Article_top

Капиталовите разходи на съдебната власт са средствата от общия ѝ бюджет, които на практика обезпечават създаването и поддържането на условията за нейното функциониране. От размера и правилното им разпределение зависи дали органите на съдебната власт - съд, прокуратура и следствие, административните органи като Висшия съдебен съвет (ВСС) и Инспектората към ВСС, ще работят в сгради без течащи покриви, на работещи компютри, ще имат достатъчно пространство за цялата документация по делата и т.н., от което пък зависи обликът на българската съдебна власт както за работещите в нея, така и достъпът ѝ за гражданите и бизнеса.

Капиталовите разходи включват средствата, които са предназначени за придобиване или благоустрояване на дълготрайни материални активи като недвижима и движима собственост, както и продукти на интелектуалната собственост, включително съответните информационни системи и софтуер за целите на съдилищата и прокуратурата.

Действащата Конституция (чл. 117, ал. 3) предвижда съдебната власт да се ползва със самостоятелен бюджет. Този принцип, елемент от условията за съдебна независимост, беше утвърден с редица решения на КС, които поставят условие организационната, органната и функционалната независимост на съдебната власт да бъде обвързана и с финансова такава. 

Въпреки това сама по себе си тя не е гаранция за правилното планиране и разходване на бюджета и следва да се провери дали парите са отишли „на вятъра”, или са изпълнили условието за ефикасност – единица изразходвани средства да постигат максимален ефект. За да се убедим в това, трябва да изследваме съществуват ли ясни и последователни нормативни правила, които да задължават процедурна порядъчност от страна на ВСС и добро управление в изразходването на средствата. За целта ще проследим две основни елемента – как се приема и разходва бюджетът на съдебната власт и в чие правомощие е изпълнението на това.

Какво казва законът

Както отбелязахме, съгласно чл. 117, ал. 3 от Конституцията съдебната власт има самостоятелен бюджет. Тази самостоятелност се изразява в редица права на съдебната власт и обвързващите я реципрочни задължения. Но на практика и в приемането на бюджета, и в отчитането на разходите след това процедурата е изцяло формална и се развива без възможност за външен поглед и коментар. Резултатът - ежегоден ръст на средствата, а анализ на това дали са похарчени по най-добрия начин не се прави, както липсва и възможност за външна оценка.

 С изменение на Конституцията от 2015 г. правомощието по стопанисване на недвижимите имоти на съдебната власт бе прехвърлено от Министерството на правосъдието към пленума на ВСС, като той е отговорен и за разрешаването на общите организационни въпроси на съдебната власт (чл. 130а, ал. 2, т. 4 и т. 6). Законът за съдебната власт доразвива конституционните текстове, като в чл. 16 при изясняване правното положение на съвета се установява задължението да обезпечава финансово и технически дейността на съда, прокуратурата и следствието. Съветът изпълнява тази си функция посредством комисиите „Бюджет и финанси” (КБФ), „Управление на собствеността” (КУС) и  „Професионална квалификация и информационни технологии”.

Какво казва практиката

По правило мотиви за даден разход липсват или в най-добрия случай са оскъдни. Налични са само когато комисията „Бюджет и финанси”  не дава съгласие за определен разход. От анализираните протоколи на трите комисии се наблюдава следното:

През 2017 г. мотивите за отказ са едни и същи (т.е. без оглед на специфичните заявени нужди от съответния съд), силно формални и са предшествани с пояснението „липса на източници на финансиране“.

В края на 2018 г. се забелязва положително развитие по отношение на експлицитно посочената мотивация, макар да е спорадично – започват да се появяват мотиви не само при отказ за отпускане на разходи, но и при съгласие. Освен това мотивите се отнасят за конкретния случай, а не са бланкетни и формални като преди. Най-често това се наблюдава в случаите, когато КБФ и КУС са имали съвместно заседание.

Най-отчетливите пороци при разпореждане със средства за капиталови разходи са:

Липса на критерии за оценка

Изглежда, КБФ не прилага никакви критерии, по които преценява на кой съд да се отпусне даден разход и на кой не, а решенията стават стихийно, „на око“. Не става ясно при конкуренция на сходни или направо идентични искания защо за един съд се отпуска разход за закупуване на даден актив, а за друг не. Дори да има основателна причина за това, тя не може да се изведе от протоколите нито на комисиите, нито на пленума. 

Така например в началото на ноември 2018 г. Районен съд - Плевен, и Районен съд - Провадия, заявяват желание за закупуване на климатици. КБФ отклонява искането им с указание да бъде разгледано отново през 2019 г. и възлага на дирекция „Бюджет и финанси“ при разпределението на бюджета за 2019 г. на РС да бъдат заложени необходимите средства. В същото време РС-Ихтиман и РС-Каварна също заявяват покупка на климатици, но техните желания са одобрени (за 2018 г.). Не става ясно защо едните остават за 2019 г., другите се покриват през 2018 г. Същото е по отношение на закупуването на компютри: в РС-Смолян разходът е разрешен за 2018, а за Окръжен съд - Благоевград, остава за 2019 г.

Различни разходи за идентични или сходни вещи.

Защо за един и същи вид като функционалност вещи се одобряват различни разходи: например 1 климатик за сървърно помещение в РС-Елин Пелин струва 936 лв., докато в РС-Ихтиман цената е с почти 1000 лева отгоре - 1860 лв. (и двете вследствие на решения по протокол 24 от 27.07.2017 г.). И двата са с включен монтаж. По подобен начин стоят и разходите в Административен съд-Ямбол – климатикът струва 1650 лв. Непропорцинални разлики в разходите се наблюдават и при покупка на копирни машини.

В заключение

Работата на отделните членове на ВСС в комисиите не подлежи на никакъв контрол. При изтичане на мандата им всеки от тях трябва да получи оценка според утвърдената методика, която „общо и словесно да отразява изпълнението на компетентностите на ВСС като колективен орган”. В действителност като оценка се вписва „съответна”. И в тази съответност стоят безконтролни и немотивирани разходи, а поддръжката на съдилищата остава стихийно и непланирано занимание. Нещо повече – в момента част от същите тези членове на съвета обсъждат дали да отнемат стопанисването на Съдебната палата в София от председателя на ВКС Лозан Панов. А има ли някаква отговорност, която да поемат за мандата си?

Институт за пазарна икономика

 
Снимка БГНЕС

Капиталовите разходи на съдебната власт са средствата от общия ѝ бюджет, които на практика обезпечават създаването и поддържането на условията за нейното функциониране. От размера и правилното им разпределение зависи дали органите на съдебната власт - съд, прокуратура и следствие, административните органи като Висшия съдебен съвет (ВСС) и Инспектората към ВСС, ще работят в сгради без течащи покриви, на работещи компютри, ще имат достатъчно пространство за цялата документация по делата и т.н., от което пък зависи обликът на българската съдебна власт както за работещите в нея, така и достъпът ѝ за гражданите и бизнеса.

Капиталовите разходи включват средствата, които са предназначени за придобиване или благоустрояване на дълготрайни материални активи като недвижима и движима собственост, както и продукти на интелектуалната собственост, включително съответните информационни системи и софтуер за целите на съдилищата и прокуратурата.

Действащата Конституция (чл. 117, ал. 3) предвижда съдебната власт да се ползва със самостоятелен бюджет. Този принцип, елемент от условията за съдебна независимост, беше утвърден с редица решения на КС, които поставят условие организационната, органната и функционалната независимост на съдебната власт да бъде обвързана и с финансова такава. 

Въпреки това сама по себе си тя не е гаранция за правилното планиране и разходване на бюджета и следва да се провери дали парите са отишли „на вятъра”, или са изпълнили условието за ефикасност – единица изразходвани средства да постигат максимален ефект. За да се убедим в това, трябва да изследваме съществуват ли ясни и последователни нормативни правила, които да задължават процедурна порядъчност от страна на ВСС и добро управление в изразходването на средствата. За целта ще проследим две основни елемента – как се приема и разходва бюджетът на съдебната власт и в чие правомощие е изпълнението на това.

Какво казва законът

Както отбелязахме, съгласно чл. 117, ал. 3 от Конституцията съдебната власт има самостоятелен бюджет. Тази самостоятелност се изразява в редица права на съдебната власт и обвързващите я реципрочни задължения. Но на практика и в приемането на бюджета, и в отчитането на разходите след това процедурата е изцяло формална и се развива без възможност за външен поглед и коментар. Резултатът - ежегоден ръст на средствата, а анализ на това дали са похарчени по най-добрия начин не се прави, както липсва и възможност за външна оценка.

 С изменение на Конституцията от 2015 г. правомощието по стопанисване на недвижимите имоти на съдебната власт бе прехвърлено от Министерството на правосъдието към пленума на ВСС, като той е отговорен и за разрешаването на общите организационни въпроси на съдебната власт (чл. 130а, ал. 2, т. 4 и т. 6). Законът за съдебната власт доразвива конституционните текстове, като в чл. 16 при изясняване правното положение на съвета се установява задължението да обезпечава финансово и технически дейността на съда, прокуратурата и следствието. Съветът изпълнява тази си функция посредством комисиите „Бюджет и финанси” (КБФ), „Управление на собствеността” (КУС) и  „Професионална квалификация и информационни технологии”.

Какво казва практиката

По правило мотиви за даден разход липсват или в най-добрия случай са оскъдни. Налични са само когато комисията „Бюджет и финанси”  не дава съгласие за определен разход. От анализираните протоколи на трите комисии се наблюдава следното:

През 2017 г. мотивите за отказ са едни и същи (т.е. без оглед на специфичните заявени нужди от съответния съд), силно формални и са предшествани с пояснението „липса на източници на финансиране“.

В края на 2018 г. се забелязва положително развитие по отношение на експлицитно посочената мотивация, макар да е спорадично – започват да се появяват мотиви не само при отказ за отпускане на разходи, но и при съгласие. Освен това мотивите се отнасят за конкретния случай, а не са бланкетни и формални като преди. Най-често това се наблюдава в случаите, когато КБФ и КУС са имали съвместно заседание.

Най-отчетливите пороци при разпореждане със средства за капиталови разходи са:

Липса на критерии за оценка

Изглежда, КБФ не прилага никакви критерии, по които преценява на кой съд да се отпусне даден разход и на кой не, а решенията стават стихийно, „на око“. Не става ясно при конкуренция на сходни или направо идентични искания защо за един съд се отпуска разход за закупуване на даден актив, а за друг не. Дори да има основателна причина за това, тя не може да се изведе от протоколите нито на комисиите, нито на пленума. 

Така например в началото на ноември 2018 г. Районен съд - Плевен, и Районен съд - Провадия, заявяват желание за закупуване на климатици. КБФ отклонява искането им с указание да бъде разгледано отново през 2019 г. и възлага на дирекция „Бюджет и финанси“ при разпределението на бюджета за 2019 г. на РС да бъдат заложени необходимите средства. В същото време РС-Ихтиман и РС-Каварна също заявяват покупка на климатици, но техните желания са одобрени (за 2018 г.). Не става ясно защо едните остават за 2019 г., другите се покриват през 2018 г. Същото е по отношение на закупуването на компютри: в РС-Смолян разходът е разрешен за 2018, а за Окръжен съд - Благоевград, остава за 2019 г.

Различни разходи за идентични или сходни вещи.

Защо за един и същи вид като функционалност вещи се одобряват различни разходи: например 1 климатик за сървърно помещение в РС-Елин Пелин струва 936 лв., докато в РС-Ихтиман цената е с почти 1000 лева отгоре - 1860 лв. (и двете вследствие на решения по протокол 24 от 27.07.2017 г.). И двата са с включен монтаж. По подобен начин стоят и разходите в Административен съд-Ямбол – климатикът струва 1650 лв. Непропорцинални разлики в разходите се наблюдават и при покупка на копирни машини.

В заключение

Работата на отделните членове на ВСС в комисиите не подлежи на никакъв контрол. При изтичане на мандата им всеки от тях трябва да получи оценка според утвърдената методика, която „общо и словесно да отразява изпълнението на компетентностите на ВСС като колективен орган”. В действителност като оценка се вписва „съответна”. И в тази съответност стоят безконтролни и немотивирани разходи, а поддръжката на съдилищата остава стихийно и непланирано занимание. Нещо повече – в момента част от същите тези членове на съвета обсъждат дали да отнемат стопанисването на Съдебната палата в София от председателя на ВКС Лозан Панов. А има ли някаква отговорност, която да поемат за мандата си?

Институт за пазарна икономика

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?