"Кашлицата се върна, без предупреждение и на пръв поглед без причина; както и умората. Вярно, нито едното от двете не е толкова изтощително, колкото, когато имах истинския вирус, но те се завръщат".

Така започва разказа си за заболяването, което не го отмина, известният водещ от Си Ен Ен Ричард Куест. Телевизията го публикува заедно с видео на челната страница на уебсайта си.

"Подобно на много други, сега осъзнавам, че живея и страдам от дългата опашка на COVID-19.

Заразих се още в средата на април. Появата на симптомите дойде бързо. Изведнъж забелязах, че се чувствам много изморен и имах нова кашлица. Изследвах се и на другата сутрин получих телефонно обаждане от медицинския център, че пробата ми за коронавирус е положителна.

Вирусът е като торнадо. Когато се приземи, той се завърта през тялото, причинявайки хаос, объркване, кашлица, причинявайки щети на всеки орган, до който се докосне. Някои няма да преживеят посещението му. За онези, които го преживеят, когато той си отиде, човек изследва пораженията върху пейзажа на тялото и осъзнава, че те са много по-големи, отколкото си е мислил първоначално. Симптомите ми бяха от по-леката част: никога не съм имал затруднения с дишането или загуба на осезание или обоняние. Бях пребит от умора и през цялото вреве имах "кашлицата", която сега се върна.

Ковидната кашлица не е като обичайното дълбоко изкашляне (което лекарите учтиво наричат ​​"продуктивна кашлица"). Тя е много характерна. Това е суха, дрезгава, хриплива, кашлица. В моя случай, много къси издишвания на въздух, последвани от дълга, дълбока, измъчваща гърдите кашлица, която кара околните да се чудят няма ли да припадна.

Дадох отрицателен тест за вируса и положителен за антитела и моят лекар казва, че той няма да се върне. Но има дни, когато усещам, че той се е върнал.

Откривам и нови области на щети: сега станах невероятно тромав. Никога не съм бил най-пъргавият човек, никой никога не ме е наричал грациозен, но тромавостта ми е извън нормата. Ако посегна към чаша или извадя нещо от шкаф, ще го ударя или ще го изпусна на пода. Спъвам се на бордюра и политам. Падам върху мебели. Сякаш онази част от мозъка ми, която подсъзнателно настройва ръката и движението към препятствия, които вижда, не работи.

Понякога се усеща леко объркване. Микро забавянето в една мисъл, колебанието с дума. Никой не би забелязал освен мен.

Храносмилателната ми система е особена, най-меко казано.

Няма значение дали ги наричам симптоми, следи или останки - тялото ми не се чувства съвсем добре.

Лекарите се опитват да ме успокоят, казвайки, че това ще отмине, но не могат да ми кажат кога. Миналата седмица беше лоша. Кашлям от дни, изморявам се и имам нужда да подремвам. Спънах се в триножника на камерата, след което паднах върху стол. Загрижен съм, но не съм изпаднал в паника още. Тази седмица вече се чувствам много по-добре.

За тези, които не са имали COVID или са били свидетели на бъркотията, която оставя той след себе си, отново призовавам: Направете всичко възможно, за да избегнете това торнадо.

Тя ще профучи през тялото - ще убие някои по пътя си - ще рани всички по пътя си - и тогава, когато си мислите „добре, слава Богу, че е изчезнало“, огледайте се, щетите са разхвърляни навсякъде и ще бъдат с вас дълго, след като кризата отмине.

COVID е торнадо с много дълга опашка".