COVID-19 вече е приравнен със заразни болести като чумата, холерата, едрата шарка, антракса, туберкулозата, коремния тиф и т.н. И вече е сред болестите, при които карантината за болни и носители е задължинелна - не само заради актуалната пандемична обстановка, а по принцип. Поправката е в чл. 61 на Закона за здравето и предвижда още на задължителна карантина да подлежат и контактни хора на лица, засегнати от изброените изрично зарази. Поправките в закона дават възможност изолация да се налага и на лица, влезли от чужбина в България, дори и да не попадат в категорията заразен, болен или контактен.

Какъв ще е срокът на наложените задължителни карантини ще решава здравният министър по предложение на главния здравен инспектор.

Това решиха депутатите с промени в Закона за здравето, чрез който се изменят и дузина други закони, като целта всъщност е да се обезпечи правото на властта да налага извънредни мерки заради кризата с коронавируса и след края на извънредното положение, което изтича на 13 май.

Чрез законопроекта се променя и "извънредният" закон, който вече ще действа не само до 13 май, а и след това, като повечето икономически и социални мерки ще бъдат удължени с поне 2 месеца. Записани бяха и други мерки за справяне с кризата - по отношение на браншоне от икономиката и по социални въпроси. 

От БСП - предимно лекарите в групата, обясниха, че приравнянето на актуалния коронавирус с останалите тежки заразни болести е неоправдано и излишно. Освен това - COVID-19 е само една от разновидностите на заболявания, причинени от вид коронавирус. От управляващото мнозинство обаче не се съгласиха - защото актуалната зараза е обхванала целия свят.  

Правителството ще обявява "епидемична обстановка" - без таван на срока

Т.нар. "извънредна епидемична обстановка" ще може да се въвежда с решение на Министерския съвет, а не със заповед на здравния министър, каквато беше първоначалната идея на управляващите. ГЕРБ на практика се съгласи с БСП, а и с неправителствения сектор и с юристи, че това правомощие не бива да е само в ръцете на един министър. 

Решението на правителството ще трябва да съдържа срок от време, за който е въведена "извънредна епидемична обстановка". Максимален допустим период обаче не беше записан, въпреки че за това настояваха от "Обединени патриоти". Така например при Министерския съвет, ако обяви бедствие, то може да е за срок от 1 месец - по закон. Ако обяви епидемия, срокът ще е колкото реши правителството - по предложение на здравните експерти и оценка на епидемичния риск. 

За здравния министър остава правомощието да определя със заповеди извънредните противоепидемични мерки, които ще важат за срока на обявената епидемична обстановка. Заради критиките, че ограничаването на някои общи права, гарантирани от Конституцията - например ограничено придвижване, ограничаване на дейност и др., е възможно само с изричен закон, а не с подзаконови актове, депутатите записаха какви са възможните мерки, които министърът може да активира. 

Сред тях са: забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави, с изключение на гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на  България, както и членовете на техните семейства; временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите и др.

Включени бяха и определения кога може да се обявява "епидемична обстановка". Според ГЕРБ - определенията били взети от документи на Световната здравна организация. Според лекари от БСП и ДПС - те са неясни и далеч от експертността. 

Когато се въвеждат мерки, които важат за малки части от страната - това може да става и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция - отново след съгласуване с главния държавен здравен инспектор.

Заповедите пък ще подлежат на обжалване пред съответния административен съд. Макар че ще подлежат на предварително изпълнение. 

Ще може да се обявяват противоепидемични мерки и когато има разпространение на заразна болест, различна от изрично изброените в Закона за здравето. Тогава пак ще има карантини, но няма да може например да се органичават пътуванията в страната или от и към страната, както и влизането на чужди граждани в България. 

Нарушаваш мерките? Глобите остават - от 300 до 5000 лв.

Глобите за нарушаване на противоепидемичните мерки и за неспазване на карантината остават непроменени и след края на извънредното положение на 13 май, реши още парламентът. 

Както досега, с глоба от 300 до 1000 лева ще се наказват нарушителите, които не спазват въведените противоепидемични мерки. При рецидив глобата ще е от 1000 до 2000 лева. Нарушение на задължителна карантина все така ще се наказва с 5000 лв.

Новост е това, че на същата санкция - 5000 лв., вече ще подлежат не само заразените, поставени в изолация, но и контактните, и тези, поставени под карантина заради пристигане от чужбина. 

С промените в Закона за здравето вече има и вменено задължение на всички, което звучи така: 

  • "При опасност от или при епидемично разпространение на заразни болести държавните и общинските органи, физическите и юридическите лица оказват пълно съдействие на органите на държавния здравен контрол.“

Гласуването на новите законови положения след края на извънредното положение продължава. Вече близо 3 часа депутатите дебатират по икономически и социални мерки, като акцентът е върху туризма. Парламентът удължи работното си време до окончателното приемане на целия законодателен пакет.