Швеция е новата Норвегия. Преди да се появи коронавирусът, Норвегия с години занимаваше българското общество – крадат ли деца норвежците, отнемат ли невръстни от родителите им само за неизмити зъби, раздават ли чужденчета на двойки с нетрадиционно сексуална ориентация и прочие жизненоважни за българското общество въпроси. И цялата тази тревога не спря в нито един момент всеки българин с възможност да замине за Норвегия, да отпраши натам незабавно. Шизофренично.

Сега имаме пандемия и новата Норвегия е Швеция. Страна, която отказа да прилага мерките по начина, по който се прилагат в България – с полиция, КПП-та, заплахи и меко казано невъзпитано отношение от страна на премиера към гражданите, се превърна в мишена за омраза. Защо не заповядват на гражданите си, а ги молят? Защо разчитат на тях, а не ги наричат тулупи? Защо ги включват във взимането на решения и осъществяването им, прокуратура нямат ли си за тая работа? Високият брой на починали в Швеция се размахва тържествуващо като доказателство, че ето на, каква ти там свобода, какви ти права, какво ти уважение - тая Швеция е по-гнила и от Норвегия. (За Дания си знаем, че има нещо гнило.)

На всичкото отгоре починалите в Швеция са предимно възрастни хора, което отприщи и нова вълна на напълно шизофренични разсъждения. Швеция карала на принципите на Дарвин, от край време там оставят да оцелеят само по-силните, а помните ли те преди Втората световна война, а след Втората световна война... и прочие разкази за расизма и нацизма на скандинавските общества по принцип. Защо наричам тези разсъждения шизофренични?

Припомням случки от България от далеееечния януaри 2020.

Горско Косово

През януари тази година, само месец, преди коронавирусът изцяло да погълне вниманието ни, медиите съобщиха, че в дома за възрастни хора в Горско Косово през 2019 година са починали 24 души. Сигналът бе подаден от омбудсмана Диана Ковачева. Прокуратурата образува проверка на 3 януари, след като Ковачева съобщи за нечовешки условия, при които живеят тези хора.

„Към момента са настанени 57 лица, при капацитет 60 (мъже и жени). Голяма част от тях са на легло, повечето от тях са в кахексия и обездвижени. Националният превантивен механизъм - НПМ (дирекция към омбудсмана, която проверява всички институции, в които са настанени деца и лица, без да могат да напускат доброволно като затвори, интернати, социални домове за деца и възрастни, психиатри, центрове за нелегални мигранти и бежанци) установи случай на скоро настанено лице с декубитални рани, които не са обработени в продължение на 4 дни поради отсъствие на медицинската сестра“, пише в писмото си до главния прокурор доц. Ковачева.

И още - в резултат на проверката и проведените разговори с лица, настанени в институцията, е установено наличие на системно неглижиране на техните потребности. Проверката на прокуратурата обаче не откри данни за извършени престъпления, което обяви още на 21 януари. Хората в дома били възрастни, над 80 години, и затова умирали, уточниха и от социалното министерство.

В един дом с капацитет 60 души 24 умират и това бил естественият ход на нещата.

Ех, България, ти малка моя Швецийо! (Процентът на смъртността в този дом можете да си сметнете и сами. Сега пресмятането на смъртност в проценти е любимото хоби на българското общество.)

Пловдив

Едновременно с този случай се появиха и съобщения за нечовешко отношение към хора с деменция в социален дом в Пловдив. Нова телевизия показа фрапиращи кадри от Центъра за настаняване от семеен тип на хора с деменция в града.

За бруталното отношение към възрастните хора в дома бяха сигнализирали техни близки. На аудиозапис, разпространен от близък на една от обитателките на дома и излъчен по Нова ТВ, се чува:

"Разтвори си краката!", а в отговор възрастен човек се моли: "Ама не ме бий".

На записа се чува как болногледачки унижават и удрят възрастна жена. Тя е на 84 години, с деменция, неподвижна. Записващото устройство е поставено от внучката й Калинка Ненова. Тя се решила на тази стъпка, след като забелязала, че персоналът се държи цинично и грубо с хората в дома, както и че се раздават масово лекарства за шизофрения, въпреки че хората имат деменция.

Тези лекарства буквално ги упоявали. Пред Нова телевизия един от служителите на дома разказва пред камерата как при смяна на сутрешния тоалет на една от жените в дома, негова колежка й е ударила шамар по дупето и я е накарала да си яде фекалиите. Друг разказва за това как болните са наказвани по преценка на болногледачите. Някои са оставяни без храна, други без ток и топлина.

"Постоянно й отваряха вратата, за да замръзва. Случвало се е цяла нощ да стои отворена вратата, случвало се е без одеяло да бъде жената", посочва служител от центъра.

По телата на някои от възрастните роднините им откриват синини. Оправданията са, че хората падат и така сами си ги причиняват. След едно такова поредно падане възрастна жена от дома се обездвижила, влошила се и починала.

Могилино, 12 години по-късно

Пак в началото на година Би Би Си отново засне филм за домовете за деца с увреждания у нас - "Скритите деца на България". Филмът е заснет 12 години, след като Би Би Си разкри нечовешките условия, при които живеят децата с увреждания в Могилино. Днес особена промяна няма, констатира британската медия. Изводите й бяха потвърдени и в доклад на Международната организация за правата на хора с увреждания.

В него също се установява, че България е заменила сиропиталищата с нова и по-малка система от институции, но съществена промяна в условията, грижите и отношението към децата няма, и повечето от тях са обречени доживот на изолация от обществото. 

Докато новите места за настаняване на деца се водят къщи от семеен тип или малки групови домове - изследването твърди, че те нито са малки, нито от семеен тип. Те са по-скоро места с легла, понякога дори поместени в коридори или в стари сгради на сиропиталищата, които би трябвало вече да са закрити.

Джурково

Могилино привлече вниманието на света заради филма на Би Би Си, но далеч не бе изолиран случай. Спомня ли си някой още за Джурково?

През зимата на 1996-1997 година в рамките на три месеца там починаха 15 деца. Причината: при 3 000 лева за 1 долар държавата продължаваше да отпуска за дневната издръжка на едно дете 56 стотинки. Питомците живееха от това, което хората в селото им носеха, но нямаха отопление, лекарства и достатъчно храна. Имаше и съд тогава, но, естествено, не за държавните институции, а за няколко гледачки в дома, които бяха обвинени, че не са успели да спасят децата с тази дневна сума. Разбира се, те бяха оправдани, но истински виновници така и не се намериха.

Но да се върнем на Швеция. Най-голямата група на починалите от Covid-19 в Швеция са на възраст между 80 и 90 години. Средната продължителност на живота там е 82,31 години. Средната продължителност на живота в България е 74,81 години.

Възможно е Швеция да е направила грешки с непознатата ни болест. Възможно е България този път да е постъпила по-добре. Не казвам, че не трябва да изпитваме състрадание към непознатите ни шведски жертви. Но заети с това да плачем на техните гробове, пак не ни остана време да пролеем дори и една сълза на нашите си, български гробове. Между другото 12 от онези 15 деца, починали в Джурково, са погребани от общината и над гробовете им растат бурени.