Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

След 30 години преход едва 35% от българите казват, че предпочитаната от тях форма на държавно управление е "либерална демокрация с редовни избори и многопартийна система", докато 45 на сто предпочитат "силен и решителен лидер, който да не бъде възпрепятстван от парламент или избори". Мнозинството - 57%, вярва, че нищо няма да се промени, независимо кой е на власт. 77% от хората са мнение, че "олигарски и финансови групировки упражняват силен контрол върху правителството". 

Това е една малка част от данните в доклад на Центъра за изследване на демокрация (ЦИД), представен днес, озаглавен "Демокрацията в България - все още крехка след три десетилетия преход". Негови автори са анализаторите от центъра Румена Филипова и Руслан Стефанов. Изводите в анализа са на база на социологическо проучване сред българското население, проведено от GLOBSEC в сътрудничество с Центъра за изследване на демокрацията, което обхваща 1001 българи, анкетирани в периода 19-27 март 2020 г. 

Според ЦИД нагласите на българите спрямо демокрацията кореспондират с по-общите политически възгледи, както от близкото посткомунистическо минало, така и от по-далечното минало.

"Силно изразено е несъответствието между общата неудовлетвореност на българите от функционирането на демокрацията в страната и паралелното предпочитание към авторитарен модел на управление чрез „силен лидер“. Както изглежда, българите не смятат, че демокрацията функционира неправилно поради определени пропуски, които страната е направила и които могат да се коригират с „повече“ демокрация, а напротив, мислят, че това се дължи на присъщи на демократичната система недостатъци, които могат да се преодолеят с помощта на авторитарни мерки",  констатират авторите.

Откриват обаче културно обяснение на авторитарния рефлекс - а именно, че демократичните нагласи не са здраво вкоренени в общественото съзнание поради наследството на авторитарното управление в миналото. И второ, неизживени още ползи от демократичното управление, което води до "разочарование".

В анализа е застъпено чувството за липса на справедливост в обществото, което е в различни посоки. Дава се пример, че освен липсата на вяра, че смяната на властта променя нещата и убедеността, че "олигарси и групировки" влияят на процесите в държавата, 84% от населението смята, че определени обществени групи се покровителстват от властта. Освен това по отношение на различни малцинствени групи 65% от гражданите виждат "специално отношение" и форми на привилегия. Най-силно изразено е това отношение спрямо ромите. От ЦИД обаче обясняват резултата и с широкоразпространено схващане, че тези малцинствени групи всъщност избягват наказания, тъй като така могат да бъдат по-лесно манипулирани и по този начин партиите да си осигуряват гласоподаватели.

Усещането за социална несправедливост е силно и това личи от факта, че значителна част от анкетираните смятат, че хората с връзки в политическите среди (76%) и тези с по-високи доходи (60%) получават преференциално отношение. Това настроение се прояви особено силно чрез обществената реакция спрямо смъртта на журналиста Милен Цветков, който загина при катастрофа, причинена от младеж, произхождащ от семейство, което изглежда се радва на подобни привилегии. През този период социалните мрежи бяха залети от протестни коментари срещу продължаващите прояви на произвол и безнаказаност, дават пример анализаторите..

От ЦИД обаче констатират и друго:  44% от анкетираните са съгласни с твърдението, че повечето хора в страната заслужават доверие. Заключението е, че всъщност политико-икономическите кръгове са тези, които не се ползват с доверие, но към съгражданите си българите проявяват по-голямо разбиране. И въпреки че хората с тази нагласа не са мнозинство, то "е налице потенциал за изграждане на силни хоризонтални връзки сред населението, вкл. такива, които водят до създаване на граждански общности за социален активизъм".

Жените - по-склонни да харесват авторитаризма

Любопитна е разбивката на данните по обществени групи, когато става дума за авторитаризъм или демокрация. Например - делът на мъжете и жените, сред тези 35 на сто от българите, които предпочитат силен лидер, е приблизително еднакъв (съответно 46% и 44%).

"Що се отнася до либералната демокрация обаче между анкетираните мъже и жени има 10-процентна разлика, като 41% от мъжете и само 31% от жените подкрепят демократично устройство на държавата."

Най-продемократични са гражданите от възрастовата група 45–54 години, при останалите възрастови групи по-голямата част от хората поддържат автократичния модел.

"Изненадващ и тревожен е фактът, че по-младите поколения, между 25–34 и 35–44 години, като цяло изразяват по-силна склонност към авторитарното управление, отколкото към либерално-демократичната система", констатират анализаторите. 

Анализът показва още, че по-образованите са по-демократично настроени, в сравнение с хората с по-ниска степен на образование. Според политическите пристрастия - по-авторитарно настроени от останалите граждани са симпатизантите на националистически формации, твърдят от ЦИД. 

За какво бихме сменили свободата си

България се оказва единствената от всички изследвани страни от Централна и Източна Европа, в която силният водач се предпочита пред демократичната смяна на властта. Най-силно този резултат контрастира с положението в Унгария, където едва 12% от анкетираните подкрепят авторитарното управление. Това може да отразява възприятията и равнищата на подкрепа за настоящите правителства в съответните държави, но би могло и да е резултат от исторически наследени нагласи.

Това е следващият извод от доклада, като констатацията се обяснява и с това, че демократичните ценности са по-дълбоко вкоренени в унгарското общество.

Данните от социологията на ЦИД показват дял от над 50% при хората, които биха заменили свои основни права и свободи" в замяна на други блага - като по-добро финансово положение, повече сигурност и за съхраняване на изконни ценности (съответно 50, 57 и 54 на сто). Според данните, въпреки нюансираните различия между отделните обществени слоеве, кумулативният относителен дял на анкетираните българи, които са готови да се откажат от правата и свободите си в името на традиционните ценности, е сравним с този на словаците (58%), чехите (52%) и румънците (46%). 

Тази готовност на българите да отстъпят от демократичните си права върви успоредно със съгласие с твърдението, че Западът представлява заплаха за националната идентичност при 34% от анкетираните, и с мнението, че САЩ и мигрантите са особено голяма опасност за страната, застъпено съответно от 43% и 50% от участниците в проучването.

Превзети медии. И дезинформацията

Мнозинството българи - 53%, са сигурни, че медиите в България не са свободни. Като "донякъде свободни" ги определя 26% от населението, докато едва 12% смятат, че медиите са "напълно свободни". В разбивката на данните се вижда, че това мнение се застъпва широко в по-голямата част от различните слоеве на обществото, обусловени от пол, възраст, образование, местоживеене. Изключение правят хората с основно или без никакво образование, при които делът на тези, които възприемат медиите като напълно или предимно свободни, надвишава с 10% дела на онези, които смятат обратното. 

От ЦИД допълват още, че отливът на чуждестранни инвеститори от българския медиен пазар след финансовата криза през 2008 г. освобождава пространство за местни олигархични групировки, които понастоящем вече владеят повечето медийни фирми в България.

"Това в още по-голяма степен улеснява проникването на дезинфомация от външен, особено руски, произход в страната. Тъй като по-голямата част от населението, както и правителството на България, като цяло таи симпатии към Русия, местните олигархични медийни конгломерати пропагандират проруски послания, като по този начин прокарват интересите на Кремъл в България. Една от основните тенденции, които се наблюдават в страната е, че колкото по-сериозно определена медия е политически и икономически обвързана с (про)руски групи и интереси, толкова по-неотклонно тя разпространява наративи, кореспондиращи с кремълската дезинформация, като използва литературно-стилистични похвати, които пристрастно очертават положителенобраз на Русия", допълват авторите на анализа. 

Недоволство и конспирации

Натрупаното недоволство от демокрацията в съчетание с усещането за несправедливост и отбранителната позиция по отношение на традиционните ценности създават плодородна почва за разпространението на конспиративни теории в България. Недоверието към елита е предпоставка за конспиративно мислене, при което хората търсят обяснения за заобикалящата ги среда, които не се тиражират от казионните медии и властимащите. Усещането, че човек е лишен от контрол, и недоволството от реалността подтикват към намиране на убежище в групи от единомишленици, прибягващи до митологизации.

С тази констатация започва заключението на доклада на ЦИД. 

Хората на възраст 45–54 години демонстрират най-голяма подкрепа за демократичното устройство и са най- критично настроени и недоверчиви към настоящото състояние на политиката и икономиката, което контрастира с нагласите на възрастовите групи 25–34 и 35–44 години - това е следващият извод. И той се обяснява с това, че по-младите вероятно те не могат да оценят напълно привилегията, че са израснали в свободна система, поради липсата на интерес към промените след 1989 г. и/или поради общото си разочарование от икономическото развитие и положението на страната като цяло.

Авторите заявяват, че трябва за бъдат положени особени усилия в редица области, за да се предотвратят поляризирането на мненията и авторитарните тенденции и да се укрепят демократичните устои. "Необходимо е и ЕС да обърне по-специално внимание на държавите от Централна и Източна Европа, особено на страни като България, в които са налице автократични тенденции. За тази цел европейската прокуратура и механизмът за върховенството на закона, трябва да бъдат доразвити така, че да могат да служат като гарант за спазването на основните ценности на ЕС от страна на държавите членки.", завършва докладът. 

Пълвия текст можете да видите ТУК

Коментари

Че това в България....

...демокрация ли е. Ако е за работа вече три мандата сме в условията на това дето го били искали 45 на сто - "силен и решителен лидер". Борисов беше точно такъв почти през цялото време. И понеже се опитваше все сам да решава, успя да направи сума непоправими грешки. Най-сетне осъзна каква отрепка е и вече го раздава грохнал и изнемощял. Добре би било тези сбъркани 45% да си припомнят една стара мъдрост - "Един човек мисли добре, но двама заедно мислят много по-добре."
Бял Полуовес Вожд's picture
Бял Полуовес Вожд
Бял Полуовес Вожд

Една от основните причини

за резултата от това изследване се дължи на подмяната на съдържанието на термините. "Вече 30 години демокрация...." е стар рефрен, но никога през въпросните 30 години тя не съществувала. Основните стълбове на либералната демокрация все още не забити здраво в българската действителност: 1. Върховенство на правото и закона. 2. Многопартийна система и свободни и ЧЕСТНИ избори. 3. Свещена и неприкосновена частна собственост. 4. Свобода на словото. 5. Семейните ценности. Тук, в България, демокрация не е имало от 1934 г. от времето на деветнадесетомайския преврат и няма живи хора, които са били в съзнателна възраст отпреди това. Как може да харесаш нещо, което нито ти самият, нито твоите родители, нито по-старите (живи) хора са виждали? Но има надежда - много младежи са по света и там виждат. Духът е изпуснат вече от бутилката....
Филип Боев's picture
Филип Боев
Филип Боев

Свободата Санчо

РАЗМИСЛИ ЗА ПРОМЯНА-2 СТАНИСЛАВ СТРАТИЕВ В *СВОБОДАТА, САНЧО* ИМА ИНТЕРЕСНИ МИСЛИ, КОИТО ЩЕ ЦИТИРАМ- *...както казва един сръбски сатирик, свободният човек мисли каквото иска, и яде каквото има. А ние винаги сме предпочитали обратното. Да ядем каквото искаме и да мислим каквото има....* Отново имаме половинчати резултати-мислим и ядем каквото има. Отново със собствен принос в съкровишницата на световните постижения! Докога??? Оставихме други да ни казват какво да мислим и се получи и други да определят и какво да ядем. Преди т.н. промени ни казваха какво да мислим. Тогава имаше една партия и един съюз и листите за изборите се пишеха от партийни секретари и други партийни /тогава се на- ричаха/ ръководители. Сега листите се пишат от повече партийни /сега се провъз-гласяват като/ лидери. Не се спирам, че лидерите могат да бъдат формални и нефор- мални, т.е. признати от групата. Партийните лидери са формални, поради поста, който заемат. Незначителна промяна, и незначителни резултати. Тъпчем на място вече повече от 30 години и се топим. Избори, организирани по сегашния начин на мислене, какво ново могат да ни донесат- нищо ново, т.е. пак същото. Ако искаме промяна, да променим изборната система! Необходима е сериозна подготовка преди да се организира Референдум. Президента може ли, кой може да е, нека се обсъди от компетентни юристи. Партиите не са спосбни на това. Държавите, които хората мислят каквото искат и ядат каквото искат са със съхранен суверитет, т.е не членуват навсякъде- НАТО, ЕС, Валуен съюз. Не се интересуват какво искат и в ЕС, и в НАТО, и във Валутния съюз, а ние и какво мисли САЩ. Как живеят в-Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария, Андора, Сан Марино и др.? Как живеят не членовете на НАТО -Австрия, Кипър, Финландия, Ирландия, Малта и Швеция? По-бедно ли живеят народите извън Еврозоната – Чехия, Унгария, Полша, Швеция, Хърватия, а Дания с клауза за неучастие? По-лесно е да се съобразяваш с мнението на началниците*, но за това ли си в политиката? Мнозина ще кажат, че сега не е време за резки движения. Но кой може да каже кога е време за радикални промени? Кой е доживял врема, когато някой политик е казал-* Сега сме толкова успешни, че ще правим реформи?* По-подробно вижданията ми за мажоритарна система може да видите в Размисли за промяна от fakti.bg-в раздел Мнения.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.