Article_top

От коронавируса има и някои ползи - например процентът на самоубийствата в Япония е спаднал с 20 на сто през април  в сравнение със същия месец през 2019 г. Това е и най-голямото намаление през последните пет години, пише "Гардиън". Тези резултати са интересни, защото имаше предположения, че страхът от заразата, социалната изолация и т.н. ще допринесат към ръст на психическите сривове и съответно на самоубийствата.

Някои от факторите, които обясняват тази благоприятна тенденция, са повечето време, което хората прекарват в домовете си и със семействата си, по-рядкото ходене на работа, по-малкия стрес, както и отлагането на началото на учебната година.

През април 1455 японци са отнели живота си, с 359 по-малко, отколкото през същия месец преди година. 

Пикът на епидемията от коронавируса в Япония настъпи в началото на април, като карантинните мерки, макар и не толкова строги, колкото в други страни, доведоха до спирането на функционирането на редица организации, които се занимават с превенцията на самоубийствата - 40 на сто от тях затвориха или работеха само по няколко часа.

Тази ситуация създаде притеснения за най-уязвимите хора.

Една от големите рискове за самоубийства групи са учениците заради честите случаи на тормоз в училище или прекален натиск за добри академични резултати. Началото на учебната година, което в Япония е през април, е особено стресиращо време за всички ученици. Сега то беше отложено заради пандемията. Така че коронавирусът е и спасил живота на някои хора. 

"Училището е много потискащо за някои младежи, но през април този фактор го нямаше. Те са вкъщи, със семействата си и се чувстват сигурни", обяснява Юкио Сайто, бивш ръководител на телефонна консултативна линия.

По време на национални кризи и бедствия хората традиционно не мислят за самоубийство, продължава Сайто. За пример посочва спадът на броя на случаите на отнети животи през 2011 г. - когато беше голямото земетресение, цунами и разрушения около ядрената централа във Фукушима.

Друг съществен фактор е, че заради мерките много хора не ходеха на работа, където прекарват по правило много дълги часове.

Все пак трябва да се има предвид, че това е моментна картина. И последващите икономически и финансови спадове също могат да доведат до фатален психически срив. Година след финансовата криза в Азия през 1997 г. Япония отчита скок в самоубийствата с 35 на сто, напомнят специалистите. 

На 15 май японският премиер Шиндзо Абе обяви край на извънредното положение в страната, но ограниченията остават засега в столицата Токио и още седем района на страната с високи нива на заразата.

 

От коронавируса има и някои ползи - например процентът на самоубийствата в Япония е спаднал с 20 на сто през април  в сравнение със същия месец през 2019 г. Това е и най-голямото намаление през последните пет години, пише "Гардиън". Тези резултати са интересни, защото имаше предположения, че страхът от заразата, социалната изолация и т.н. ще допринесат към ръст на психическите сривове и съответно на самоубийствата.

Някои от факторите, които обясняват тази благоприятна тенденция, са повечето време, което хората прекарват в домовете си и със семействата си, по-рядкото ходене на работа, по-малкия стрес, както и отлагането на началото на учебната година.

През април 1455 японци са отнели живота си, с 359 по-малко, отколкото през същия месец преди година. 

Пикът на епидемията от коронавируса в Япония настъпи в началото на април, като карантинните мерки, макар и не толкова строги, колкото в други страни, доведоха до спирането на функционирането на редица организации, които се занимават с превенцията на самоубийствата - 40 на сто от тях затвориха или работеха само по няколко часа.

Тази ситуация създаде притеснения за най-уязвимите хора.

Една от големите рискове за самоубийства групи са учениците заради честите случаи на тормоз в училище или прекален натиск за добри академични резултати. Началото на учебната година, което в Япония е през април, е особено стресиращо време за всички ученици. Сега то беше отложено заради пандемията. Така че коронавирусът е и спасил живота на някои хора. 

"Училището е много потискащо за някои младежи, но през април този фактор го нямаше. Те са вкъщи, със семействата си и се чувстват сигурни", обяснява Юкио Сайто, бивш ръководител на телефонна консултативна линия.

По време на национални кризи и бедствия хората традиционно не мислят за самоубийство, продължава Сайто. За пример посочва спадът на броя на случаите на отнети животи през 2011 г. - когато беше голямото земетресение, цунами и разрушения около ядрената централа във Фукушима.

Друг съществен фактор е, че заради мерките много хора не ходеха на работа, където прекарват по правило много дълги часове.

Все пак трябва да се има предвид, че това е моментна картина. И последващите икономически и финансови спадове също могат да доведат до фатален психически срив. Година след финансовата криза в Азия през 1997 г. Япония отчита скок в самоубийствата с 35 на сто, напомнят специалистите. 

На 15 май японският премиер Шиндзо Абе обяви край на извънредното положение в страната, но ограниченията остават засега в столицата Токио и още седем района на страната с високи нива на заразата.

Коментари

Спокойният, непретоварен живот вкъщи е хубаво нещо

В сравнение със спокойствието преди месец, т.нар. "столица" днес е отвратителна.

Мутрокръчмите пуснаха алкохолизираната паплач да крещи по нощите, жертвите на образователната система започнаха да броят до 12 на висок глас, таралясниците без гърнета и моторите без регистрация почнаха гонките по България...

Уелкъм в царството на простите мутри, безропотните шматки и послушните мисирки.

Кококо.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?