Article_top

Кризата с коронавируса разби илюзията, че живеем в подреден свят.

Това е едно от наблюденията на анализатора Иван Кръстев пред бТВ  за въздействието на необичайната ситуация, създадена от пандемията. В своята нова книга, писана по време на карантината, "Утре ли е вече?" той определя кризата с COVID-19 като най-големия социален експеримент, който ще се случи в нашия живот.

"Спряхме да мислим смъртта като нещо естествено. Цялата световна култура е за това как човек живее, изправен пред смъртта. Модерният човек обаче се научи да забравя смъртта. Тази епидемия ни връща усещането за нашата смъртност, обясни в неделя Кръстев пред бТВ.

Той сравни кризата с коронавируса с влизането на влак в тунел - тогава всички замлъкват. "Нещо подобно се случи със света заради коронавируса, когато милиони хора бяха изпратени вкъщи."

Кръстев направи и препратка към испанския грип. Той убива поне два пъти повече хора от тези, които загиват през Първата световна война.

"Но за войните помним, пише се, а епидемиите изчезват, няма спомен за тях, въпреки че променят света. Губи се чувството за реалност по време на епидемия", смята той.

80 хил. книги са написани за Първата световна война и само 400 за испанския грип, даде пример Кръстев.

Според него едно от обясненията трябвало да се търси в силната нетолерантност на хората към безсмислената смърт - във войната имало героика, кауза. Помним това, което можем да разкажем, а при епидемия се губи какво се е случило, губи се чувството за реалност.

Както при всяка криза се случват различни неща едновременно - процъфтяват много конспиративни теории, но става ясно и че хората са много по-готови да вярват на професионалистите, отколкото когато става за икономически въпроси, смята Кръстев.

"Лекарите поеха огромен персонален риск, българските медицински работници по възраст са едни от най-възрастните в Европа. Когато човек поема риск, сте готов да му вярвате повече", отбеляза още той.

Но добави, че същевременно науката се базира на съмнение заради различните хипотези, а хората в кризата искат единодушие.

"Това не е начинът, по който работи науката. Сега има доверие във фигурата на експерта, но всеки си избира експерт по начина, по който си избира политик", каза още политологът.

Един от големите въпроси беше дали тази криза ще доведе до това авторитарни режими да изглеждат по-ефикасни. Или обратно демократичните ще са по-ефикасни. Но засега, смята Кръстев, формата на управление не е тази, която определя успеха на едно управление (с уговорката, че става дума за сравнително ранен етап от борбата с коронавируса). Според анализатора водещи са три фактора:

1. Доверието на хората в собственото им правителство. Трудно е за властта да следи непрекъснато дали гражданите си мият ръцете например. Затова основно се опира до доверие. В Китай, както и в Германия, то се оказа високо, смята Кръстев.

2. Предишен опит - неслучайно азиатските страни се оказаха като цяло по-ефикасни, защото имаха опит от предишни епидемии и от предишен сблъсък с други коронавируси.

3. Ефикасност на бюрокрацията - неща от типа на това колко бързо ще раздадеш маски, колко бързо ще успееш да организираш производството им и т.н., даде пример политологът.

Според него твърдението, че авторитарните лидери обичат кризи, не е съвсем точно. Те обичат кризи, които самите създават и могат да управляват.

А в кризата с COVID-19 трябва да покажеш реални резултати, всеки следи пред телевизора какво става по света, как се справят другите и сравнява.

 

Кризата с коронавируса разби илюзията, че живеем в подреден свят.

Това е едно от наблюденията на анализатора Иван Кръстев пред бТВ  за въздействието на необичайната ситуация, създадена от пандемията. В своята нова книга, писана по време на карантината, "Утре ли е вече?" той определя кризата с COVID-19 като най-големия социален експеримент, който ще се случи в нашия живот.

"Спряхме да мислим смъртта като нещо естествено. Цялата световна култура е за това как човек живее, изправен пред смъртта. Модерният човек обаче се научи да забравя смъртта. Тази епидемия ни връща усещането за нашата смъртност, обясни в неделя Кръстев пред бТВ.

Той сравни кризата с коронавируса с влизането на влак в тунел - тогава всички замлъкват. "Нещо подобно се случи със света заради коронавируса, когато милиони хора бяха изпратени вкъщи."

Кръстев направи и препратка към испанския грип. Той убива поне два пъти повече хора от тези, които загиват през Първата световна война.

"Но за войните помним, пише се, а епидемиите изчезват, няма спомен за тях, въпреки че променят света. Губи се чувството за реалност по време на епидемия", смята той.

80 хил. книги са написани за Първата световна война и само 400 за испанския грип, даде пример Кръстев.

Според него едно от обясненията трябвало да се търси в силната нетолерантност на хората към безсмислената смърт - във войната имало героика, кауза. Помним това, което можем да разкажем, а при епидемия се губи какво се е случило, губи се чувството за реалност.

Както при всяка криза се случват различни неща едновременно - процъфтяват много конспиративни теории, но става ясно и че хората са много по-готови да вярват на професионалистите, отколкото когато става за икономически въпроси, смята Кръстев.

"Лекарите поеха огромен персонален риск, българските медицински работници по възраст са едни от най-възрастните в Европа. Когато човек поема риск, сте готов да му вярвате повече", отбеляза още той.

Но добави, че същевременно науката се базира на съмнение заради различните хипотези, а хората в кризата искат единодушие.

"Това не е начинът, по който работи науката. Сега има доверие във фигурата на експерта, но всеки си избира експерт по начина, по който си избира политик", каза още политологът.

Един от големите въпроси беше дали тази криза ще доведе до това авторитарни режими да изглеждат по-ефикасни. Или обратно демократичните ще са по-ефикасни. Но засега, смята Кръстев, формата на управление не е тази, която определя успеха на едно управление (с уговорката, че става дума за сравнително ранен етап от борбата с коронавируса). Според анализатора водещи са три фактора:

1. Доверието на хората в собственото им правителство. Трудно е за властта да следи непрекъснато дали гражданите си мият ръцете например. Затова основно се опира до доверие. В Китай, както и в Германия, то се оказа високо, смята Кръстев.

2. Предишен опит - неслучайно азиатските страни се оказаха като цяло по-ефикасни, защото имаха опит от предишни епидемии и от предишен сблъсък с други коронавируси.

3. Ефикасност на бюрокрацията - неща от типа на това колко бързо ще раздадеш маски, колко бързо ще успееш да организираш производството им и т.н., даде пример политологът.

Според него твърдението, че авторитарните лидери обичат кризи, не е съвсем точно. Те обичат кризи, които самите създават и могат да управляват.

А в кризата с COVID-19 трябва да покажеш реални резултати, всеки следи пред телевизора какво става по света, как се справят другите и сравнява.

Коментари

Всичколожното плямпало

отново с логореен дрисък, както по всяка тема...
maharadga _'s picture
maharadga _
maharadga

Види ле метено, бОНЧО сам се

Види ле метено, бОНЧО сам се изпуска.
Мерудията на всяка манджа, Борисов на всяка магистрала, най-верният трол - бОНЧО пак е тук.
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Една

забележка само към статията,която иначе е вярна:Всички големи световни пандемии,като чума,холера,вкл.и смъртоносния грип от края на Първата св.война са подчертано с китайски или монголски произход,т.е.-азиатски!Това трябва винаги да се казва,и да не се спестява!Още повече,че е доказана истина,която китайците по никакъв начин не си признават.Затова и не трябва да им бъде спестявано!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?