Последните параграфи от промените в Изборния кодекс бяха приети след поредица от дълги и дори среднощни заседания.

Тук събрахме ключовите промени, за които гласуваха депутатите ден и нощ в постоянно бързане, преди референдум и президентски избори.

Редът е приблизителният на гласуването в зала.

 

Задължително гласуване

Гласуването като граждански дълг е задължително, но няма нито санкции, нито стимули, които да го налагат. Оригиналното предложение е на Патриотичния фронт и Атака, но версията на хората на Сидеров бе отхвърлена съвсем рано. Патриотите първоначално предлагаха 50 лв глоба и отнемане на социалните помощи, а после стимул - томбола с предметни награди. Реформаторска идея бе да се дава 5% данъчно облекчение. Бе приета и на ранни четения версия, при която Министерски съвет определя стимулите. Нито една от добавките не бе приета.

 

МИР "Чужбина"

Две бяха предложенията за отделен избирателен район в чужбина - на РБ и ГЕРБ. Реформаторите предлагаха три района, не един, но това се отхвърли бързо на комисия. В крайна сметка бе приет консенсусен вариант, при който новият МИР "Извън страната" ще е от 1 до 4 мандата, според активността там на последните избори. Във зала обаче ДПС предложи идеята да се отхвърли, и това стана с гласовете на тях, ГЕРБ и БСП.

 

Активна регистрация

Идеята предполага да се изчистят напълно списъците, и да се налага да се регистрираме всеки път преди вота - онлайн или физически в общината. САЩ са много известни с тази си практика. Бе отхвърлена от рано. Реформаторите отбелязаха, че е част от програмата на мнозинството, ГЕРБ и ПФ изтъкваха, че същата работа - изчистването на списъците - ще се постигне и от "пасивната дерегистрация", която в крайна сметка бе приета.

 

Електронното дистанционно гласуване

Електронното гласуване бе прието в хибридна версия между тази на ГЕРБ и РБ - по проекта на ИК "Гласувай без граници", но тестово до 2018 г., и, ако се окаже успешно, да се приложи  за пръв път ефективно за Евроизбори 2019".

 

Машинно гласуване и преброяване

В досегашният закон машинното гласуване се прилагаше изключително ограничено, в "до 500 секции", което можеше да означава всичко от 1 до 500.  Сега вече ще си подаваме вота с бутони, а не химикал, в поне 500 секции.

Машинното преброяване бе прието без особени проблеми, но с критики за това, че машинното и електронно гласуване го правят излишно.

 

Секциите в чужбина

В първоначалните 14 законопроекта нямаше предложения за промени по секциите в чужбина, освен по отношение на МИР "Чужбина". Първоначалната идея на Патриотичния фронт да се забранят всички секции в чужбина, освен в дипломатическите и консулски представителства, получи остри негативни реакции в обществото и от партньорите в управлението. След срещи между тях те постигнаха днешния консенсусен вариант - в рамките на ЕС се запазват старите правила, при които ако поне 100 българи във всяко населено място подадат заявление се отваря секция.

Извън Съюза обаче могат да се отворят секции само в градове с население над 1 млн. души.

 

Изборният ден и кампанията

По предложение на ГЕРБ бе предложено изместване на целия изборен ден с 1 час напред. Начало от 7, вместо от 6 ч, край в 20, вместо в 19 ч, удължаване до 21, вместо до 20 ч. Не бе прието допълнителното предложение на ГЕРБ да се намали с 1 час.

ГЕРБ искаха намаляване на кампанията до 21 дни, но в крайна сметка не получиха подкрепа и се отказаха от предложението си. Кампанията остава пълните 30 дни.

 

Агитацията на майчин език

Предложението за премахване на забраната върху агитацията на майчин език в кампания, първоначално внесено от Лютви Местан като лидер на ДПС, бе защитавано и от партията, и от бившият лидер, градящ нова политическа сила. Въпреки дългите дебати, беше отхвърлено.

 

Социологическите проучвания по време на кампания

Патриотичния фронт предложи да се забрани публикуването на социологически проучвания през цялата кампания, не само на изборния ден. Обществената реакция беше бурна и след първоначално приемане бяха отхвърлени.

 

Заличаването от списъците

Или "пасивната дерегистрация", които на са отишли да гласуват два пъти подред на един и същи тип избори, ще бъдат заличавани от изборните списъци. Ако решат да гласуват на следващите избори, щее трябва да подадат писмено заявление до 30 дни преди вота, като вътре не трябва да дават никакви обяснения. Ако пропуснат този срок, ще могат да гласуват, ако подадат заявление до кмета на общината.

 

Протестният вот "Не подкрепям никого"

Идеята за това бе на Данаил Кирилов от ГЕРБ, който отбеляза, че при задължителен вот трябва избирателят да има възможността да не подкрепи никого. Бе гласувана без проблеми, но спор предизвика това дали да се брои за валиден в смисъла на това дали ще се брои към останалите гласове, влияейки на 4%-вата бариера. В крайна сметка се реши, че гласът ще се брои отделно, но няма да се добавя към общите гласове и да бута границата, която трябва да премине партия, за да влезе в парламента.

 

Преференциите

Имаше няколко предложения във връзка с преференциалния вот - Реформаторите искаха да се премахне бетонирането на първия в листата, ДПС и БСП искаха  да се премахнат преференциите, а в крайна сметка бе прието само да се увеличи леко прагът на преференциите за местния вот, който според управляващите сега бил небалансиран. Това стана когато бе решено формулата за прага да се определя на база 7% от подадените действителни гласове за листата, а не както досега - 7% от общинската избирателна квота Решението бе консенсус между тях.

 

Референдумът

Референдумите ще се провеждат заедно с избори, ако в същата година има такива. Това в крайна сметка реши Народното събрание с окончателното приемане на промените в Изборния кодекс. Преди дни по предложение на БСП и с подкрепа от ГЕРБ депутатите гласуваха точно обратното - допитванията да са винаги отделно от вота.

Кога ще се провеждат референдуми бе един от особено спорните въпроси, за който управляващите преговаряха до последния момент. Той е особено актуален заради инициираното допитване от "Шоуто на Слави".

 

Размер на кметство и премахването на местните коалиции

"Между другото" бе решено кметство да има в населени места с поне 400 души жители, а не 100 както досега, въпреки възраженията на БСП и ДПС, че това ще лиши от местна администрация хиляди села.

ПФ имаха и предложение за премахване на местните коалиции, с довода, че така ще се ограничат хората с бизнес интересни в политиката, то бе прието на първо четене, но в крайна сметка бе отхвърлено накрая.

 

Новогласуваните промени са заплашени от вето на президента и сезиране на Конституционния съд от БСП и ДПС.