Клуб Z продължава със своята поредица "Ваканция на социална дистанция", в която ви представяме различни идеи за почивка на къмпинг, бунгала, къщи и вили за гости, както и интересни места в България, които си заслужава да посетите. Днес разговаряме с психолога доц. Маргарита Бакрачева* за необходимостта от почивка и колко по-нужна ни е именно това лято заради психическите проблеми, които ни донесе пандемията.

- Доц. Бакрачева, колко е важна почивката след преживяната социална изолация по време на пандемията – времето, през което си останахме насила вкъщи? По-важно ли е сега да отидем да почиваме, отколкото, да кажем, е било през миналата година, когато нямаше пандемия?

Това, което провокира извънредното положение, свързано с COVID-19, е високата доза стрес, която въпреки специфичните си изражения има по-скоро общи характеристики независимо от възрастта, пола и професията. Това се вижда въпреки очертаните различия в степента на изживявани емоции или избраните адаптивни стратегии за справяне със ситуацията в изследванията, които сме провели с учители, тийнейджъри и смесена група на възраст 20-70 години в различните точки – на обявяване на първите случаи на заболели преди и по време на извънредното положение. Ако обобщим – става въпрос за чувството, че всичко се променя, но животът трябва да продължи, без да има яснота за посоката, продължителността и начина на адаптация. Общото в модела може да отнесем до това, че с изключение на групите на останалите без работа, при които доминантата е финансовият проблем, и тези, при които страхът е водещ и провокира неадаптивни механизми, останалите съумяха да намерят източник на удовлетворение и дори вдъхновение в това, че се справят с всекидневието си.

С други думи, балансираха – доколкото е възможно – невъзможността за планиране, несигурността, провокирана от разнопосочната информация, несъответствията в пъзела и несъобразените мерки с неща от всекидневието, които им помогнаха да не се сринат. Тук вече значение има и професионалната заетост – тези, които бяха поставени в условия на принудителна активност – учители и преподаватели, родители на ученици, бяха ангажирани с товар, който ги мобилизира въпреки натоварването. Нищо в изминалата ситуация и продължилото извънредно епидемиологично положение обаче не може да се нарече „почивка“. Това беше, продължава и ще продължава дълго време да бъде източник на стрес, извадил ни от обичайния ритъм. Затова почивката е по-важна от всякога. За да бъде пълноценна обаче, са необходими нагласа и готовност.

- Как пандемията промени желанието и усещането ни за почивка – да не би да сме започнали да се страхуваме от отпуска, защото трябва да се смесим с хора – дали това, че трябва да отидем на почивка, всъщност в сегашната ситуация не води до повече стрес?

Страхът и проявленията му общо раздели хората на две групи – такива, които повече се страхуват, и такива, които са повече тревожни и гневни. В първата категория са тези, които насочват вниманието си основно към опасността, свързана със заразяване и възможните последици. Втората категория насочва вниманието си основно към последствията и финансовата криза и гнева като цяло – какво се случва, дали ограниченията съответстват на заплахата, поставяйки под въпрос в крайната си форма съществуването на заплахата, как и с каква цел се използва.

- Коя е почивката, която вие препоръчвате?

Почивката винаги е въпрос на индивидуален избор. Претъпканите курорти са само една от формите. Екзотичните дестинации – друга. В тази ситуация е важно всеки да се вгледа в себе си и да си представи къде ще се чувства максимално спокойно и зареждащо. Не е най-подходящият момент за осмисляне на почивката чрез предлагани пакети и предложения, както сме свикнали. Дали е на вила, на отдалечено място, което не ни е хрумвало, че можем да посетим, основата на ефективния избор е кое ще ни донесе максимално спокойствие.

- Доколко оттук нататък, като се започне от отпуските и се свърши с връщането на децата в училище наесен, страхът ще продължи да бъде емоцията, от която ще се водим във всичките си действия?

Динамиката, която преминахме в обобщена категория, беше доста илюстративна. Темата за коронавируса заемаше цялото пространство след 8 март. Тогава се отбеляза и единственият скок на доверие в мерките, предприети от държавата и медиите. Две седмици по-късно започнаха да се прокрадват и други теми, както и доста хумор като традиционната хилядолетна защитна реакция.

След въвеждането на ограничителните мерки спадна доверието и нарасна негодуванието вследствие на несъгласуваността и непоследователността на информацията – и най-вече на безумното поведение на медиите, което е еднозначно определено от деца до възрастни като неприемливо, всяващо само и единствено неоправдан страх. Така постепенно стигнахме до сегашната ситуация – коронавиорусът е тема, която всеки избягва като себезащитна реакция. Това, което тревожи хората в момента, е какво предстои отново поради разнопосочните послания. Общата споделена позиция е „Животът никога няма да бъде същият“, без да има ясно продължение.

- Има съобщения, че вирусът мутира – специалисти от целия свят предупреждават за втората вълна на заразата – по-вероятно е това да стане наесен, когато отново паднат температурите. Как би ни се отразила (психологически) втора вълна?

Непрестанното всяване на страх и неизвестност – не знаем каква е заплахата, няма решение, но тя става все по-страшна и ни очакват още по-големи проблеми, има единствено негативно въздействие и наистина може да достигне катастрофални измерения. Психически човек се адаптира много по-лесно дори и към страшни неща, когато има яснота. Какво и кога предстои? Неизвестността и животът повече от три месеца в неизвестност може да изчерпат и най-силните ресурси. В този момент от голямо значение е ограничаването на негативните послания и балансирането им с позитивни. А такива има достатъчно. В противен случай ще продължи да нараства все по-споделената убеденост на хората, че „има план“ и този план е в изпълнение. Можем да го илюстрираме със споделената позиция „Лошото свърши. Идва страшното.“

- Изолацията със сигурност е обострила заболяванията на всички хора – и физически, и ментални, като се започне от липсата на движение и се стигне до липсата на какъвто и да било социален живот. За кои категории хора тя беше най-страшна?

Тук основен въпрос са индивидуалните фактори, както и средата в домакинството. Ако човек се чувства подкрепен, преживява по-добре ситуацията и обратно, ако не се чувства добре в семейната среда, това обостря цялата ситуация. Нарастването на домашното насилие в цял свят е свързано именно с този фактор. Хората, които продължиха работа дори от дома, също са в по-изгодна позиция. С други думи, параметрите на конкретната ситуация са определящи, а индивидуалните характеристики са едва на второ място.

- Прибави ли тази изолация към физическите страдания на възрастните и хората с диабет, рак, хипертония и други хронични заболявания и нови психически проблеми, защото те са в рисковата група?

Страхът от рисковата група в известна степен влиза във връзка и с възможностите, които бяха ограничени, за ползването на услуги. Принципно хроничните заболявания са свързани със спецификата в поддържането на адаптация в перспективата какво могат хората, а не какво не могат, която значително беше затруднена и на ниво преживяване.

- Доколко сте съгласна с тезата, че преживяната криза от пандемията ще промени начина на мислене на хората – да живеят по-бавно, да бъдат по-близо до природата, да се радват на малките неща в живота?

Всичко зависи от развитието на ситуацията в дългосрочен план. При оптималния вариант – поставяне на ясни параметри – можем да очакваме целият позитивен опит да доведе до това хората да ценят в по-висока степен свободата си. Във всекидневието става дума за свободата, която са приемали за даденост, за ценността на взаимоотношенията и ценностите като цяло.

В негативното възможно развитие – на продължаваща несигурност – може да очакваме по-силна демотивация, липса на смисъл и вяра. Основните човешки потребности са освен сигурност от позитивни емоции, ангажираност, положителни връзки с другите, смисъл в живота и резултати. Промяната в ситуацията постави всички тях под знака на по-висока или по-слаба възможност за удовлетворяване.

- Къде да търсим красотата в нейните физически и духовни измерения?

Отговорът е в удовлетворяването на универсалните потребности за всички, но рецептата е индивидуална. Всяка стратегия за справяне със стреса е такава – тя работи при едни, но при други не. За някого физическата активност е водеща, за друг по-голяма стойност има усвояването на ново умение, за трети – духовно развитие и практики. Единственото важно, което е добре да не забравяме, е, че има много възможности, няма правилни и неправилни решения, най-важното е да не губим надежда и мотивация, че можем да намерим нещо, което да ни накара да се усмихнем. Така индивидуалният отговор идва от само себе си и няма да го пропуснем.

----

* Доц. д-р Маргарита Бакрачева е преподавател в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. През 2003 г. тя защитава дисертация в БАН, а през 2006 г. е удостоена с наградата на Академията за млад учен „Марин Дринов“. Член e на Международната асоциация за психоаналитична аз-психология, Съюза на учените, EFPA, Асоциацията за психично здраве и Дружеството на психолозите в България. Доц. Бакрачева води лекционни курсове по комуникации и бизнес комуникация, психология на личността, социална психология, трудова и организационна психология, консултативна психология и др. Научните й интереси са в областта на интернет комуникацията и медийна комуникацията. Автор е на 7 монографии и над 70 научни публикации, води авторска програма за решаване на кризите на идентичността.

Този материал е публикуван в новия брой на списание "Клуб Z", който можете да намерите в нашия МАГАЗИН.