Article_top

"Не съм спала от 28 февруари. Тогава диагностицираха Мартин с диабет", разказва Илияна, майка на 9-годишното момче от Варна, което от тази година е едно от общо 1400 деца в България с коварната болест.

"По здравна каса ни изписаха глюкомер и 1100 броя тестленти, за които да го бода на всеки два часа, за да измерваме нивото на захарта. Записвам си всичко в един дневник – какво яде, какво е нивото на захарта, включително и нощем. Той се научи да се боде сам, но нощем трябва да го правя аз – децата може да не се събудят при хипогликимия и да изпаднат в кома. Това ме ужасява, не спя и съм до него вече няколко месеца", казва Илиана.

Когато приемат Мартин в болница за поставяне на диагнозата, в неговата стая е настанено и 11-годишно момиче с диабет.

"Първо плаках за нея, после и за Мартин. На 11 години с диабет от 10 години. Бодеше си пръстите на краката, защото на ръцете вече нямаше останало здраво място. Пръстчетата й бяха целите в корички и я боляха, не може да държи нищо с тях", припомня си майката на Мартин.

За да се избегне това, а и за по-сигурно и точно измерване на кръвната захар болните от диабет по света използват различни системи за постоянен мониторинг на кръвната захар, които чрез сензор, поставен подкожно, подават сигнал към специален четец или към смартфон на всеки 5 минути денонощно. Ако нивото на захарта е твърде високо или ниско, веднага се подава сигнал към четеца и болният може да си постави инсулин. Така се избягва непрекъснатото бодене с игли и страхът, че може да се изпусне опасен момент, което да доведе до изпадане в кома.

Сензорите обаче не се внасят в България и родителите на деца с диабет доскоро пътуваха до Гърция или Хърватия, за да си ги набавят, като ги плащаха от джоба си. Още миналата година здравната каса реагира на проблема и се нагърби със задачата да осигури такива сензори на българския пазар, като дори отдели почти 5 милиона лева за закупуването на определен брой за 2020 година. Парите са налични, желание има, но вносът се оказа не толкова лесна задача, тъй като самите производители все още не са проявили интерес към българския пазар. Евентуални разговори с тях се затрудниха и от пандемията.

Избухването на пандемията от коронавируса COVID-19 междувременно постави всички 1400 семейства на деца пред огромна опасност. Границите бяха затворени и те няма как да си набавят жизненоважната техника.

Допълнително към това препятствие се добави и забраната за износ на чувствителна за сегашната ситуация медицинска техника от САЩ. Най-добрите сензори за диабетици обаче се произвеждат именно от американски фирми. И без тази забрана те едва смогваха с производството си за по-големи пазари като руския и китайския и по тази причина не проявяваха интерес към малък пазар като българския. Освен икономическа дейност обаче те имат и хуманитарна и родителите на деца с диабет се надяват да се стигне скоро до преговори на високо ниво между българската държава и производителите, за да се гарантира вносът сензорите, за които държавата вече е отделила пари.

В България 8.4% от населението страда от захарен диабет. Прогнозите пък са, че до 2040 г. картината ще се влоши значително и заболяването ще засяга всеки десети българин.

Лекари и пациенти настояват за Национална програма за борба с диабета, която да включва профилактика, съвременно лечение и методи за самоконтрол, както и създаване на екипи от специалисти, които да обучават пациентите как да "управляват" болестта.

Ключови думи
 
диабет

"Не съм спала от 28 февруари. Тогава диагностицираха Мартин с диабет", разказва Илияна, майка на 9-годишното момче от Варна, което от тази година е едно от общо 1400 деца в България с коварната болест.

"По здравна каса ни изписаха глюкомер и 1100 броя тестленти, за които да го бода на всеки два часа, за да измерваме нивото на захарта. Записвам си всичко в един дневник – какво яде, какво е нивото на захарта, включително и нощем. Той се научи да се боде сам, но нощем трябва да го правя аз – децата може да не се събудят при хипогликимия и да изпаднат в кома. Това ме ужасява, не спя и съм до него вече няколко месеца", казва Илиана.

Когато приемат Мартин в болница за поставяне на диагнозата, в неговата стая е настанено и 11-годишно момиче с диабет.

"Първо плаках за нея, после и за Мартин. На 11 години с диабет от 10 години. Бодеше си пръстите на краката, защото на ръцете вече нямаше останало здраво място. Пръстчетата й бяха целите в корички и я боляха, не може да държи нищо с тях", припомня си майката на Мартин.

За да се избегне това, а и за по-сигурно и точно измерване на кръвната захар болните от диабет по света използват различни системи за постоянен мониторинг на кръвната захар, които чрез сензор, поставен подкожно, подават сигнал към специален четец или към смартфон на всеки 5 минути денонощно. Ако нивото на захарта е твърде високо или ниско, веднага се подава сигнал към четеца и болният може да си постави инсулин. Така се избягва непрекъснатото бодене с игли и страхът, че може да се изпусне опасен момент, което да доведе до изпадане в кома.

Сензорите обаче не се внасят в България и родителите на деца с диабет доскоро пътуваха до Гърция или Хърватия, за да си ги набавят, като ги плащаха от джоба си. Още миналата година здравната каса реагира на проблема и се нагърби със задачата да осигури такива сензори на българския пазар, като дори отдели почти 5 милиона лева за закупуването на определен брой за 2020 година. Парите са налични, желание има, но вносът се оказа не толкова лесна задача, тъй като самите производители все още не са проявили интерес към българския пазар. Евентуални разговори с тях се затрудниха и от пандемията.

Избухването на пандемията от коронавируса COVID-19 междувременно постави всички 1400 семейства на деца пред огромна опасност. Границите бяха затворени и те няма как да си набавят жизненоважната техника.

Допълнително към това препятствие се добави и забраната за износ на чувствителна за сегашната ситуация медицинска техника от САЩ. Най-добрите сензори за диабетици обаче се произвеждат именно от американски фирми. И без тази забрана те едва смогваха с производството си за по-големи пазари като руския и китайския и по тази причина не проявяваха интерес към малък пазар като българския. Освен икономическа дейност обаче те имат и хуманитарна и родителите на деца с диабет се надяват да се стигне скоро до преговори на високо ниво между българската държава и производителите, за да се гарантира вносът сензорите, за които държавата вече е отделила пари.

В България 8.4% от населението страда от захарен диабет. Прогнозите пък са, че до 2040 г. картината ще се влоши значително и заболяването ще засяга всеки десети българин.

Лекари и пациенти настояват за Национална програма за борба с диабета, която да включва профилактика, съвременно лечение и методи за самоконтрол, както и създаване на екипи от специалисти, които да обучават пациентите как да "управляват" болестта.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?