Общественото недоволство срещу ежедневните брифинги на оперативния щаб е много добра новина за българската демокрация. В последния месец всяка сутрин започвахме деня си с това човек в униформа да ни стряска от телевизора. Ситуацията много напомняше не просто на извънредно, а и на военно положение.

По-големият въпрос обаче е дали това обществено недоволство ще е първата стъпка към осъзнаването на българските избиратели. И ще дойде ли краят на възхитата към хората с униформи, която се отчита от всички социолози. Заслугите на щаба и лично на ген. Венцислав Мутафчийски за овладяването на епидемията са безспорни. Генералът обаче упорито флиртуваше с избирателите, като неизменно се появяваше с униформа по телевизора. Вярно, днес беше без униформа. Но само защото била за пране.

Склонността на избирателите да симпатизират на униформите е много опасна за българската демокрация. Това е само теория, ще кажат някои. В политиката обаче няма термин военна демокрация. Напротив - има термин военен преврат.

Но да оставим теорията и да преминем към практиката и да анализираме емпиричния материал, който сме събрали в последните години. Очарованието на хората с униформи е в това, че от тях се очаква да бъдат хора на дълга, на честта, хора способни да вземат трудни решения, да водят нацията, а не да тичат след нея.

Какво сочи нашият опит? В последните години в политиката влязоха много хора, които преди това окачиха униформите си - армейски и полицейски - в гардероба. При това от различни партии, като някои стигнаха до най-високите постове. Може ли да се твърди, че те са хора на честта, които не се плашат от трудни решения и водят нацията? Не, разбира се.

Истината е, че в повечето случаи тяхното поведение е точно обратното. Онези, които свалиха униформите и влязоха в политиката в повечето случаи са гъвкави, непоследователни, бягат от трудни решения и по-скоро следват общественото мнение, отколкото да се опитват да го формират.

Хората в униформи, разбира се, заслужават уважение от обществото. Те служат на държавата, т.е. на всички нас. Има много случаи, в които тези хора са изключително важни. И настоящата епидемия безспорно е точно такъв случай.

Общественото мнение у нас обаче трябва съзрее. И униформата да престане да бъде трамплин за политическа кариера. Известно е, че там, където има униформа, няма свобода. Има строга йерархия и подчинение. Когато подобни хора попаднат в политическата система на една демократична държава, това винаги носи сериозни рискове. А практичната полза, както се вижда, е доста съмнителна.