Какво е общото между мачовете Манчестър Сити – Барселона и Арсенал – Байерн, първи осминафинали в Шампионската лига този сезон? Резултатът? Показаното на терена? Да, но и още нещо – реакциите на Мануел Пелегрини и на Арсен Венгер. Изказванията на двамата мениджъри бяха еднакво неадекватни – играхме добре, но съдията реши мача.

 Не отива на мениджъри от такъв калибър да се оправдават с рефера. Отива на треньора, пардон, старши треньора на Ботев Гълъбово да се оплаква след мача на неговия високо летящ отбор срещу Гигант Белене, че съдията не е свирил поне три чисти дузпи в полза на тима му и е подминал два стопроцентови червени картона за гигантите от Дунава. И праща най-сърдечните си и искрени поздрави по адрес на... майката на същия този човек в черно. Съдията каквото и да го правиш, все е виновен, гласи народната мъдрост. А с този начин на мислене каквото и да правиш, си оставаш на ниво Б група, при късмет и щастливо стечение на обстоятелствата и А.

 С този начин на мислене нито Пелегрини, нито Венгер ще подобрят играта и поведението на отборите си, а що се отнася до французина, то дори може да се напише книга (в два тома) с оплакванията и оправданията, на които сме ставали свидетели през годините. Чилиецът няма репутация на „мрънкало“, но определено прекали след мача с Барса. Вместо да говори как шведите не трябва (!?) да свирят двубои от такъв калибър, Инженера по-добре да обясни защо гражданите отстъпиха тотално инициативата на каталунците, при положение че в останалите мачове на практика играят като Барселона – с владеене на топката, много пасове и удари към вратата, с две думи доминират? Защо Сити от доминатор се превърна в доминиран? Защо Пелегрини не предпочете да се надиграва с Барса – неговият отбор по нищо не отстъпва на шампиона на Испания, дори го превъзхожда в някои линии? Не е страшно или пък срамно да загубиш от отбор от класата на каталунците, но е странно да изглеждаш по този начин – дефанзивно и страхливо. С такава стратегия можеш да се добереш до щастливо 0:0, но футболът е игра на голове. Нулевото равенство върши работа, ако си готов да рискуваш в ответния мач. Което, между другото, Сити прави постоянно, само срещу Барса гражданите изневериха на себе си. А тази Барса не е толкова страшна, както каза и Моуриньо – това е най-слабата Барселона от години насам.

 Казаното за Ман Сити обаче не важи за Арсенал по две причини. Първо – Арсенал не е отбор от класата на манчестърци и второ – Байерн в момента е най-силният отбор на планетата. Историята от миналата година се повтори в пълна степен, а за артилеристите началото на края започна в момента, в който в последните секунди изпуснаха първото място в своята група, а с това и по-лекия жребий. За пореден път. В последните три сезона Арсенал отпада неизменно на осминафинал, а след 0:2 у дома от Байерн е въпрос на време цифрата да набъбне на четири. А ако погледнем нещата исторически, ще установим, че за над 15 години Арсен Венгер има финал и полуфинал в ШЛ – крайно недостатъчно за един от най-постоянните клубове в Англия. За сравнение – крайно непостоянният Ливърпул само в рамките на четири сезона грабна трофея, игра на финал и на полуфинал в надпреварата. Челси след 2004 – тоест за последните десет години – стигна цели шест пъти до Топ 4 на Стария континент, от които една титла и един загубен финал. Манчестър Юнайтед, макар и за по-дълъг период, има 7 полуфинала (две титли и два загубени финала). А най-интересното е, че нито един от тези отбори не може да се похвали с едно постижение на Арсенал, а именно, че лондончани никога не са отпадали в групите на ШЛ. Абсолютен рекорд, споделен с колоса Реал Мадрид. А и са неизменен член на Топ 4 във Висшата лига (което е равно на участие в ШЛ). С други думи, Арсенал е безкрайно стабилен и постоянен клуб, но и неубедителен в големите мачове в края на сезона – когато се решават титли и купи. А такава Арсенал няма от близо десет години...

 А какво е общото между този сезон в ШЛ и миналия? Че (поне засега) английските отбори отстъпват сериозно на грандове като Барселона и Байерн. Само Челси изглежда способен да се справи с големите фаворити за трофея и то не толкова заради качеството на състава на сините, колкото заради човека на скамейката. За няколко сезона от най-силното първенство в света Висшата лига вече е на трето място. Тенденцията съвпада с икономическата криза и сриването на английския паунд. А възходът на Бундеслигата с растежа на немската икономика. Това случайно ли е или не?