Article_top

Ето как лъсват пробойните в образователната система. Достатъчна беше една извънредна ситуация и стана ясно, че не сме готови да защитим образователното ниво дори в най-старото учебно заведение у нас. Софийският университет реши да не рискува здравето на кандидатстудентите и да отмени приемните изпити. Ще разчита на матурите, за да отсее достойните.

Предполага се, че това е извънредна мярка и едва ли ще се повтори. И все пак – веднъж отвори ли се една врата, тя остава открехната завинаги. А зад точно тази врата стоят малките зли демончета на посредствеността.

Рискът е заложен отдавна – още при отказа да се ремонтира системата тотално и да се вземе поне една от базовите практики на държави с добро ниво на университетско образование. Експертите в образованието разчитаха на две пресяващи изпитания – матурата и приемните изпити. И заедно с това дадоха погрешна основа, като решиха да финансират университетите на базата на броя студенти. Така двете цедки станаха много широки – това, което не минава през едната, задължително минава през другата. Защото вузовете искат да имат повече хора за обучение – тоест, повече пари. Липсва третият елемент – отсяването вътре в рамките на университета.

Някога се знаеше – може и да влезеш по случайност, но не е сигурно дали ще излезеш с диплома. Сега такава опасност няма – документът за бакалавър ти е гарантиран отпреди първия ти ден като студент.

Това е риск за цялото общество. Излизат необучени, некадърни специалисти. И не защото някой в университета не се старае да ги научи на нещо, напротив. Просто материалът, върху който работят професорите, е подбран без оглед на качеството.

Има една потресаваща история, която наскоро ми разказаха. В един от многото факултети, където се влиза и с устен изпит, комисията изпитва кандидатстудентка. Въпросът, който ѝ поставят, е: „Защо започва Втората световна война?”. Мълчание. Конкретизират и опростяват: „Коя държава стартира Втората световна война?”. Мълчание. Трети опит: „В кои години се случва Втората световна война?”. Мълчанието става изключително тежко. Отчаяни, защото трябва да докарат нещата до смислен край, изпитващите стигат до абсурдния въпрос: „Добре, през кой век е Втората световна война?”. И най-после момичето се усмихва и отговаря: „През XIV-и”. Приемат я. Носи пари. Учебното заведение, в което се развива тази подобна на виц истинска история, е едно от най-престижните.

Тази година в СУ ще влезе който пожелае, при това дори без да се напряга за кандидатстудентска кампания. Представете си за каква безразборност става дума. Но има и дискриминация – какво се случва с хората, които са държали матура отдавна? А с тези, които дори не са държали матура, защото са завършили преди тя да бъде въведена? Защо на тях им е отказан прием в СУ тази година?

Ако пък им бъде разрешен само на база диплома, с основание ще протестират тези, които са се трудили двойно за матурите. Не че има някакъв смисъл – матурите така или иначе са изчислени спрямо средното ниво на учениците и малко под него, за да няма много провалили се.

Ситото „приемен изпит” не е панацея за повишаване на качеството на студентската маса. Тя си е същата, която ще влезе и без изпити. И миналата година, и по-миналата в много от специалностите се влизаше с тройка и даже по-малко. Решението на ръководството на СУ няма да срине внезапно нивото. То е ниско така или иначе. Причините са много. От гимназиите излизат не особено добре научени деца. Университетите искат да поддържат висока бройка студенти и пишат оценки, които не са заслужени, само за да не загубят бройки. Голяма част от добре образованите студенти българи не са у нас, а в Европа и САЩ.

Проблемът, който ни се наби в очи едва в извънредната ситуация, има решение, но то изисква координирана работа от няколко институции на държавно ниво. На първо място матурите в този им вид са напълно излишни. Те практически са разширени класни работи, задължителни за всички. Провеждат се еднократно и фиксирано, което не позволява да се предвидят екстремни ситуации – лични проблеми, болести, невъзможност за присъствие. Не дават информация за друго, освен за нивото на усвояване на един в крайна сметка ограничен материал от двете последни гимназиални години. Повече от задължително е да се помисли за тест от типа SAT или TOEFL, който да се полага само от абитуриентите, които възнамеряват да кандидатстват в университет. Този тест може да бъде координиран така, че да върши работа и на висшите учебни заведения при подбора на кандидатстуденти без допълнителни изпити за някои специалности.

А ако искаме повишаване на качеството на висшето образование, трябва да се промени изцяло системата на финансиране на университетите и да не се гони бройка, а реализация на студентите. Рейтингът на един университет трябва да е много по-важен критерий за бюджета, отколкото броят на обучаващите се. Защото ВУЗ не е просто продължение на гимназията с малко по-тясна специализация, а издигане на ново ниво. Иначе ще имаме посредствени адвокати, неподготвени журналисти и неграмотни филолози. Скоро мнозинството ще са такива.

Пробойните във всички системи днес са толкова много, че сякаш живеем в решето. А когато тези, които утре ще трябва да участват като специалисти в поддържането на тези системи, са подбрани от кол и въже, без пресяване, без качествен подбор, ни чака много тъжно бъдеще.

"Площад Славейков"

 
ПОЛИТИКА софийски университет ректорат климент охридски

Ето как лъсват пробойните в образователната система. Достатъчна беше една извънредна ситуация и стана ясно, че не сме готови да защитим образователното ниво дори в най-старото учебно заведение у нас. Софийският университет реши да не рискува здравето на кандидатстудентите и да отмени приемните изпити. Ще разчита на матурите, за да отсее достойните.

Предполага се, че това е извънредна мярка и едва ли ще се повтори. И все пак – веднъж отвори ли се една врата, тя остава открехната завинаги. А зад точно тази врата стоят малките зли демончета на посредствеността.

Рискът е заложен отдавна – още при отказа да се ремонтира системата тотално и да се вземе поне една от базовите практики на държави с добро ниво на университетско образование. Експертите в образованието разчитаха на две пресяващи изпитания – матурата и приемните изпити. И заедно с това дадоха погрешна основа, като решиха да финансират университетите на базата на броя студенти. Така двете цедки станаха много широки – това, което не минава през едната, задължително минава през другата. Защото вузовете искат да имат повече хора за обучение – тоест, повече пари. Липсва третият елемент – отсяването вътре в рамките на университета.

Някога се знаеше – може и да влезеш по случайност, но не е сигурно дали ще излезеш с диплома. Сега такава опасност няма – документът за бакалавър ти е гарантиран отпреди първия ти ден като студент.

Това е риск за цялото общество. Излизат необучени, некадърни специалисти. И не защото някой в университета не се старае да ги научи на нещо, напротив. Просто материалът, върху който работят професорите, е подбран без оглед на качеството.

Има една потресаваща история, която наскоро ми разказаха. В един от многото факултети, където се влиза и с устен изпит, комисията изпитва кандидатстудентка. Въпросът, който ѝ поставят, е: „Защо започва Втората световна война?”. Мълчание. Конкретизират и опростяват: „Коя държава стартира Втората световна война?”. Мълчание. Трети опит: „В кои години се случва Втората световна война?”. Мълчанието става изключително тежко. Отчаяни, защото трябва да докарат нещата до смислен край, изпитващите стигат до абсурдния въпрос: „Добре, през кой век е Втората световна война?”. И най-после момичето се усмихва и отговаря: „През XIV-и”. Приемат я. Носи пари. Учебното заведение, в което се развива тази подобна на виц истинска история, е едно от най-престижните.

Тази година в СУ ще влезе който пожелае, при това дори без да се напряга за кандидатстудентска кампания. Представете си за каква безразборност става дума. Но има и дискриминация – какво се случва с хората, които са държали матура отдавна? А с тези, които дори не са държали матура, защото са завършили преди тя да бъде въведена? Защо на тях им е отказан прием в СУ тази година?

Ако пък им бъде разрешен само на база диплома, с основание ще протестират тези, които са се трудили двойно за матурите. Не че има някакъв смисъл – матурите така или иначе са изчислени спрямо средното ниво на учениците и малко под него, за да няма много провалили се.

Ситото „приемен изпит” не е панацея за повишаване на качеството на студентската маса. Тя си е същата, която ще влезе и без изпити. И миналата година, и по-миналата в много от специалностите се влизаше с тройка и даже по-малко. Решението на ръководството на СУ няма да срине внезапно нивото. То е ниско така или иначе. Причините са много. От гимназиите излизат не особено добре научени деца. Университетите искат да поддържат висока бройка студенти и пишат оценки, които не са заслужени, само за да не загубят бройки. Голяма част от добре образованите студенти българи не са у нас, а в Европа и САЩ.

Проблемът, който ни се наби в очи едва в извънредната ситуация, има решение, но то изисква координирана работа от няколко институции на държавно ниво. На първо място матурите в този им вид са напълно излишни. Те практически са разширени класни работи, задължителни за всички. Провеждат се еднократно и фиксирано, което не позволява да се предвидят екстремни ситуации – лични проблеми, болести, невъзможност за присъствие. Не дават информация за друго, освен за нивото на усвояване на един в крайна сметка ограничен материал от двете последни гимназиални години. Повече от задължително е да се помисли за тест от типа SAT или TOEFL, който да се полага само от абитуриентите, които възнамеряват да кандидатстват в университет. Този тест може да бъде координиран така, че да върши работа и на висшите учебни заведения при подбора на кандидатстуденти без допълнителни изпити за някои специалности.

А ако искаме повишаване на качеството на висшето образование, трябва да се промени изцяло системата на финансиране на университетите и да не се гони бройка, а реализация на студентите. Рейтингът на един университет трябва да е много по-важен критерий за бюджета, отколкото броят на обучаващите се. Защото ВУЗ не е просто продължение на гимназията с малко по-тясна специализация, а издигане на ново ниво. Иначе ще имаме посредствени адвокати, неподготвени журналисти и неграмотни филолози. Скоро мнозинството ще са такива.

Пробойните във всички системи днес са толкова много, че сякаш живеем в решето. А когато тези, които утре ще трябва да участват като специалисти в поддържането на тези системи, са подбрани от кол и въже, без пресяване, без качествен подбор, ни чака много тъжно бъдеще.

"Площад Славейков"

Коментари

Боже, какъв смешен плач...

"А зад точно тази врата стоят малките зли демончета на посредствеността."

Демончето на посредствеността влезе отдавна и се крие в политиката "парите следват ученика", дар ни от неуките, но агресивни радетели за "пазарни принципи" в "образованието".

Взискателните висши училища и особено трудните специалности са поставени на колене, защото ученикът е в голямото си множество кофти стока, която иска незабавно задоволяване срещу нулево усилие.

След 11 години плуване в "реформираното" средно образование, което масово произвежда неграмотни олигофрени*, ученикът е свикнал да ползва традиционните алтернативни методи за "кариерен ръст" в нашето общество - от връзки до "обществен натиск", до обикновен курвалък.

Ученикът (с редки изключения) не желае да се труди, а истинското обучение е трудно. Затова ученикът масово избира лесното.

И той не е глупав в тоя си избор. Виждате къде са учили най-успешните държавни и бизнес лидери - кой купил диплома в Свищов, кой в търновски филиал, кой в бившия педагогически институт в Благоевград, кой въобще не учил...

Избира, значи, ученикът лесното, а "парите го следват" и съответно университетите, които са взискателни остават бедни и без ученици.

Това е проблемът.

Също така, не е хубаво да се лъже. Твърдението Ви, че " сега такава опасност няма – документът за бакалавър ти е гарантиран отпреди първия ти ден като студент" не е съвсем вярно - има няколко места в България, където все още положението не е точно такова.

Но те са на път да изчезнат благодарение на принципите на организация, които възприехме от агитпропчиците на "свободния пазар".

* някои случайно подбрани статии, чието съдържание потвърждава тази теза от няколко гледни точки

https://clubz.bg/80590-sori_ama_bydeshteto_ne_e_na_mladite
https://clubz.bg/98536-70_na_sto_ot_naj_mladite_bylgari_smqtat_romite_za_zaplaha_na_koqto_da_se_otgovori_i_sys_sila
https://clubz.bg/82306-mladite_bylgari_podkrepqt_upravlenie_tip_tvyrda_ryka
https://clubz.bg/88666-chast_ot_mladite_ne_mogat_ili_ne_iskat_da_uchastvat_na_pazara_na_truda

За съжаление мога да се

За съжаление мога да се съглася с всичко казано по-горе и в статията, и в коментара. Всеобща посредственост, която се култивира и отглежда с любов, защото е по-лесно както за учениците/студентите, така и за техните преподаватели, които са дълбоко демотивирани да правят усилия да образоват хора, за които не образованието, а само дипломата е ценност. Но пък това е симптом и за по-големия проблем на обществото - просперира не знаещият, а имащият пари и връзки. Е как да се мотивират да учат тези деца - трудът им няма да доведе до плод и даже ще им се смеят! Пак стигнахме до ценностите... Наистина е смешен плач, защото това общество точно това образование заслужава и то му приляга. Ако иска по-добро, трябва да си промени възгледите и ценностите, ама дали... толкова е удобно и ненатоварващо да живееш като свинче в кочина!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?