„Настъпи часът на Европа: Нашата готовност да действаме трябва да съответства на предизвикателствата, пред които сме изправени.“

Това заяви вчера председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен при представянето на предложението за нов бюджет на ЕС. Той е в размер на 1,85 трилиона евро.

Част от този бюджет е Фондът за възстановяване на стойност 750 милиарда евро. Той бе наречен Инструмент за възстановяване Next Generation EU („ЕС от следващо поколение“).

ЕК представи и адаптираната си работна програма за 2020 г. Тя ще определи приоритети сред действията, необходими, за да се даде тласък на възстановяването в Европа и на нейната устойчивост.

Инвестиране за следващото поколение

„ЕС от следващо поколение“ ще набира средства, като таванът на собствените ресурси временно бъде увеличен до 2 на сто от брутния национален доход (БНД) на Съюза. Това ще позволи на Комисията да използва своя висок кредитен рейтинг, за да заеме 750 милиарда евро от финансовите пазари. Това допълнително финансиране ще бъде насочвано чрез програми на ЕС и ще бъде погасено през дълъг период от време в рамките на бъдещите бюджети - не преди 2028 г. и не по-късно от 2058 г.

За да е възможно това да се осъществи по справедлив и споделен начин, ЕК предлага редица нови собствени ресурси. Същевременно, за да се предоставят средства възможно най-скоро в отговор на най-неотложните нужди, Комисията предлага настоящата Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. да бъде изменена, за да е налично финансиране от 11,5 милиарда евро още през 2020 г.

Средствата, набрани за „ЕС от следващо поколение“, ще бъдат инвестирани в три стълба.

1. Подкрепа за страните членки с инвестиции и реформи:

• Нов механизъм за възстановяване и устойчивост с бюджет от 560 милиарда евро ще предоставя финансовата подкрепа за инвестиции и реформи, включително във връзка със зеления и цифровия преход и с устойчивостта на националните икономики, като ги обвързва с приоритетите на ЕС. Този инструмент ще бъде включен в европейския семестър. Той ще разполага с механизъм за отпускане на безвъзмездни средства в размер до 310 милиарда евро и ще бъде в състояние да осигури до 250 милиарда евро под формата на заеми. Подкрепата ще бъде достъпна за всички членки, но ще бъде съсредоточена върху най-засегнатите от тях и там, където нуждите от устойчивост са най-големи;

• Увеличение с 55 милиарда евро на действащите програми на политиката за сближаване между настоящия момент и 2022 г. в рамките на новата инициатива REACT-EU. Те ще бъдат разпределени въз основа на тежестта на социално-икономическите последици от кризата, включително равнището на младежката безработица и относителния просперитет на държавите членки;

• Предложение за укрепване на Фонда за справедлив преход (ФСП) с до 40 милиарда евро, за да се помогне на държавите да ускорят прехода към неутралност по отношение на климата;

• Подсилване на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) с 15 милиарда евро, за да се помогне на селските райони да извършат необходимите структурни промени в съответствие с Европейския зелен пакт и за постигане на амбициозните цели в съответствие с новите стратегии за биологично разнообразие и т.нар. стратегия „От фермата до трапезата“..

2. Тласък за икономиката на ЕС чрез стимулиране на частните инвестиции:

• Нов Инструмент за подкрепа на платежоспособността ще мобилизира частни ресурси за спешно подпомагане на жизнеспособни европейски предприятия в най-засегнатите сектори, региони и държави. Той може да започне да функционира през 2020 г. и ще разполага с бюджет от 31 милиарда евро. Целта му е да мобилизира 300 милиарда евро за подкрепа на платежоспособността на предприятията от всички икономически сектори и да ги подготви за по-чисто, цифрово и устойчиво бъдеще;

• Модернизиране на InvestEU - водещата инвестиционна програма, до равнище от 15,3 милиарда евро за мобилизиране на частни инвестиции в проекти в целия Съюз;

• Нов Инструмент за стратегически инвестиции (ИСИ) в рамките на InvestEU ще генерира инвестиции до 150 милиарда евро с цел да повиши устойчивостта на стратегически сектори, по-специално на свързаните с зеления и цифровия преход, и на възлови вериги за създаване на стойност на вътрешния пазар благодарение на 15 милиарда евро принос от “ЕС от следващо поколение“.

3. Извличане на поуки от кризата:

• Нова здравна програма – EU4Health, за укрепване на здравната сигурност и подготовка за бъдещи здравни кризи с бюджет 9,4 милиарда евро;

• Укрепване с 2 милиарда евро на rescEU - Механизма за гражданска защита на Съюза. Той ще бъде разширен и засилен, за да може ЕС да се подготви и да реагира на бъдещи кризи;

• 94,4 милиарда евро за програма „Хоризонт Европа“. Тя ще бъде подсилена за финансирането на жизнено важни научни изследвания в областта на здравето, устойчивостта и зеления и цифровия преход;

• Подкрепа за партньорите на Европа по света чрез допълнителни 16,5 милиарда евро за външна дейност, включително хуманитарна помощ;

• Други програми на ЕС ще бъдат укрепени с цел бъдещата финансова рамка да бъде съобразена с нуждите за възстановяване и стратегическите приоритети.Други инструменти ще бъдат подсилени, за да стане бюджетът на ЕС по-гъвкав и съобразен с нуждите.

Необходимо е постигането до юли на бързо политическо споразумение относно „ЕС от следващо поколение“ и общия бюджет на Съюза за 2021-2027 г. на равнището на Европейския съвет, за да се даде нова динамика на възстановяването. То ще предостави на ЕС мощен инструмент за съживяване на икономиката и за изграждане на бъдещето.

Основи на политиката за възстановяване

Всички средства, набрани чрез „ЕС от следващо поколение“, ще бъдат предоставени чрез програми на Съюза, включени в преработения дългосрочен бюджет:

Европейският зелен пакт в качеството му на стратегията на ЕС за възстановяване:

• Мащабно саниране на сградите и обновяване на инфраструктурата, както и повече кръгова икономика. Така ще бъдат създадени работни места на местно равнище;

• Реализиране на проекти за извличане на енергия от възобновяеми източници, особено вятърната и слънчевата енергия, и даване на енергичен импулс за чиста „водородна“ икономика в Европа;

• По-чисти транспорт и логистика  включително изграждането на 1 милион зарядни установки за електрически превозни средства и стимули за пътуване с влак и чиста мобилност в градовете и регионите;

• Укрепване на Фонда за справедлив преход в подкрепа на преквалификацията, за да се помогне на предприятията да създадат нови икономически възможности.

Укрепване на единния пазар и адаптирането му към цифровата ера:

• Инвестиране в повече и по-добра свързаност, особено в бързото разгръщане на 5G мрежите;

• Засилено промишлено и технологично присъствие в стратегически сектори, сред които изкуствен интелект, киберсигурност, суперкомпютри и изчисленията в облак;

• Изграждане на истинска икономика, основана на данни, като двигател на иновациите и заетостта;

• Повишена киберустойчивост.

Справедливо и приобщаващо възстановяване за всички:

• Краткосрочната Европейска презастрахователна схема за обезщетения при безработица (SURE) ще предостави 100 милиарда евро помощ за работниците и предприятията;

• Европейската програма за умения и Планът за действие в областта на цифровото образование ще гарантират цифрови умения за всички граждани на ЕС;

• Справедливите минимални заплати и обвързващите мерки за прозрачност на заплащането ще помогнат на уязвимите работници, най-вече на жените;

• ЕК засилва борбата с укриването на данъци и това ще помогне на държавите членки да генерират приходи.

Изграждане на по-устойчив Европейски съюз

Европа трябва да засили своята стратегическа самостоятелност в редица конкретни области, включително в стратегически вериги за създаване на стойност, и да подложи на по-строги проверки преките чуждестранни инвестиции. За да повиши готовността за действие при кризи и управлението им, ЕК ще укрепи Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) и ще отреди по-важна роля на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) в координацията на медицинските ответни действия по време на криза.

Възстановяването трябва недвусмислено да се базира на основните права и пълното зачитане на върховенството на закона. Всички спешни мерки трябва да бъдат ограничени във времето и да са строго пропорционални. Оценката на Комисията ще бъде включена в първия доклад, изготвен в рамките на Механизма за върховенството на закона.