Вече втора седмица читатели и зрители са поставени в позиция на избор – дали да повярват на 20-годишната студентка Борислава Латинова или на 38-годишната полицайка Нели Върбанова. Намираме се в състояние на пропагандна война – първата седмица повечето медии облъчваха („излъчваха“ е, ако беше веднъж) публиката с разказите на разплаканото момиче и нейния разгневен баща.

Фактите: През нощта колата, в която Борислава пътува с още три момчета, е спряна за проверка. Студентката е принудена да се облегне на колата, горната й дреха е вдигната над главата, тя остава гола на улицата, а полицайката извършва проверка дори под бельото. Момичето е видимо разстроено и емоционално наранено. Възмутихме се, защото това е най-естествената реакция на всяко човешко същество.

Седмица по-късно започна облъчването с другата гледна точка. Полицай Нели Върбанова излезе по телевизията и каза, че всичко цитирано е измислица. Каза, че Борислава има криминално минало, а компанията й – още повече. Върбанова издържала и детектор на лъжата.

Фактите: През нощта Нели Върбанова е на работа. След убийството на компютърния специалист, започват рутинни проверки на автомобили с определено описание. Попадат на колата, в която има мъже с криминална регистрация. С тях е и момиче, което съдейства на полицията, по-късно пише сведения в управлението. На следващия ден обаче се появява по телевизията с коренно различна история. Нели Върбанова е потресена от тази лъжа. Тя е само от 5 месеца полицай и се чувства погнусена. Заедно с нея погнусени сме и всички ние, защото това е най-естествената реакция на всяко човешко същество.

Правилно забелязахте, че първата и втората група от факти не са съвместими едни с други. Кои са верните ли? Това не е най-важното за момента. Важното е, че зрителите получиха седмичната си доза емоция. Първо с разплаканата Борислава, после с едвам удържащата сълзите си Нели. Можем да повярваме на едната или на другата. Вероятно много хора искрено са повярвали и на двете и сега им е некомфортно да взимат страна.

И все пак защо?

Защо се случва всичко това и на кого са притрябвали тези неща – която и от двете версии да е вярна, в нея липсва най-важното – логиката. Адвокат Милен Шопов, който е и съветник на министъра на вътрешните работи, предложи във фейсбук своята версия, която също намери широко отразяване по медиите.

„Най-важно за Борислава Латинова е баща й да не научи нищо. Явно затова представя за свое гадже третото момче. И може би, прибирайки се вкъщи, не устоява на възможните претенции на баща си за това къде е била, с кого и какво е правела. Започва да си измисля история, тя става все по-пъстра и съдържателна, докато не достига до този взрив от лъжи, който вече цяла седмица се върти из ефира“, написа Шопов.

Така публиката получи версията на Борислава, версията на Нели и връзката между двата разказа. Зрителите се отпускат, освобождават се от чувството за вина, че са съдили прибързано, и вече имат обяснение за всичко. Завесата се спуска.

И все пак какво?

Въпреки, че темата наводнява медиите в последните две седмиици, все още нямаме ясен отговор на въпроса какво точно се е случило. Отговорност на медиите е да търсят истината, но отговорност на самото МВР е да докаже по безспорен начин какво точно се е случило. Официална реакция на институцията няма. Не са обявени подробности за започнатата проверка.

Вместо това по медиите започват да „изтичат“ изказвания на „анонимни източници“ от МВР. Прочетохме, че студентката не била стока, във фейсбук нарекла самата себе си с име на наркотик, даже се снимала прегърната с други жени, а пък „нейни състуденти“ твърдели, че злоупотребява с „халюциногенни гъби и кокаин“. Други медии ни информираха, че Борислава и нейният приятел ходели често в дома на Тодор Славков, откъдето изчезвали скъпи вещи, по думите на „близки на внука на Тодор Живков“.

Неприятно deja vu е да четем по вестниците подобни детайли за всеки, който е влязъл в някакъв конфликт със системата на МВР. Всеки, който се е оплакал, в един момент се оказва наркоман. Или пък е откраднал топката на съседското дете като малък, или пък е хомосексуален, или пък има психическо заболяване. Традиционно най-активни в тази посока са медии от обкръжението Му, а пък самият Той вече разказа в интервю как е договарял подобни неща с един бивш министър на вътрешните работи.

От другата страна е устойчивото недоверие към Министерството на вътрешните работи. Полицаят винаги е лошият, той е онзи с палката, който злоупотребява с правомощията си и който не зачита понятия като човешки права. Такава е представата за полицията и това не е нито от днес, нито от вчера. Самото МВР е направило достатъчно, за да си заслужи подобна слава.

В случая Нели Върбанова, министър Йордан Бакалов и екипът му попадат в капана на тресавището, наречено МВР. Където гражданите никога нямат право, където нищо не се изяснява докрай и където винаги има приятелски медии за очерняне на врага. Съзнателно или не, този път и Върбанова, и Бакалов се озоваха в центъра на точно такъв сюжет. И докато позволяват нещата да стават по този начин, а не по ясни правила – да успеят да убедят публиката какво точно се е случило – нямат шанс да спечелят тази битка. Дотогава ще бъдат в ролята на мисионери, които в конкуренция с други мисионери, трябва да убеждават публиката кой Бог е правилният. Дори и всяка, абсолютно всяка дума на Нели Върбанова да е 100% истина.