Article_top

България единствена от страните членки спазва критериите на член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) за бюджетния дефицит.

Това обяви днес изпълнителният зам.-председател на Еврокомисията Валдис Домбровскис, отговарящ за икономиката в интерес на хората. Той представи пролетния пакет от европейския семестър.

Критериите са следните:

• а) Дали съотношението на планирания или действителен държавен дефицит спрямо БВП надвишава референтната стойност;

• б) Дали съотношението на държавния дълг спрямо БВП надвишава референтната стойност, освен ако съотношението е достатъчно намаляващо и достига референтната стойност със задоволителни темпове. 

Член 126, параграф 3 гласи:

• Ако дадена държава членка не изпълнява изискванията по един или и по двата критерия, Комисията изготвя доклад. Той взема предвид дали държавният дефицит надвишава държавните инвестиционни разходи, включително средносрочното икономическо и бюджетно състояние на държавата членка.

България е постигнала съществен напредък в надзора на банковия сектор, но не се очакват последващи мерки. Като цяло банките са рентабилни и добре капитализирани и съотношението на необслужваните кредити намалява.

Въпреки това България продължава да бъде сред държавите от ЕС с голям процент на необслужвани кредити, особено за нефинансовите предприятия. Освен това прегледът на качеството на активите и стрес тестовете, извършени от Европейската централна банка, разкриха необходимост от увеличаване на капитала на две банки.

Това се казва в частта за страната ни от разпространения днес от Еврокомисията пролетен пакет.

Властите у нас са въвели и правни и регулаторни разпоредби за подобряване на ефективността и практиките в областта на надзора на методите за оценка в секторите на застраховането и пенсионните фондове и при сделките със свързани лица в сектора на пенсионните фондове. Оставащите слабости в застрахователния сектор се отнасят до адекватността на техническите резерви, целесъобразността на оценката на некотираните активи и ефективността на управлението.

Освен това финансовата стабилност на българското бюро „Зелена карта“ е поставена под въпрос.

България все още не е постигнала убедителни конкретни резултати от наказателни преследвания по дела за корупция по високите етажи, което би спомогнало за изграждането на обществено доверие. Продължават да са налице редица предизвикателства, по-специално гарантирането на ефективни наказателни разследвания, уравновесяването на натовареността между съдилищата и рационализирането на местните прокуратури.

Остават и предизвикателства при анализа на излагането на риск при използването на финансово-разузнавателни данни и при гарантирането на ефективен надзор. Все още не са предприети мерки за намаляване на риска по отношение на схемата „гражданство срещу инвестиции“. Тези схеми породиха опасения относно някои присъщи рискове, свързани също така с прането на пари.

Напредъкът ни в различни сфери

България е постигнала съществен напредък в следните области:

• Модернизирането на уредбата за корпоративно управление на държавните предприятия в съответствие с международните добри практики;

• Засилването на надзора в банковия сектор;

• Ефективното прилагане на основан на риска надзор в небанковия финансов сектор;

Страната ни е постигнала известен напредък в:

• Подобряването на събирането на данъците чрез целенасочени мерки в области като данъците върху горивата и труда;

• Насърчаването на адекватната оценка на активите в банковия сектор и функциониращ вторичен пазар на необслужвани кредити;

• Изпълнението на приетите неотдавна насоки за оценка и надзор на групово равнище в небанковия финансов сектор;

• Подобряването на бизнес средата; укрепването на пригодността за заетост чрез засилване на уменията, включително на цифровите умения;

• Справянето със социалното приобщаване чрез по-ефективно подпомагане на минималните доходи. 

А в следните области напредъкът ни е ограничен:

• Гарантирането на ефективен надзор и прилагане на уредбата за борба с прането на пари;

• Изпълнението на пътната карта на рамката за несъстоятелност;

• Насърчаването на стабилността на сектора на автомобилното застраховане;

• Насочването на икономическата политика, свързана с инвестициите, към научните изследвания и иновациите, транспорта (и по-специално към неговата устойчивост), водите, отпадъците и енергийната инфраструктура и енергийната ефективност, като се отчитат регионалните различия;

• Повишаването на качеството, приложимостта на пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението, по-специално за ромите и другите групи в неравностойно положение;

• Предприемането на мерки за социално приобщаване чрез подобряване на достъпа до интегрирани услуги за заетост и социални услуги;

• Подобряването на достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и справяне с недостига на медицински специалисти.

Препоръките на Брюксел към София

През 2020 и 2021 г. ЕК препоръчва на България да направи следното:

• 1. В съответствие с общата предпазна клауза да предприеме необходимите мерки за ефективно справяне с пандемията от коронавирус, да гарантира устойчивостта на икономиката и да подкрепи възстановяването. България трябва да мобилизира необходимите финансови ресурси, за да засили устойчивостта, достъпността и капацитета на здравната си система, както и да осигури балансирано географско разпределение на здравните служители.

• 2. Да гарантира необходимата социална защита и най-важните услуги за всички, както и да засили политиката на пазара на труда. Трябва да се подобри достъпът до работата от разстояние и да се насърчават дигиталните умения и еднаквият достъп до образование. Необходимо е справяне с проблемите на схемата за минимални доходи.

• 3. Да ускори процедурите за гарантиране на необходимата подкрепа за малките и средни предприятия (МСП) и самонаетите работници, като гарантира и достъпа им до финанси и гъвкави плащания. Властите трябва да насърчават частните инвестиции, за да ускорят икономическото възстановяване. Инвестициите следва да бъдат фокусирани върху зеления и цифровия преходи, най-вече върху екологично чистите продукти и използване на енергията и ресурсите, инфраструктурата в околната среда и устойчивия транспорт.

• 4. Да минимизира административната тежест за компаниите, като подобри ефективността на държавната администрация и засили дигиталното управление. Трябва да бъде гарантирано ефективното функциониране на рамката за неплатежоспособността, както и подобрени гаранциите за адекватни оценки на рисковете и на рамката срещу прането на пари.

Европейският пакет

Нов фокус

В годишната стратегия за устойчив растеж е представена стратегията на ЕК за растеж въз основа на насърчаването на конкурентоспособна устойчивост за изграждането на икономика, която работи в интерес на хората и на планетата.

Препоръките обхващат четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост - стабилност, справедливост, екологична устойчивост и конкурентоспособност. Те поставят и специален акцент върху здравето и отразяват ангажимента на Комисията за включване на целите за устойчиво развитие на ООН в европейския семестър.

Тази година специфичните за всяка държава препоръки се отнасят до качеството, като се отклоняват от бюджетните задължения, които обичайно се прилагат.

Мониторинг на промените във фискалната област

Комисията прие също така доклади по член 126, параграф 3 от ДФЕС за вчиски страни членки без Румъния, по отношение на която вече се прилагат корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж (ПСР).

От ЕК се изисква да подготви тези доклади за държавите членки, които поради причини, свързани с коронавируса, сами планират през 2020 г. да нарушат ограничението за дефицита от 3 на сто или по отношение на които е налице такава прогноза на Комисията.

В докладите за Франция, Белгия, Кипър, Гърция, Италия и Испания също така се оценява спазването от страна на тези страни на критерия за дълга през 2019 г. въз основа на потвърдени данни, валидирани от Евростат. В тези доклади се отчита отрицателното въздействие на пандемията върху националните публични финанси. Предвид изключителната несигурност, свързана с извънредното макроикономическо и фискално въздействие на пандемията, ЕК счита, че на този етап не следва да се взема решение дали да се прилага процедура при прекомерен дефицит по отношение на държавите членки.

Доклади за засилено наблюдение над Гърция, Испания и Кипър

Комисията прие шестия доклад за засиленото наблюдение по отношение на Гърция. В него се стига до заключението, че предвид извънредните обстоятелства в резултат на разпространението на коронавируса страната е предприела необходимите действия, за да изпълни поетите от страната специфични ангажименти за реформи.

ЕК прие и докладите за наблюдение след приключване на програмите за Испания и Кипър.

 

България единствена от страните членки спазва критериите на член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) за бюджетния дефицит.

Това обяви днес изпълнителният зам.-председател на Еврокомисията Валдис Домбровскис, отговарящ за икономиката в интерес на хората. Той представи пролетния пакет от европейския семестър.

Критериите са следните:

• а) Дали съотношението на планирания или действителен държавен дефицит спрямо БВП надвишава референтната стойност;

• б) Дали съотношението на държавния дълг спрямо БВП надвишава референтната стойност, освен ако съотношението е достатъчно намаляващо и достига референтната стойност със задоволителни темпове. 

Член 126, параграф 3 гласи:

• Ако дадена държава членка не изпълнява изискванията по един или и по двата критерия, Комисията изготвя доклад. Той взема предвид дали държавният дефицит надвишава държавните инвестиционни разходи, включително средносрочното икономическо и бюджетно състояние на държавата членка.

България е постигнала съществен напредък в надзора на банковия сектор, но не се очакват последващи мерки. Като цяло банките са рентабилни и добре капитализирани и съотношението на необслужваните кредити намалява.

Въпреки това България продължава да бъде сред държавите от ЕС с голям процент на необслужвани кредити, особено за нефинансовите предприятия. Освен това прегледът на качеството на активите и стрес тестовете, извършени от Европейската централна банка, разкриха необходимост от увеличаване на капитала на две банки.

Това се казва в частта за страната ни от разпространения днес от Еврокомисията пролетен пакет.

Властите у нас са въвели и правни и регулаторни разпоредби за подобряване на ефективността и практиките в областта на надзора на методите за оценка в секторите на застраховането и пенсионните фондове и при сделките със свързани лица в сектора на пенсионните фондове. Оставащите слабости в застрахователния сектор се отнасят до адекватността на техническите резерви, целесъобразността на оценката на некотираните активи и ефективността на управлението.

Освен това финансовата стабилност на българското бюро „Зелена карта“ е поставена под въпрос.

България все още не е постигнала убедителни конкретни резултати от наказателни преследвания по дела за корупция по високите етажи, което би спомогнало за изграждането на обществено доверие. Продължават да са налице редица предизвикателства, по-специално гарантирането на ефективни наказателни разследвания, уравновесяването на натовареността между съдилищата и рационализирането на местните прокуратури.

Остават и предизвикателства при анализа на излагането на риск при използването на финансово-разузнавателни данни и при гарантирането на ефективен надзор. Все още не са предприети мерки за намаляване на риска по отношение на схемата „гражданство срещу инвестиции“. Тези схеми породиха опасения относно някои присъщи рискове, свързани също така с прането на пари.

Напредъкът ни в различни сфери

България е постигнала съществен напредък в следните области:

• Модернизирането на уредбата за корпоративно управление на държавните предприятия в съответствие с международните добри практики;

• Засилването на надзора в банковия сектор;

• Ефективното прилагане на основан на риска надзор в небанковия финансов сектор;

Страната ни е постигнала известен напредък в:

• Подобряването на събирането на данъците чрез целенасочени мерки в области като данъците върху горивата и труда;

• Насърчаването на адекватната оценка на активите в банковия сектор и функциониращ вторичен пазар на необслужвани кредити;

• Изпълнението на приетите неотдавна насоки за оценка и надзор на групово равнище в небанковия финансов сектор;

• Подобряването на бизнес средата; укрепването на пригодността за заетост чрез засилване на уменията, включително на цифровите умения;

• Справянето със социалното приобщаване чрез по-ефективно подпомагане на минималните доходи. 

А в следните области напредъкът ни е ограничен:

• Гарантирането на ефективен надзор и прилагане на уредбата за борба с прането на пари;

• Изпълнението на пътната карта на рамката за несъстоятелност;

• Насърчаването на стабилността на сектора на автомобилното застраховане;

• Насочването на икономическата политика, свързана с инвестициите, към научните изследвания и иновациите, транспорта (и по-специално към неговата устойчивост), водите, отпадъците и енергийната инфраструктура и енергийната ефективност, като се отчитат регионалните различия;

• Повишаването на качеството, приложимостта на пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението, по-специално за ромите и другите групи в неравностойно положение;

• Предприемането на мерки за социално приобщаване чрез подобряване на достъпа до интегрирани услуги за заетост и социални услуги;

• Подобряването на достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и справяне с недостига на медицински специалисти.

Препоръките на Брюксел към София

През 2020 и 2021 г. ЕК препоръчва на България да направи следното:

• 1. В съответствие с общата предпазна клауза да предприеме необходимите мерки за ефективно справяне с пандемията от коронавирус, да гарантира устойчивостта на икономиката и да подкрепи възстановяването. България трябва да мобилизира необходимите финансови ресурси, за да засили устойчивостта, достъпността и капацитета на здравната си система, както и да осигури балансирано географско разпределение на здравните служители.

• 2. Да гарантира необходимата социална защита и най-важните услуги за всички, както и да засили политиката на пазара на труда. Трябва да се подобри достъпът до работата от разстояние и да се насърчават дигиталните умения и еднаквият достъп до образование. Необходимо е справяне с проблемите на схемата за минимални доходи.

• 3. Да ускори процедурите за гарантиране на необходимата подкрепа за малките и средни предприятия (МСП) и самонаетите работници, като гарантира и достъпа им до финанси и гъвкави плащания. Властите трябва да насърчават частните инвестиции, за да ускорят икономическото възстановяване. Инвестициите следва да бъдат фокусирани върху зеления и цифровия преходи, най-вече върху екологично чистите продукти и използване на енергията и ресурсите, инфраструктурата в околната среда и устойчивия транспорт.

• 4. Да минимизира административната тежест за компаниите, като подобри ефективността на държавната администрация и засили дигиталното управление. Трябва да бъде гарантирано ефективното функциониране на рамката за неплатежоспособността, както и подобрени гаранциите за адекватни оценки на рисковете и на рамката срещу прането на пари.

Европейският пакет

Нов фокус

В годишната стратегия за устойчив растеж е представена стратегията на ЕК за растеж въз основа на насърчаването на конкурентоспособна устойчивост за изграждането на икономика, която работи в интерес на хората и на планетата.

Препоръките обхващат четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост - стабилност, справедливост, екологична устойчивост и конкурентоспособност. Те поставят и специален акцент върху здравето и отразяват ангажимента на Комисията за включване на целите за устойчиво развитие на ООН в европейския семестър.

Тази година специфичните за всяка държава препоръки се отнасят до качеството, като се отклоняват от бюджетните задължения, които обичайно се прилагат.

Мониторинг на промените във фискалната област

Комисията прие също така доклади по член 126, параграф 3 от ДФЕС за вчиски страни членки без Румъния, по отношение на която вече се прилагат корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж (ПСР).

От ЕК се изисква да подготви тези доклади за държавите членки, които поради причини, свързани с коронавируса, сами планират през 2020 г. да нарушат ограничението за дефицита от 3 на сто или по отношение на които е налице такава прогноза на Комисията.

В докладите за Франция, Белгия, Кипър, Гърция, Италия и Испания също така се оценява спазването от страна на тези страни на критерия за дълга през 2019 г. въз основа на потвърдени данни, валидирани от Евростат. В тези доклади се отчита отрицателното въздействие на пандемията върху националните публични финанси. Предвид изключителната несигурност, свързана с извънредното макроикономическо и фискално въздействие на пандемията, ЕК счита, че на този етап не следва да се взема решение дали да се прилага процедура при прекомерен дефицит по отношение на държавите членки.

Доклади за засилено наблюдение над Гърция, Испания и Кипър

Комисията прие шестия доклад за засиленото наблюдение по отношение на Гърция. В него се стига до заключението, че предвид извънредните обстоятелства в резултат на разпространението на коронавируса страната е предприела необходимите действия, за да изпълни поетите от страната специфични ангажименти за реформи.

ЕК прие и докладите за наблюдение след приключване на програмите за Испания и Кипър.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?