Article_top

"...Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме." 

Васил Левски

С разпускането на повечето противоепидемични мерки в края на май, с приближаването на лятото и с намаляващия брой заболели от коронавирус развълнувано се завърнахме към почти обичайния си начин на живот. Една позната, с която говорих по телефона от чужбина в средата на май, ми каза: „А, тук заразата е отдавна забравена.“ С други думи - всички в София си ходят на кафе. Дори планирахме в кое заведение да се видим, като се върна през юни. Явно в България се справяхме така добре.

Към началото на юни носенето на маска като че ли се беше превърнало в досаден спомен от отдавнашен сън, макар повечето от нас да продължавахме да ограничаваме вижданията с родители, баби, дядовци и други възрастни хора – все пак сме отговорни личности. И може би най-досадното от всичко бе, че трябваше да отложим пътуванията из Европа и по света, които бяхме планирали за 2020 г., но хайде – нали по целия свят има какви ли не мерки, видяло се е, че този сезон го пишем бегáл.

Изглежда и контролните органи смятаха заразата за отминала. Наши сънародници, кацащи на летище София от Испания, Италия, Англия, САЩ, не бяха поставяни под карантина. На Калотина и Кулата граничари раздаваха фишове и глоби, но не четяха декларациите за влизане в страната и карантиниране. За правене на тестове в колата (drive-through testing) изобщо не може да става въпрос. Все пак, както наскоро беше казал премиерът: „Тия тестове пари струват.“

Кратката идилия

За последните две седмици България регистрира своеобразен черен рекорд от нови случаи на коронавирус – 1178 (до понеделник), което е увеличение с 283% в 14-дневното ниво спрямо предишните 2 седмици. Докато изглеждаше, че заразата е почти отминала, тя тихо се е разпространявала из цялата страна. Сегашната втора вълна е много по-голяма от първата. Заводи, детски градини, държавни и общински учреждения – в много клъстери случаите започнаха да се множат. А най-показният случай е заболяването на Григор Димитров, който само 3-4 дни преди да получи положителна проба, беше в Хасково и проведе множество публични прояви.

На тези от вас, които ще реагират с: „Е, какво толкова?“, ще кажа – проблем има. И то голям. Ако заразата продължава да се разпространява в България, ще страдаме всички. Все повече хора ще умират – и без придружаващи заболявания, и млади, и всякакви. Все повече ще се нарушава ритъмът на социалните, бизнес и спортни дейности. Все повече ще трябва да стоим в карантина, защото сме заболели или сме имали контакт със заболял. Все повече ще натоварваме крехката здравна система, която при първата вълна беше буквално на ръба. Е, сега може да я докараме до срив...

Без паника

Да признаваме проблема за голям не означава, че трябва да изпадаме в паника, страх, психоза и всички подобни състояния, които за много хора са едва ли не неразделна част от вземането на вируса насериозно.

Има начин да допринесем за намаляването на заразата и едновременно с това да живеем пълноценно – и емоционално, и физически. И за това може да ни помогнат вечните думи на Левски:

„Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“

Думите на Апостола важат за всяка ситуация, в която народът се изправя пред голямо предизвикателство. Важат и за днешната световна пандемия.

„Времето“ днес е времето на COVID-19. То ни „обръща“, тоест променя. Променя ни, като ни изправя пред нова смъртна опасност, срещу която все още нямаме лек. Тя е сред нас всеки ден и изисква да променим начина си на живот и социално общуване.

Но и ние „обръщаме“ времето. Трябва да проумеем, че всички ние – искайки или не, осъзнавайки или не – оказваме влияние върху разпространението на коронавируса чрез поведението си. И това беше така не само когато си стояхме вкъщи по време на карантината, а ще е така всеки ден, докато се ваксинираме, тоест поне още 1-2 години!

Ако се заблуждаваме, че времето на COVID-19 е приключило и вече не ни променя, влиянието ни ще е негативно. Ако мислим, че можем да живеем точно както преди, влиянието ни ще е негативно. Ако подценим опасността, вземайки я за „най-обикновен грип“, мислейки, че не може да ни засегне, защото сме „млади“ или без заболявания, или считайки я за по-малко смъртоносна отпреди няколко месеца, влиянието ни ще е негативно.

Ако обаче направим малки промени във всекидневието си - ако мислим за другите, а не само за себе си, ако проумеем, че можем да общуваме с хората и от по-голямо разстояние, че можем да се забавляваме и без да се блъскаме в някое подземие, и че можем да носим маска, без да се „задушаваме“, ако се убедим, че всяко едно наше действие има влияние върху разпространението на заразата, ако разберем, че ситуацията с коронавируса изключва стопроцентовото завръщане към стария ни начин на живот поне засега, тогава влиянието ни върху времето ще е положително. Ще го „обърнем“, както пише Левски, по такъв начин, че ще помогнем за победата над COVID-19.

Как да стане това?

Ако се замислим, има прости неща, които можем да правим всеки ден. Те не изискват голяма жертва, само малко усърдие. А ползите могат да са огромни.

  • Следващия път, когато се видите с приятели или колеги, поздравете ги безконтактно. Не се ръкувайте, не се прегръщайте и не се целувайте. Има и други начини да покажете уважението и обичта си – усмихнете се широко;
  • Отменете плановете си за големи събития на закрито, дори да бъдат насрочени за по-късна дата при намален капацитет на залата. Вместо това изгледайте вкъщи концерт, мач или филм. Или моето любимо – отидете в някоя „затънтена“ планина, която винаги сте искали да видите, но и винаги сте отлагали;
  • Носете маска на закрито – независимо дали властите го изискват или не. Помнете, че така предпазвате не толкова себе си, колкото околните. А за да бъдете предпазени вие, трябва максимално много хора да носят маските си. Изисквайте от тях да постъпват като вас.

Готови ли сте заедно да „обърнем“ времето в полза на България?

 

"...Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме." 

Васил Левски

С разпускането на повечето противоепидемични мерки в края на май, с приближаването на лятото и с намаляващия брой заболели от коронавирус развълнувано се завърнахме към почти обичайния си начин на живот. Една позната, с която говорих по телефона от чужбина в средата на май, ми каза: „А, тук заразата е отдавна забравена.“ С други думи - всички в София си ходят на кафе. Дори планирахме в кое заведение да се видим, като се върна през юни. Явно в България се справяхме така добре.

Към началото на юни носенето на маска като че ли се беше превърнало в досаден спомен от отдавнашен сън, макар повечето от нас да продължавахме да ограничаваме вижданията с родители, баби, дядовци и други възрастни хора – все пак сме отговорни личности. И може би най-досадното от всичко бе, че трябваше да отложим пътуванията из Европа и по света, които бяхме планирали за 2020 г., но хайде – нали по целия свят има какви ли не мерки, видяло се е, че този сезон го пишем бегáл.

Изглежда и контролните органи смятаха заразата за отминала. Наши сънародници, кацащи на летище София от Испания, Италия, Англия, САЩ, не бяха поставяни под карантина. На Калотина и Кулата граничари раздаваха фишове и глоби, но не четяха декларациите за влизане в страната и карантиниране. За правене на тестове в колата (drive-through testing) изобщо не може да става въпрос. Все пак, както наскоро беше казал премиерът: „Тия тестове пари струват.“

Кратката идилия

За последните две седмици България регистрира своеобразен черен рекорд от нови случаи на коронавирус – 1178 (до понеделник), което е увеличение с 283% в 14-дневното ниво спрямо предишните 2 седмици. Докато изглеждаше, че заразата е почти отминала, тя тихо се е разпространявала из цялата страна. Сегашната втора вълна е много по-голяма от първата. Заводи, детски градини, държавни и общински учреждения – в много клъстери случаите започнаха да се множат. А най-показният случай е заболяването на Григор Димитров, който само 3-4 дни преди да получи положителна проба, беше в Хасково и проведе множество публични прояви.

На тези от вас, които ще реагират с: „Е, какво толкова?“, ще кажа – проблем има. И то голям. Ако заразата продължава да се разпространява в България, ще страдаме всички. Все повече хора ще умират – и без придружаващи заболявания, и млади, и всякакви. Все повече ще се нарушава ритъмът на социалните, бизнес и спортни дейности. Все повече ще трябва да стоим в карантина, защото сме заболели или сме имали контакт със заболял. Все повече ще натоварваме крехката здравна система, която при първата вълна беше буквално на ръба. Е, сега може да я докараме до срив...

Без паника

Да признаваме проблема за голям не означава, че трябва да изпадаме в паника, страх, психоза и всички подобни състояния, които за много хора са едва ли не неразделна част от вземането на вируса насериозно.

Има начин да допринесем за намаляването на заразата и едновременно с това да живеем пълноценно – и емоционално, и физически. И за това може да ни помогнат вечните думи на Левски:

„Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“

Думите на Апостола важат за всяка ситуация, в която народът се изправя пред голямо предизвикателство. Важат и за днешната световна пандемия.

„Времето“ днес е времето на COVID-19. То ни „обръща“, тоест променя. Променя ни, като ни изправя пред нова смъртна опасност, срещу която все още нямаме лек. Тя е сред нас всеки ден и изисква да променим начина си на живот и социално общуване.

Но и ние „обръщаме“ времето. Трябва да проумеем, че всички ние – искайки или не, осъзнавайки или не – оказваме влияние върху разпространението на коронавируса чрез поведението си. И това беше така не само когато си стояхме вкъщи по време на карантината, а ще е така всеки ден, докато се ваксинираме, тоест поне още 1-2 години!

Ако се заблуждаваме, че времето на COVID-19 е приключило и вече не ни променя, влиянието ни ще е негативно. Ако мислим, че можем да живеем точно както преди, влиянието ни ще е негативно. Ако подценим опасността, вземайки я за „най-обикновен грип“, мислейки, че не може да ни засегне, защото сме „млади“ или без заболявания, или считайки я за по-малко смъртоносна отпреди няколко месеца, влиянието ни ще е негативно.

Ако обаче направим малки промени във всекидневието си - ако мислим за другите, а не само за себе си, ако проумеем, че можем да общуваме с хората и от по-голямо разстояние, че можем да се забавляваме и без да се блъскаме в някое подземие, и че можем да носим маска, без да се „задушаваме“, ако се убедим, че всяко едно наше действие има влияние върху разпространението на заразата, ако разберем, че ситуацията с коронавируса изключва стопроцентовото завръщане към стария ни начин на живот поне засега, тогава влиянието ни върху времето ще е положително. Ще го „обърнем“, както пише Левски, по такъв начин, че ще помогнем за победата над COVID-19.

Как да стане това?

Ако се замислим, има прости неща, които можем да правим всеки ден. Те не изискват голяма жертва, само малко усърдие. А ползите могат да са огромни.

  • Следващия път, когато се видите с приятели или колеги, поздравете ги безконтактно. Не се ръкувайте, не се прегръщайте и не се целувайте. Има и други начини да покажете уважението и обичта си – усмихнете се широко;
  • Отменете плановете си за големи събития на закрито, дори да бъдат насрочени за по-късна дата при намален капацитет на залата. Вместо това изгледайте вкъщи концерт, мач или филм. Или моето любимо – отидете в някоя „затънтена“ планина, която винаги сте искали да видите, но и винаги сте отлагали;
  • Носете маска на закрито – независимо дали властите го изискват или не. Помнете, че така предпазвате не толкова себе си, колкото околните. А за да бъдете предпазени вие, трябва максимално много хора да носят маските си. Изисквайте от тях да постъпват като вас.

Готови ли сте заедно да „обърнем“ времето в полза на България?

Коментари

да, ама

Оказа се, че българинът реагира само на заповеди и глоби. Преди последната заповед в магазин на една верига почти нямаше маски, да не говорим за дистанция . На другия ден - всички бяха с маски съгласно заповедта. Така че за съжаление Левски не може да ни въздейства, защото не може да ни заповядва и глобява.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?