Ето как лъсват пробойните в образователната система. Достатъчна беше една извънредна ситуация и стана ясно, че не сме готови да защитим образователното ниво дори в най-старото учебно заведение у нас. Софийският университет реши да не рискува здравето на кандидатстудентите и да отмени приемните изпити. Ще разчита на матурите, за да отсее достойните.

Предполага се, че това е извънредна мярка и едва ли ще се повтори. И все пак – веднъж отвори ли се една врата, тя остава открехната завинаги. А зад точно тази врата стоят малките зли демончета на посредствеността.

Рискът е заложен отдавна – още при отказа да се ремонтира системата тотално и да се вземе поне една от базовите практики на държави с добро ниво на университетско образование. Експертите в образованието разчитаха на две пресяващи изпитания – матурата и приемните изпити. И заедно с това дадоха погрешна основа, като решиха да финансират университетите на базата на броя студенти. Така двете цедки станаха много широки – това, което не минава през едната, задължително минава през другата. Защото вузовете искат да имат повече хора за обучение – тоест, повече пари. Липсва третият елемент – отсяването вътре в рамките на университета.

Някога се знаеше – може и да влезеш по случайност, но не е сигурно дали ще излезеш с диплома. Сега такава опасност няма – документът за бакалавър ти е гарантиран отпреди първия ти ден като студент.

Това е риск за цялото общество. Излизат необучени, некадърни специалисти. И не защото някой в университета не се старае да ги научи на нещо, напротив. Просто материалът, върху който работят професорите, е подбран без оглед на качеството.

Има една потресаваща история, която наскоро ми разказаха. В един от многото факултети, където се влиза и с устен изпит, комисията изпитва кандидатстудентка. Въпросът, който ѝ поставят, е: „Защо започва Втората световна война?”. Мълчание. Конкретизират и опростяват: „Коя държава стартира Втората световна война?”. Мълчание. Трети опит: „В кои години се случва Втората световна война?”. Мълчанието става изключително тежко. Отчаяни, защото трябва да докарат нещата до смислен край, изпитващите стигат до абсурдния въпрос: „Добре, през кой век е Втората световна война?”. И най-после момичето се усмихва и отговаря: „През XIV-и”. Приемат я. Носи пари. Учебното заведение, в което се развива тази подобна на виц истинска история, е едно от най-престижните.

Тази година в СУ ще влезе който пожелае, при това дори без да се напряга за кандидатстудентска кампания. Представете си за каква безразборност става дума. Но има и дискриминация – какво се случва с хората, които са държали матура отдавна? А с тези, които дори не са държали матура, защото са завършили преди тя да бъде въведена? Защо на тях им е отказан прием в СУ тази година?

Ако пък им бъде разрешен само на база диплома, с основание ще протестират тези, които са се трудили двойно за матурите. Не че има някакъв смисъл – матурите така или иначе са изчислени спрямо средното ниво на учениците и малко под него, за да няма много провалили се.

Ситото „приемен изпит” не е панацея за повишаване на качеството на студентската маса. Тя си е същата, която ще влезе и без изпити. И миналата година, и по-миналата в много от специалностите се влизаше с тройка и даже по-малко. Решението на ръководството на СУ няма да срине внезапно нивото. То е ниско така или иначе. Причините са много. От гимназиите излизат не особено добре научени деца. Университетите искат да поддържат висока бройка студенти и пишат оценки, които не са заслужени, само за да не загубят бройки. Голяма част от добре образованите студенти българи не са у нас, а в Европа и САЩ.

Проблемът, който ни се наби в очи едва в извънредната ситуация, има решение, но то изисква координирана работа от няколко институции на държавно ниво. На първо място матурите в този им вид са напълно излишни. Те практически са разширени класни работи, задължителни за всички. Провеждат се еднократно и фиксирано, което не позволява да се предвидят екстремни ситуации – лични проблеми, болести, невъзможност за присъствие. Не дават информация за друго, освен за нивото на усвояване на един в крайна сметка ограничен материал от двете последни гимназиални години. Повече от задължително е да се помисли за тест от типа SAT или TOEFL, който да се полага само от абитуриентите, които възнамеряват да кандидатстват в университет. Този тест може да бъде координиран така, че да върши работа и на висшите учебни заведения при подбора на кандидатстуденти без допълнителни изпити за някои специалности.

А ако искаме повишаване на качеството на висшето образование, трябва да се промени изцяло системата на финансиране на университетите и да не се гони бройка, а реализация на студентите. Рейтингът на един университет трябва да е много по-важен критерий за бюджета, отколкото броят на обучаващите се. Защото ВУЗ не е просто продължение на гимназията с малко по-тясна специализация, а издигане на ново ниво. Иначе ще имаме посредствени адвокати, неподготвени журналисти и неграмотни филолози. Скоро мнозинството ще са такива.

Пробойните във всички системи днес са толкова много, че сякаш живеем в решето. А когато тези, които утре ще трябва да участват като специалисти в поддържането на тези системи, са подбрани от кол и въже, без пресяване, без качествен подбор, ни чака много тъжно бъдеще.

"Площад Славейков"