Удължаване с два месеца след отпадането на извънредното положение и на мярката от "извънредния" закон, предвиждаща при забавени вноски по кредити и други форми на финансиране в кризата да не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението да не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът да не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи.

Това стана ясно по време на заседанието на правната комисия в парламента, която прие на първо четене промени в Закона за здравето, а чрез него и в още няколко закона, в това число и "извънредния". С измененията, които влизат утре в пленарната зала, се въвежда възможност здравни ограничения заради коронавируса и социално-икономически мерки да продължи да има и след 13 май. Това е датата, на която изтича поисканото от правителството извънредно положение. 

В първоначалния вариант на проекта, внесен от правителството, както и Клуб Z писа, спомената мярка трябваше да прекрати действието си и да не бъде удължена. Извън нея почти всички други социално-икономически мерки в "извънредния" закон се предвижда да продължат да се прилагат поне още 2 месеца.

Ангажимент, че и облекченията при забавени вноски по кредити, заеми, лизинги от финансови институции ще останат, пое правосъдният министър Данаил Кирилов пред депутатите днес. Това трябва да се запише между двете четения на законопроекта, който се очаква да бъде окончателно гласуван преди 13 май и да влезе в сила веднага. 

По думите на Кирилов ставало дума по-скоро за "технически" пропуск. Темата иначе постави депутатът от БСП Крум Зарков по време на дискусията. 

По останалите социално-икономически мерки дискусия по същество нямаше. Сред тях са удължаване на забраната да се налагат запори, възможността за онлайн заседания на държавни и местни органи, възможността за намаляване на наемите на обекти държавна и общинска собственост, забраната за износ на лекарства, възможността да не се провеждат обществени поръчки при закупуване на предпазни средства и медицинско оборудване и др.

Бъдещи заповеди с общи ограничения от Кирил Ананиев - на ръба на Конституцията?

Най-дискусионната тема в опита за властта да се прекрати извънредното положение, но да остави възможността за извънредни мерки, беше дали предвидената трайна възможност в Закона за здравето министърът на здравеопазването Кирил Ананиев да пише заповеди и наредби за ограничаване на права на всички граждани - без обявено бедствено или извънредно положение в страната, не противоречи на Конституцията.

Правителството предлага оттук нататък - не само заради коронавируса, но и в бъдеще, ако се появи друга зараза, министърът да има право да обявява "извънредна епидемична обстановка". А на  база на това - да разпорежда общи мерки са ограничаването й, както правеше досега. Такива мерки са например ограничаването на движение на хора, носенето на маски, забрани за излизане от домовете, затваряне на търговски обекти и т.н.

В самия законопроект обаче що е то "извънредна епидемична обстановка" не пише. Няма набор от критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за да се обяви въпросната извънредност, което от своя страна ще затрудни и съдебната практика, ако издадените от министъра актове бъдат атакувани по реда на Административно-процесуалния кодекс, предупредиха днес и от опозицията, и от "Обединени патриоти". Партньорите на ГЕРБ в управлението също поискаха ясна дефиниция, както и от неправителствения сектор по време на заседанието. 

По-голям проблем с законотворчеството, по начина, по който са записани новите правомощия на здравния министър, видя Ваня Гигова от Висшия адвокатски съвет. 

По думите й в Конституцията има само две хипотези, при които могат да се налагат ограничения на конституционните права на всички граждани и да се изисква от тях да съдействат на органите на властта. Първата е обявено извънредно положение. Втората - в условията на обявено бедствено положение (според специалния закон за това - б.р.). Според адвокат Гигова вариант да се избегне противоконституционност на действията на министъра е "извънредната епидемичса обстановка" като термин да се приравни на бедствено положение в текстовете на закона, щом отпада основанието "извънредно положение".

И министър Кирилов оспори това, а министър Ананиев цитира чл. 35 от Конституцията, който гласи:

(1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.

Позова се и на закона за действията при бедствия, каквито епидемиите също са. 

Адвокат Гигова обаче добави, че причината да се говори за противоконституционност е в това, че когато се издават актове за ограничения за хора, които са заразени или контактни е едно, защото става дума за индивидуални актове, но когато се вменяват задължения и ограничения за всички чрез административен акт и става дума за ограничаване на права - това е позволено само в две ситуации - извънредно положение или бедствие.

"Вярно, е, г-н министър, че чл. 35 от Конституцията дава възможност права на българските граждани да бъдат ограничавани. Но тука става въпрос за индивидуално ограничаване на права - който е болен да го пратим в болница или да си стои вкъщи, за да не заразява други. Когато ограничаваме права по общ начин, без лицето да е болно, без лицето да е заразено, а това касае всички актове, с които се ограничава например придвижването от един град в друг, или се забранява вид дейност - на ресторанти, кина - вече не става въпрос за забрана, защото си болен, а за забрана, за да не се разболееш. Ето това "да не се разболееш" е общо ограничаване на правата и то е допустимо чрез закон само в две ситуации - извънредно положение или бедствие", обясни Гигова.

Считаме, че всички мерки, които предлагате, трябва да бъдат въведени и трябва да бъдат продължени в ситуацията с коронавируса. И точно затова е по-добре да бъде направено по правилния начин за общите ограничения, заяви още тя. 

И добави, че в адвокатския съвет вече има 7 искания да се сезира Конституционния съд за мерки, въведени с действащото все още извънредно положение, но от съвета не са ги задвижили, защото смятат, че това е нередно към този момент. Ситуацията обаче би била различна при отпадане на извънредното положение, ако новите текстове не са конституционно издържани. 

Подобна теза - че поправките, които се предлагат извън извънредно или бедствено положение по отношение на правомощията на министъра на здравеопазването, са на ръба на Конституцията, изрази и Крум Зарков от БСП. 

Безплатни или евтини чадъри на морето - ако е намалена и концесионната такса

"Очакваме на 1 юли да имаме активен сезон. На 1 юни плажовете трябва да са подготвени", декларира пред правната комисия министър Николина Ангелкова.

Тя бе на заседанието, за да мотивира промените в законодателството, с които се дава възможност през 2020 г. да се намаляват или отменят концесионните такси или наемите, които се дължат на държавата от избраните концесионери или наематели на плажове. 

По думите й между двете четения за новия законопроект от министерството молят да се прецизира в кои случаи концесионерите ще са длъжни и с колко точно да намалят цените или да предоставят безплатни чадъри и шезлонги на плажуващите в платените зони по морето. 

Министерството иска още да се даде възможност за удължаване до края на годината на издадените вече актове за категоризация на туристически обекти или такива на заведения, за да не се наложи затварянето на обекти по "административни" причини. 

Правилата за работа на местата за настаняване и заведенията за летния сезон в условията на "епидемична обстановка" вече се подготвят, каза още Ангелкова.

На 11 май Кирил Ананиев ще е готов със заповеди и наредби за след 13 май

Министър Кирил Ананиев съобщи още, че е разпоредил на екипа си до 11 май - два дни преди изтичането на извънредното положение, да са готови трите нормативни акта. С тях - по силата на законопроекта, който се предполага, че трябва да е окончателно приет към 13 май, да могат да се продължат медицинските и други мерки против разпространението на коронавируса. Това са заповедта за обявяване на "извънредна епидемична обстановка", нова наредба за условията и реда за задължителна изолация и карантина на контактните лица на заразени с вируса и влезлите от чужбина лица, както и наредбата за въвеждане на конкретни противоепидемични мерки. Те трябва да важат и след края на извънредното положение.