Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Какво научихме от енергийната криза? Защо вятърната енергия у нас буксува, докато батериите бележат световен рекорд? И защо България – често убедена, че е „на опашката“ – всъщност изпреварва Европа в някои ключови енергийни показатели?

В новия епизод на „Европа отблизо“ министърът на околната среда и водите Юлиан Попов прави едно от най-цялостните и честни обобщения на енергийната ситуация у нас и в ЕС. Разговорът започва от уроците след 1973 г., минава през електромобилността, батериите и вятърната енергия, и стига до най-болезнените теми – корупционните практики, местните блокажи и хибридните влияния, които спират развитието на чистата енергия в България.

Сред акцентите:

  • Електромобилността вече сваля цената на петрола, а България е сред държавите с най-ниска зависимост от газ.
  • Соларната енергия достига 20% от електропроизводството, но вятърната остава едва 3–4% – не заради липса на потенциал, а заради страхове, лоша комуникация и местни интереси.
  • България е световен лидер по инсталирани батерии на глава от населението – „абсолютен шампион“, както казва Попов.
  • Емисии, схемата за търгоия с тях и популизъм – защо идеята за „суспендиране“ на търговията с емисии е технически невъзможна и икономически вредна.
  • Ядрената енергия – защо затварянето на работещи мощности е грешка, но новите централи са скъпи, бавни и често икономически неоправдани.
  • Отпадъците – „кошмар на всички равнища“ – и защо законодателството трябва да бъде пренаписано почти от нулата.
  • Дюни, реки, Черно море – къде са най-горещите точки в опазването на природата.

Попов очертава и голямата картина: ако Югоизточна Европа свърже своя соларен и вятърен потенциал със съществуващата хидроенергия на Западните Балкани, регионът може да се превърне от най-скъпия в най-евтиния енергиен пазар в Европа.

Това е разговор за бъдещето – но и за пропуските, които ни дърпат назад. За технологиите, които вече са тук – и за политическите и местни бариери, които ги спират. И за това как България може да бъде лидер, ако най-сетне повярва, че може.

***

Клуб Z изпълнява инициатива, подкрепена от Институт „Отворено общество -София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. 

Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество - София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.