Новият коронавирус освен всичко, което вече направи, създава и ново неравенство - между дигиталните и недигиталните хора, между тези, които могат да продължат да работят у дома, да пазаруват и да общуват от дома, и тези, които неизбежно физически се местят, за да правят всичко това в групи от себеподобни. За това говорят публикации в днешните френски медии.

"Либерасион" пише:

"Фактът, че упражняващите физически труд отиват на работа, докато други се защитават чрез дистанционна работа, поставя под въпрос легитимността на йерархиите на престиж и доходи, които изграждат съвременните общества. Има смисъл да получават по-голямо възнаграждение тези, които имат повече умения, знаят как да организират работата на другите, поемат бизнес рискове или разработват иновации. Но в моменти на опасност осъзнаваме, че те не могат да направят нищо без ръководените от тях. Забелязваме, че работниците, които са в контакт с материалната реалност, са важни за стабилността на обществото, колкото и тези, които овладяват интелектуални или управленски абстракции."

Този младеж е Кая Сунер от щата Ню Хемпшир. Той е разделен от родителите си, защото те са медици в болница за COVID-19 в съседния щат Роуд Айлънд. Кая е основал неправителствено сдружение, което изпраща айфони и таблети на хоспитализирани с новия коронавирус пациенти, за да общуват те с близките си по време на лечението и изолацията.

Кои са страните на това неравенство? Това са виртуалният и физическият свят. Голяма част от живота на днешните общества вече може изцяло да се пресели в първия. Например софтуеърната индустрия, финансовият сектор, всичко, което е свързано с медиите, духовната култура, науката, образованието, някои прегледи и консултации в медицината могат за сравнително кратко време да се приспособят към интернет. Вероятно това би било възможно по принцип за части от работата на администрацията и правосъдието в по-напреднали в дигитализацията страни, в общества с по-висока степен на доверие.

Ето например един полски сайт за любители на операта, който всяка вечер може да ви пренесе на най-престижните световни сцени.

 Във Франция здравните телеконсултации с личните лекари са се увеличили 15 пъти между 1 и 28 март, а броят на видеоконференциите е нараснал с 37 процента. Електронната търговия си е спечелила още два милиона и половина клиенти само за няколко дни, пише днес френският делови всекидневник "Лез Еко".

"Ограничителните мерки направиха масова дистанционната работа и събориха една културна бариера: вече е възможно човек да работи от вкъщи и да бъде ефективен. Дигиталните инструменти позволяват това и ще преобразят трайно начина, по който се мисли за социалната организация, работното пространство и управлението на екипите", пише вестникът. "Сега, когато свързаността чрез интернет е почти постоянна, комуникационният сектор ускорява своята трансформация към един по-дигитален и целенасочен маркетинг."

Изданието посочва, пандемията е дала мощен тласък на онлайн търговията и вижда това като начало на необратима глобална промяна.

"Нека не се заблуждаваме - компаниите, които направиха решителната крачка, няма да се върнат назад", пише "Лез Еко". "Нито пък техните клиенти, въпреки че те естествено ще се върнат в магазините. Доказателството - в Китай смекчаването на ограничителните мерки започна, а онлайн търговията продължава да чупи рекорди."

Това обаче е немислимо за областите от живота ни, които все още изискват физическо присъствие и взаимодействие на хората, като например нероботизираното материално производство, услугите, транспортът (без автономните превозни средства), здравеопазването, сигурността, отбраната.

Понятието digital divide (дигитална граница или дигитално разделение) съществува далече преди пандемията и самата му поява говори, че светът е осъзнал неравенството между хората от двете ѝ страни, още преди коронавирусът да го подчертае особено релефно и да го изостри.

Неравенството между виртуално и физически работещи е вече не само на ниво заплащане и престиж, но и по отношение на сигурността за собственото здраве. Колкото по-изложен си на физическия свят, толкова си по-застрашен. Оттук следва, че дигитализацията е вече въпрос и на сигурност. 

Новото неравенство не е само между хора, но и между страни. Тези, чиито производства са в по-висока степен роботизирани, са в по-удобна позиция от тези, които технологично са още в отминалата индустриална епоха. 

Роботи сглобяват електромобили "Тесла" в завод на корпорацията във Фримонт, Калифорния.

През миналата година американският президент Доналд Тръмп подписа закон, който позволява на правителството да финансира с публични средства развитието на националните способности в сферата на изкуствения интелект на фона на признаците за напредък на Китай в тази област. Законът има за цел "да доведе до растеж на американската икономика, да подобри икономическата и националната сигурност и да подобри качеството на живот". Китай има напреднали програми за изкуствен интелект още от 2017 г. и е амбициран да произведе първокласна технология на световно равнище, създавайки заплаха за превъзходството на САЩ в тази област.

"Ако някой успее да си осигури монопол в областта на изкуствения интелект, последствията ще са ясни за всички - той ще придобие световно господство", каза на съвещание с държавния елит преди година руският президент Владимир Путин. "Борбата за технологично лидерство, най-вече в областта на изкуствения интелект, вече стана поле за глобална конкуренция. Скоростта на създаването на нови продукти и решения нараства в геометрична прогресия."

Европа е неравномерно развита в това отношение и страда от бавно внедряване на иновациите, 

"Изоставането на Европа в дигиталните технологии и изкуствения интелект спрямо Китай и САЩ е драстично", каза неотдавна в интервю за списание "Клуб Z" българският икономист Евгени Кънев.

"На практика информационният обмен в Европа се случва основно през американските дигитални платформи. А ако се наложи китайската 5G технология за пренос на данни – основата на информационната икономика, – Европа ще се окаже под двойна зависимост. Дори тройна, ако не вземе ефективни мерки срещу руските фалшиви новини и кибератаки", добави Кънев, който е управляващ съдружник на консултантска фирма за сливания и придобивания "Маконис".

По думите му проблемът в момента не е, че няма иновации, а че те не могат да станат устойчиви бизнес модели.

"Причините са много: липсата на адекватни финансови инструменти за подкрепа на стартъпите;  възможността на основно американски фирми (но не само) да изкупуват иновациите още на ранна фаза именно чрез предоставяне на финансиране и не на последно място - прекалено сложният начин за мащабиране и комерсиализиране на иновациите в ЕС заради многобройните и тежки бюрократични спънки на уж единния пазар. Не бива да се пропускат и спънките по сливания и придобивания в рамките на ЕС, които да създадат европейски шампиони – компании, които да върнат изгубеното място на Европа в топ компаниите на света", посочи той.

В това отношение и България показва европейски симптом - бавност и неравномерност на развитието. У нас съжителстват конкурентоспособен дигитален и технологичен сектор с кадрови потенциал, заплащане и инвестиции на световно ниво и демографски и географски бели петна по отношение на цифровизацията, да не говорим за изкуствения интелект. Тази разлика между дигитална и недигитална България ще е източник на неравенство, несигурност, противоречия и конфликт.

България е на предпоследно място в Европейския съюз (пред Гърция) по дял на продажбите в интернет (малко над 10%) за 2018 г. по данни на Евростат.

България е страната в ЕС с най-малък дял на домакинствата, които имат достъп до интернет (75%) и с най-малък дял от индивидите, които използват интернет (71%).

България е на трето място отзад напред по използване на електронни административни услуги на населението (25%). По този показател страната ни е наравно с държавата кандидатка Северна Македония. По-зле с електронното правителство са само Италия и Румъния. 

България е последна в ЕС по дял на населението с дигитални умения (29%). Дори в Северна Македония този показател е по-висок (32%).

В същото време България е над средното ниво на ЕС (19%) по дял на предприятатията, които наемат ИТ специалисти (20%).

България е близо и до средното ниво на ЕС (51%) по дял на предприятията, които имат собствени ICT функции (43%).

Тези данни показват, че у нас се оформя дигитално квалифицирано и международно конвертируемо малцинство (защото дигиталните умения са задължително свързани и с владеенето най-малко на английски език и често - с трансгранична заетост) и можем да предположим, че имуществените и социалните различия между него и мнозинсвото ще растат. 

Тревожно е, че докато тази проблематика става център на световен дневен ред и съперничество, тя е далече от центъра на националния дневен ред и на обществените дебати в България, които остават в значителна степен удавени във въпроси, с които страната влезе в ЕС преди 13 години - бедност, ниска производителност и конкурентоспособност, слаби институции, корупция. Старата, аналоговата, България дърпа назад и надолу новата, цифровизираната, и това вече е проблем не само на развитие и на жизнено равнище, но и на сигурност.