Не знам как успяваме да живеем заедно в две различни реалности. Едната е обичайната – нормални хора правят нормални неща, обичат се, страдат, боледуват, лекуват се, умират, занимават се с благотворителност или с печалбарство – добри и лоши неща, но близки до ума. В другата реалност земята е плоска, има страховити 5G кули, почти комиксов злодей, който иска да завладее света, подземия, където завличат невинни деца, за да ги плашат и да извличат адреналин от вените им, ваксина с чипове, но и супергерои, които разобличават това гигантско зло и го предотвратяват чрез говорене в социалните мрежи…

Да, има хора, които живеят като в комикс, във филм на „Марвел” или „Дисни”, в страшна приказка. Тези хора са наши познати, приятели, колеги, може би дори любими. А световете ни са различни.

Разбирам напълно защо се появяват теориите на конспирацията. Живеем в свят, обусловен от причините и следствията. В свят, в който времето тече линейно и случилото се вчера е пряка причина за случващото се днес. Нищо в детерминираната реалност не изниква от нищото, не и след Големия взрив.

Хората имат нужда от причина. Дори да е абсурдна според здравия разум, тя все пак дава усещане за ред. И когато липсва авторитетна и добре формулирана мисъл, която да обясни кое след кое идва, залутаният в собствените си неясни представи човек подрежда пъзела погрешно и получава съвсем различна картина. Това съвсем не е ново явление и не е родено от настоящата пандемия. В опитите си да си обясни реалността човечеството е склонно да се поддава на заблуди. Така са възникнали суеверията, култовете, масовите религии с буквалното им тълкувание.

Проблемът е, че въпреки високата технологичност на днешния свят, човекът все още е атавистично същество, което най-трудно си отговаря на въпроса „защо”. Някога, когато мълнията изпепелявала дърветата, първобитните смятали, че това е дело на невидим бог. Днес, когато вирус поваля хората, съвременният хомо сапиенс смята, че това е дело на видим, но недосегаем могул. Малко по-рационално обяснение в сравнение с древното, но също толкова абсурдно.

При това конспиративното мислене създава и други илюзии. На първо място, илюзията, че човекът може да контролира нещата. Разгадал е загадката, мисли си, значи има начин да предотврати кошмара. Има я и илюзията за по-висша форма на разсъждения – „ето, аз не се поддавам на стандартната информация, имам собствен мозък и мога да прозра нещо скрито зад твърденията”. Но най-вече вреди илюзията за непогрешимост. Хората, поддаващи се на конспиративни теории, са много по-склонни да отхвърлят всички други възможни отговори, отколкото тези, които се позовават на здравия разум.

В комиксовата вселена всичко е възможно и всичко е опасност. Там няма други протагонисти освен супергероите, които спасяват света от злодеите. Там всичко е черно и бяло, ясно и точно – приказка, в която нюансите са отхвърлени, за да се изведе поуката.

Хората, които вярват на конспирации, не си задават въпроса защо му е нужно на Бил Гейтс и съучастниците му да ни „чипират”. Не се питат защо човешката маса трябва да бъде „поробена”. Отговорите ще разрушат съвършената история, построена в главите им. Нека се попитаме вместо тях.

Защо 5G мрежата трябва да има за цел да унищожи населението? Нали именно това население пазарува благата, произведени от „злодеите“? Ако населението бъде изтребено, няма да има кой да купува. Така Бил Гейтс ще обеднее. Защо му е тогава да убива потребителите?

Защо са необходими чипове, вкарани „тайно” в телата ни? За да ни следят? Кой да ни следи? 7 милиарда следени хора изискват поне 700 милиона проследяващи. Дори да предположим, че 10 процента от населението бъдат въвлечени в проследяване, каква информация ще събират те? На кого ще я предават? Какво ще прави той с нея? Как това ще му помогне да стане по-богат или по-властен?

За прословутия „адренохром” дори не е нужно да се задават въпроси. Тази градска легенда е толкова прозрачно изкопирана от сценария на детското анимационно филмче „Таласъми ООД”, излязло в самото начало на хилядолетието, че наистина може само да разсмива. В анимацията едни симпатични чудовища отиват по домовете на децата, плашат ги и със страха им захранват собствения си свят.

Защо д-р Джуди Миковиц с вече героизираното поради безкрайни сваляния филмче „Пландемия” накара толкова хора да ѝ повярват? Защото им каза нещо, което искаха да чуят – че опасност няма, че става дума за злодеи, подлежащи на контрол, които могат да бъдат спрени. Че човечеството не е прашинка в космоса, която може да бъде унищожена като динозаврите за секунди. Че има разумен план зад природната стихия. Това успокоява.

Всъщност всички приказки за конспирация са успокоителни приказки, приспивни песнички. „Нани-на, дете, на сутринта всичко ще е свършило, историята има край.”

Няма да е честно, ако не признаем, че проблемът е свързан и с липсата на правилна комуникация от страна на тези, които отговарят за подредбата на света. Цензурата, свалянето на информация, заплахите не помагат, само задълбочават подозренията. Така се героизира измислицата, тя се превръща в невинна жертва и става още по-желана. Не забрана на глупавите предположения, а добронамерено, смислено и аргументирано опровергаване е нужно. Трябва да се говори повече. Не да се крещи „яко ще измирате”, а да се обясни механизмът, който води до това. Да се каже къде е било началото и къде може да се прогнозира финалът. Всички отговорни фактори по целия свят все още са в дълг към хората от гледна точка на точно този тип комуникация.

Нуждата от ясно начало и ясен финал е същностна човешка нужда, култивирана във времето от все по-нарастващия наратив на историята. Има обяснения за всяко зло в исторически аспект. Злото на Третия Райх е концентрирано в една личност – Хитлер. Злото на тоталитаризма има имена – от Сталин през дребните диктатори до Мао и Пол Пот. Има персонификация, която улеснява разказа. В схемата на митологичното мислене има бог, но има и дявол. Има виновник.

В ситуации като пандемичната липсва отговор на въпроса „кой е виновен”. Отвикнали сме да живеем, без да сочим с пръст виновния за злото. Дяволът вече не е част от картинката след системното развенчаване на религиозните представи. Дяволът вече е само метафора, а ние имаме нужда от съд, присъда и електрически стол, за да заспим спокойно. Затова ни трябват Бил Гейтс, Марк Зукърбърг, английската кралица – рептил или някой друг комиксов злодей. Той може да бъде спрян, срещу него може да вдигнем протест и да му се накрещим, за да се освободим от ужаса, че сме хаотично смъртни. Ако повярваме, че има вирус, който е по-силен от цялата ни наука, технология и медицина, означава да повярваме, че животът ни е без стойност, просто игра на природата.

Всъщност сме много уплашени. Но супергероите никога не си признават, че ги е страх. Те просто побеждават с помощта на свръхестествените си способности. Да не дава Бог да разберем, че всъщност не притежаваме такива.

"Площад Славейков"