"Намаляването на ДДС за ресторантьорския бранш е обидно и много неадекватко"

Това заяви бившият премиер на България в периода 1997-2001 година Иван Костов пред БНР днес. Той коментира мерките на правителството, състоянието на икономиката и възможните изходи от ситуацията. 

Припомняме, че преди седмица и след среща с брашна премиерът Бойко Борисов еднолично реши, че ДДС ставката за ресторантьорите ще падне от 20 на 9%. Проектът на ГЕРБ за законовата промяна предвижда това да важи само за предлагането на храна, без алкохола. Освен това ресторантьорите ще трябва да осигуряват своите служители на най-малко 800 лв. Според премиера така ще се стимулира търсенето и ще се изсветли бизнеса. Категорично против мярката са финансовият министър Владислав Горанов и председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова. 

"Тази промяна  разрушава много баланси в данъчната система и подсказва, че този бизнес е в сивия сектор, защото, ако той беше на светло, щеше да е заинтересован да възстановява данъчен кредит - купуваш и плащаш с 20% ДДС, а след това продаваш с 9% ДДС, това поражда съмнение, че секторът е много далеч от изправност", заяви днес Костов. 

Според него тези облекчения, които се дават на "нередовен и сив сектор", са резултат от силен натиск, на който правителството не е трябвало да се подава. 

Бившият премиер беше категоричен, че България трябва да върне данъчния модел с прогресивни ставки и за доходите, и за данъка върху печалбата. Предупреди обаче, че е неуместно да се променя данъчната система в средата на годината, защото няма да може да се отчете как се е отразила кризата върху бюджетните приходи, което пречи на планирането и на икономическите стратегии за напред. Факт, който се приема за аксиоматичен във фискалните среди. 

Що се отнася до мерките на управляващите и до все по-настоятелните желания да се раздават повече безвъздмездни средства, Костов обясни защо това не винаги е добра идея. Според него, когато това бъде направено от една неособено богата държава, съществува рискът да се влезе в процедура по огромен дефицит. Припомняме, че към момента правителството предвижда бюджет на минус 3,5 милиарда лева в края на годината. 

"ЕС казва, че ще спадне БВП със 7,2%, това са 8,5 млрд. лв. Правителството няма откъде да извади тези 8,5 млрд. лв., за да компенсира всички спаднали доходи и спадналото потребителско търсене. Това са популистки призиви. Дори да извади парите отнякъде, те не могат да бъдат усвоени, ще тръгнат по други канали, а не по тези, които са нормалните. Като тръгнат по нови канали, корупцията ще бъде още по-масивна". 

Костов обясни, че според него България е приготвила широка палитра от мерки за преодоляване на икономическите щети - кредитни ваканции, отлагане на обслужване на кредити, безлихвени кредити и грантове, поемане на част от възнагражденията на работещите. 

"Ясно е, че правителството трябва да изпреварва събитията и то се опитва да го прави. Целият свят е неподготвен за кризата и това се вижда отвсякъде".

Критиката на бившия премиер обаче срещна и друга нова, но доста неясна все още, идея на управляващите - създаването на "Държавна петролна компания". Костов определи хрумването като необмислено и предположи, че това се прави  за компенсация на един неработещ орган, какъвто е Комисията за защита на конкуренцията. Освен това има съмнения, че Европейската комисия може да не погледне с добро око на тази идея. 

Как реално може да се създаде истинска конкуренция?

"Държавата трябва да отдели производителят на течни горива от държателя на складовете, а държателят на складовете да го отдели от собствениците на бензиностанциите, за да няма вертикална монополизация на сектора"

Иван Костов все пак определи спряването на страната със здравната страна на кризата като "сравнително добро".

"Единият е броят на активните случаи. Когато броят на активните случаи започне да спада и това стане трайна тенденция, това е момент, че сме се справили. Този брой още в България не спада, според съобщенията на оперативния щаб. Вторият показател е броят на клиничните случаи - точно този брой следи премиерът, доколкото знам, заедно с тези, които са на интензивно лечение. Там не може да се открои тенденция към намаляване. От тази гледна точка е трудно да се каже дали сме се справили".