанаха едни хора на 2 метра един от друг в храма, в „Александър Невски”. Какво показват? Кое им е по-важно - Мутафчийски или Бог? Народът, вярващите, да реагират и да кажат, че това не е правилно.

Питам ги, когато дойде Пришествието, тогава те с маски ли ще се явят пред Господа и ще кажат – „Господи, идваме пред теб с маска." Не целунаха иконата, защото можело да се заразят, не взеха Причастие, защото един селски простак, зам.-председател на НС, казва, че можело да се заразят.

Тези хора да си отговорят дали наистина са вярващи. Това е провокация и тест за вярата. Да се види докъде ще издържат клирът и паството. Как ще се отнесат към тази провокация?

С този вирус имаме преразпределяне на икономиката. Проверяват дали ще издържи и Църквата - да я принизят, да я намачкат още. Сръбската, Гръцката, Руската не устояха, Българската устоя.

Отварят храма, но задължително трябва да влезете с маска. На Цветница не отидох, защото няма как да сложа маска пред Бога. Или имаш вяра, или слушаш ген. Мутафчийски. Ако имаш вяра в Бог, не трябва да си слагаш маска пред Неговото лице.

Възкресение Христово е празникът, без който не можем. Ако отречем това и кажем, че не е празник, отричаме нашата човешка същност.

Ние сме създадени по образ и подобие на Господа. На Възкресение Христово ми се иска народът да излезе и да отпразнува този празник като народ - масово.“

Става ясно, че след въпросните твърдения е подаден сигнал до прокуратурата чрез имейл, изпратен от журналист.

Ето как обаче протекло призоваването, което е и довело до обвинението по чл. 270: След като двама полицейски служители отишли в офиса на телевизията, ги посрещнало лице от мъжки пол...

"Лицето, неустановено като самоличност по делото, ги помолило да изчакат в преддверието и влязло в друго помещение. След около минута мъжът се върнал при полицейските служители и докато вървял към тях, започнали да се чуват викове и крясъци от вътрешната част на помещението. М. и И. разпознали гласа на В. С. и чули следните слова: „Изгони ги, не ги пускай, марш оттука, никого не искам.“ По време на крясъците С. се показал в преддверието, където били полицейските служители, и те го поздравили с „добър ден“, а той продължил да крещи, като викал на мъжа с неустановена самоличност „махай ги тия, не искам да ги виждам, изгони ги“.

Съдът обаче приема, че при неясноти около едното обвинение и спор за съставомерността на другото двете не съответстват на такава висока гаранция.

"...Словата, изречени от С., са цитирани избирателно в постановлението за привличане като обвиняем, като са извадени определени изрази от контекста на изказването му и реално им е придаден друг смисъл. В посоченото изявление, дословно цитирано по-горе, никъде не се прави пряко изявление към гражданите да нарушават взетите от държавата противоепидемични мерки..."

И още за правата на изразяване и вероизповедание:

"Съдът следва изрично да отбележи, че дори в условията на световна пандемия от заразна болест и обявено извънредно положение тези права на гражданите запазват своята значимост и валидност, защото са прокламирани в Конституцията и защитени от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от българската държава. Това означава, че с обикновен закон за обявяване на извънредно положение и административни актове (каквито са заповедите на министрите) не може да се дерогират или суспендират нормите на основния закон, които се прилагат пряко. Иначе казано, свободата на изразяване и правото на религиозно убеждение, както и редица други подобни, са ненакърними и неотменими при сега действащия правен ред и не могат да бъдат ограничавани по никакъв начин, още по-малко със закон, който е с по-нисък нормативен ранг от Конституцията.

Съдът отменя постановлението за гаранция от 50 000 лв. на Софийската районна прокуратура като незаконосъобразно. Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Ето и пълния текст:

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение,-и състав, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУМОВ

като разгледа докладваното от съдия Урумов НЧД № 4794 по описа за2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 61, ал. 3 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. М. Х. и по жалба на адв. З. Л. и адв. Р. Ш. в качеството им на упълномощени защитници на обвиняемия В. Н. С., срещу Постановление на СРП по ДП 76/2020 г. на СДВР и пр.пр. 14762/2020 г. от 14.04.2020 г., в частта му, с която спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари” в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева.

В жалбата на адв. М. Х. се твърди, че постановлението на СРП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че липсват мотиви досежно вида и размера на взетата мярка за неотклонение, което само по себе си било съществено нарушение на процесуалните правила. Изтъква се още, че определеният размер на гаранцията не бил съобразен с имущественото и семейното състояние на обвиняемия, както и със степента на обществена опасност на деянията. Иска се отмяна на постановлението в тази му част, а в условията на алтернативност адв. Х. в иска от съда или да наложи по-лека мярка за неотклонение на обвиняемия, или да намали размера на определената парична гаранция.

В жалбата на другите упълномощени защитници на обвиняемия С. - адв. З. Л. и адв. Р. Ш., също се сочи, че обжалваното постановление било незаконосъобразно. Навеждат се доводи за несъставомерност на деянието по чл. 320 от НК, както и за липса на съществени реквизити като време, начин и място на извършване на деянието по чл. 270, ал. 1 от НК. Сочи се, че не е налице обосновано предположение за авторството на деянието и за двете престъпления, поради което постановлението следва да се отмени в частта за вземане на мярка за неотклонение.

В жалбата се сочи още, че излизането навън не било забранено към момента на излъчване на предаването по телевизия „А.“. Сочи се, че посещението на църквите не било забранено, а само бил отправян призив да не се посещават храмовете. Твърди се, че останалите инкриминирани реплики не било ясно към какво точно престъпление подбуждат, както и кои противоепидемични мерки следвало да бъдат нарушени. В тази жалба също се навеждат доводи, че взетата мярка за неотклонение в този й размер не е съгласувана с имущественото и семейното състояние на обвиняемия.

Иска се отмяна на взетата мярка за неотклонение или в условията на алтернативност - намаляване на размера на същата.

 

Софийският районен съд, след като прецени събраните по досъдебното производство доказателства, намира следното

 

  1. По процесуалната допустимост на жалбите:

Жалбите са процесуално допустими – подадени са в законоустановения за това срок от активно легитимиран субект пред местно компетентен съд и срещу акт, който подлежи на проверка в производство по съдебен контрол.

  1. По съществото на обжалвания акт:

При преценка на доказателствената съвкупност и обсъждане на доводите на страните съдът намира, че постановлението на СРП в частта му за вземане на мярка за неотклонение по отношение на жалбоподателя е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Мотивите на този съдебен състав са следните:

В производството по чл. 61 от НПК съдът е длъжен да изследва въпроса дали е налице обосновано предположение за авторството на деянието, в което е обвинен обвиняемият, след което да пристъпи към преценка на останалите обстоятелства, които имат значение при определяне на взетата мярка за неотклонение „гаранция в пари“. Този състав на съда намира, че от доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

На 12.04.2020 г. обвиняемият В. С. водил телевизионното предаване „Н.“, излъчено по телевизия „А.“. По време на телевизионното предаване С. изразил критичната си позиция срещу взетите мерки от страна на правителството на Република България във връзка с епидемията от коронавирусна инфекция, обявена официално за пандемия от Световната здравна организация на 11.03.2020 г. Изразявайки своята позиция, С. заявил следното – "Не искам да вляза в храма с маска и да си крия лицето пред Бога. Трябва да отчетем като положителен момент, че Църквата и властта се разбраха да не се затварят храмовете, както поиска държавното БНР. Други православни църкви ни похвалиха, че БПЦ и властта устояха, а при тях храмовете са затворени.

Днес, на Цветница, застанаха едни хора на 2 метра един от друг в храма, в „Александър Невски”. Какво показват? Кое им е по-важно - Мутафчийски или Бог? Народът, вярващите, да реагират и да кажат, че това не е правилно.

Питам ги, когато дойде Пришествието, тогава те с маски ли ще се явят пред Господа и ще кажат – „Господи, идваме пред теб с маска.” Не целунаха иконата, защото можело да се заразят, не взеха Причастие, защото един селски простак, зам.-председател на НС, казва, че можело да се заразят.

Тези хора да си отговорят дали наистина са вярващи. Това е провокация и тест за вярата. Да се види докъде ще издържат клирът и паството. Как ще се отнесат към тази провокация?

С този вирус имаме преразпределяне на икономиката. Проверяват дали ще издържи и Църквата - да я принизят, да я намачкат още. Сръбската, Гръцката, Руската не устояха, Българската устоя.

Отварят храма, но задължително трябва да влезете с маска. На Цветница не отидох, защото няма как да сложа маска пред Бога. Или имаш вяра, или слушаш ген. Мутафчийски. Ако имаш вяра в Бог, не трябва да си слагаш маска пред Неговото лице.

Възкресение Христово е празникът, без който не можем. Ако отречем това и кажем, че не е празник, отричаме нашата човешка същност.

Ние сме създадени по образ и подобие на Господа. На Възкресение Христово ми се иска народът да излезе и да отпразнува този празник като народ - масово.“

След излъчването на това предаване бил подаден сигнал до прокуратурата чрез имейл, изпратен от журналиста И. Н. от имейл: ...Била извършена проверка по подадения сигнал, като в нейния ход оперативните работници И. М. и И. И. били натоварени със задача да посетят известните на СРП адреси на В. С. и на телевизия „А.“, за да връчат на последния призовка да се яви като свидетел в сградата на СДВР и да изискат запис на излъченото предаване. Посочените свидетели посетили адреса на телевизия „А.“ – гр. София, площад „С.“ № ..., ет. ... На посочения адрес установили офис на телевизия „А.“ и вестник „А.“, като вратата на офиса била облепена с непрозрачно черно фолио и достъпът до него се осъществявал само с магнитна карта. Полицейските служители забелязали лице, което влиза в офиса, като, след като вратата била отворена, те я задържали и влезли в помещението. Вътре в офиса ги посрещнало лице от мъжки пол, на което М. и И. се легитимирали като служители на СДВР и поискали да говорят с В. С. Лицето, неустановено като самоличност по делото, ги помолило да изчакат в преддверието и влязло в друго помещение. След около минута мъжът се върнал при полицейските служители и докато вървял към тях, започнали да се чуват викове и крясъци от вътрешната част на помещението. М. и И. разпознали гласа на В. С. и чули следните слова: „Изгони ги, не ги пускай, марш оттука, никого не искам.“ По време на крясъците С. се показал в преддверието, където били полицейските служители, и те го поздравили с „добър ден“, а той продължил да крещи, като викал на мъжа с неустановена самоличност: „Махай ги тия, не искам да ги виждам, изгони ги.“ След това неустановеното лице помолило полицейските служители да си тръгнат и да му връчат книжата чрез адвокат. М. и И. докладвали за случилото се на началника си и си тръгнали.

Впоследствие още на следващия ден С. се явил в сградата на СДВР заедно със своите защитници адв. М. Х., адв. М. С. и адв. Р. Ш., където бил привлечен като обвиняем за две извършени престъпления – по чл. 320, ал. 1 от НК и по чл. 270, ал. 1 от НК.

При горните фактически констатации този състав на съда намира от правна страна следното:

  1. Досежно престъплението по чл. 320, ал. 1 от НК.

Нормата на чл. 320, ал. 1 от НК сочи следното: „Който явно подбужда към извършване на престъпление чрез проповед пред множество хора, чрез разпространяване на печатни произведения или по друг подобен начин, се наказва с лишаване от свобода до три години, но не с по-тежко наказание от това, предвидено за самото престъпление.“ Тази разпоредба е бланкетна по своя характер, а прокуратурата е запълнила бланкетната норма, като е намерила, че в случая се касае за подбуждане към извършване на престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – „Който наруши наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева. Ако деянието е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева.“

Същевременно съдът отчита, че преди и по време на великденските празници, 16-21 април, посещенията на църковните храмове не са били забранени с никакъв акт – нито законов, нито подзаконов

На следващо място, съдът счита, че словата, изречени от С., са цитирани избирателно в постановлението за привличане като обвиняем, като са извадени определени изрази от контекста на изказването му и реално им е придаден друг смисъл. В посоченото изявление, дословно цитирано по-горе, никъде не се прави пряко изявление към гражданите да нарушават взетите от държавата противоепидемични мерки. Съдът намира, че това изказване отразява лична позиция, а не представлява призив, нито подбуждане на неопределен брой хора да вършат престъпни прояви. Цялостният тон на изказването на С. сочи критика и несъгласие с възприетата от правителството позиция и представлява лична оценка както на взетите решения, така и на начина на изпълнението им от властите и населението.

Освен това нормата на чл. 37, ал. 1 от Конституцията повелява, че “свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними“. А чл. 39, ал. 1 сочи, че „всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин“. Това означава, че никой не следва да бъде преследван по съдебен ред или какъвто и да било начин за разпространение на собственото си мнение и религиозни убеждения. Както бе посочено по-горе, изявлението на С. в този случай не представлява подбуждане към престъпление, поради което то се вписва в понятието „право на мнение и религиозно убеждение“. Ето защо съдът намира, че описаното в постановление на прокурора е несъставомерно като престъпление по смисъла на чл. 320, ал. 1 от НК.

Съдът следва изрично да отбележи, че дори в условията на световна пандемия от заразна болест и обявено извънредно положение тези права на гражданите запазват своята значимост и валидност, защото са прокламирани в Конституцията и защитени от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от българската държава. Това означава, че с обикновен закон за обявяване на извънредно положение и административни актове (каквито са заповедите на министрите) не може да се дерогират или суспендират нормите на основния закон, които се прилагат пряко. Иначе казано, свободата на изразяване и правото на религиозно убеждение, както и редица други подобни са ненакърними и неотменими при сега действащия правен ред и не могат да бъдат ограничавани по никакъв начин, още по-малко със закон, който е с по-нисък нормативен ранг от Конституцията.

  1. Досежно престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК.

Нормата на чл. 270, ал. 1 от НК гласи следното: „Който противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева.“ Съдът намира, че така описаното поведение на С. е несъставомерно като престъпление по чл. 270 от НК. Както неведнъж Върховната съдебна инстанция е отбелязвала в решенията си, за да е съставомерно деянието по чл. 270 от НК е необходимо изпълнителното деяние на престъплението (в случая „пречене”) да е започнало ПРЕДИ намесата на органа на власт и продължава и след неговата намеса като прераства в пречене или в съпротива на въпросния орган да изпълни задълженията си. В случая действията, които прокурорът е обективирал като пречене са започнали след намесата на органа на власт и точно поради тази причина деянието не е престъпление – в този смисъл и Решение 556/15.12.2012 г. по н.д. 1780/2012 г. на I н.о. на ВКС, Решение № 511 от 26.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1166/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова и т.н.

 Тук следва да се посочи, че подобен отказ за получаване на призовка въобще не може да бъде квалифициран като извършване на престъпление. Всеки гражданин може да откаже да получи какъвто и да било документ, в това число и призовка за явяване в СДВР. Ако има ясен обективиран отказ или действия, които несъмнено навеждат извод за намерение за неполучаване на книжата (каквито са налице в случая), този отказ може да се удостовери по надлежния ред и книжата се считат връчени. Освен това от показанията на полицейските служители се установява, че единственото, което те са казали на С., е „добър ден“ и дори не са направили опит словесно да го уведомят, че е призован да се яви в СДВР. В този смисъл въобще не може да се говори за осъществено съставомерно деяние по смисъла на чл. 270, ал. 1 от НК, поради което и това престъпление не може да се приеме за осъществено от обективна и субективна страна.

В заключение на горните изводи за несъставомерност на двете обвинения съдът намира, че не са налице данни за извършено престъпление от обвиняемия, поради което не е налице първата предпоставка за вземане на мярка за неотклонение – наличие на обосновано предположение за съпричастност към авторството на деянието от страна на обвиняемия.

Липсата на основната предпоставка обезсмисля произнасянето на съда по останалите доводи в жалбите за несъобразеността на размера на взетата мярка за неотклонение „гаранция в пари“, защото тази липса води до задължителната отмяна на мярката.

Така мотивиран, СРС, НО, 112-и състав намира, че постановлението за вземане на МНО спрямо обвиняемия С. е в разрез с материалния и процесуалния наказателен закон и следва да бъде отменено.

Ето защо и на основание чл. 61, ал. 3 от НПК, СРС, 112-и състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Постановление на СРП по ДП 76/2020 г. на СДВР и пр. пр. 14762/2020 г. от 14.04.2020 г., в частта му с която спрямо В. Н. С. е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари” в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението е окончателно.

Коментари

Калин

Да коментираш действията на Сидеров, би означавало да нямаш никакво занятие на този свят. Да четеш какво казал Сидеров- също.
Иван Панов's picture
Иван Панов
Ванко Американчето

ВС

Спрете да правите реклама на тази отрепка.И лошата реклама е реклама.
Iliya Popov's picture
Iliya Popov
iliya

Човекът явно страда от

Човекът явно страда от психическо заболяване. Лошото е , че ако друг постъпи като него няма да му се размине наказанието. Пък после законите били еднакви за всички!
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Тогава,

когато и съдията ти е адвокат,не е лесно да те осъдят!
смехурко's picture
смехурко
смехурко

Чудесно е!

Добре е, че ни информирате за имената на магистратите, които решават производства на политици!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?