14 юни 2013 г. е една от знаковите дати в историята на българския преход. Сутринта парламентът избра Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Това стана по предложение на тогавашния премиер Пламен Орешарски, подкрепен от БСП и ДПС. Вечерта на жълтите павета се събраха десетки хиляди хора, за да протестират срещу това назначение. На следващия ден Пеевски се оттегли.

Това със сигурност е един от най-внушителните митинги в годините на прехода, който при това бе организиран напълно спонтанно. Интересното е, че на него можеха да бъдат забелязани активисти както на БСП, така и на ГЕРБ. Те бяха дошли в качеството си на възмутени граждани, а не заради партийна повеля. Впоследствие протестите бяха употребени политически, но на самия 14 юни всичко бе истинско и чисто. Получи се нещо като освежаване на българската демокрация.

От освежаването минаха 7 години. Ще е невярно да се твърди, че този протест не е постигнал никакви резултати.

Първо и най-важно: на този протест стана публично ясно, че в страната има достатъчно много хора с различни политически предпочитания, които са категорично против т.нар. модел #кой - моделът, при който задкулисието, олицетворявано от Пеевски, управлява България независимо от това кой формално е на власт. И тези хора са обществен фактор, с който всички политици и досега се съобразяват. Често против собствената си воля.

Второ - Пеевски може да е всякакъв, но след този протест никога няма да бъде назначен на какъвто и да е пост. Няма да бъде нито шеф на ДАНС, нито министър, дори евродепутат не успя да стане на два пъти. Мястото му в българския парламент е гарантирано от т.нар. български етнически модел, при който ДПС коли и беси в т.нар смесени региони. Години наред Ахмед Доган и сие твърдят, че критиките към движението са мотивирани етнически, защото основната част от актива и избирателите са турци. Е, в случая с Пеевски тази класическа защитна стратегия не важи.

Голяма част от недъзите на политическата ни система, срещу които протестираха хората преди 7 години, продължват да бъдат актуални. Това, че Пеевски никога няма да управлява официално съвсем не значи, че той и ДПС не продължават да управляват задкулисно. Много често техни предложения се радват на подкрепа в този парламент, в който те се водят опозиция.

Що се отнася до ГЕРБ. Бойко Борисов като че ли се опитва понякога да се разграничи от Пеевски и ДПС. Борисов може да е всякакъв, но има политически нюх и знае, че съмненията за задкулисен достлук с движението и неговата корпулентна фигура, му носят само негативи. Тези съмнения обаче все още са твърде силни, за да бъдат пренебрегнати. Например - министри от настоящия кабинет, за които има основания да се смята, че са хора на Пеевски, продължават да бъдат недосегаеми, независимо от това какво са направили, какво не са направили или в какво са се забъркали.

За главния прокурор Иван Гешев всички са олигарси, освен Пеевски, който е, според него, просто депутат от ДПС. Прокуратурата разследва активно обвиненията срещу Цветан Василев и Васил Божков и си прави оглушки за това, което тези двама обвиняеми говорят по адрес на Пеевски. У нас няма върховенство на закона, а избирателност на закона в полза на Пеевски и ДПС.

Какви ще ги върши Гешев като главен прокурор бе ясно още преди да бъде избран. Съмненията, че е посочен от Сараите, бяха достатъчно силни, за да бъдат пренебрегнати с лека ръка. За съжаление обаче неговият избор не породи големи протести. Ако беше станало нещо подобно на това, което се случи преди 7 години, то Гешев нямаше да бъде главен прокурор. По една или друга причина гражданското общество подмина този избор с апатия.

Предшественикът на Гешев Сотир Цацаров пък бе избран за шеф на КПКОНПИ. От настоящия парламент. Като главен прокурор Цацаров също неведнъж се бе доказал като човек на Пеевски и ДПС. Гешев просто следва неговото поведение. Изборът му в КПКОНПИ обаче също не породи протести.

Освежаването на демокрацията не трябва да е инцидентно явление, което минава през знакови дати. Трябва да е ежедневие. Само така гражданите имат шанс да отнемат и задкулисната власт на Делян Пеевски.