ПП и ДБ - разделението може да доведе до истинско единство

Негативите от разделянето на ПП и ДБ са повече от ясни. Демократичната общност има големи традиции в "люспенето" и това никога до нищо добро не е довело.

Съмнително събиране преди разделението

Но от друга страна специално това разделение е малко по-различно от другите. За разлика от други "отлюспвания", този път не се разделя един политически субект, създаден като такъв.

Разделят се два политически субекта, които преди това бяха отделни и тяхното събиране също не можеше да бъде анализирано еднозначно. Коалирането на ПП и ДБ навремето предизвика противоречиви реакции и настоящото разделение би могло да допринесе за истинско, а не фалшиво единство, каквото то беше досега.

Първо - това разделение си съществува и поддържането на изкуствено единство не заблуждаваше никого. Така дори е по-честно и по-почтено към избирателите.

Второ - парламентарното взаимодействие може да се окаже най-добрата форма на съвместна работа. То предполага единодействие в общите цели и край на препирните в дребнотемията - като например кой на кое място е в листата.

Трето - ПП и ДБ не са едно и също и никога не са били. Автентичната демократична общност се представлява от ДБ, чиито предшественици бяха "Синята коалиция" и "Реформаторския блок".

Де се е чуло и видяло чорап да стане корона!

ПП беше нещо като надстройка, създадена чрез "ала-бала" с Румен Радев, тогава все още президент. Това "ала-бала" не беше някакво задкулисно действие, а обикновена политическа игра.

ПП първоначално успяха да привлекат към себе си гласове, които не са от демократичната общност, а са по-скоро на Румен Радев. Това ги направи първа политическа сила, но си имаше и своята цена - например преди войната в Украйна от ПП си мълчаха и избягваха да отговарят на въпроса чий е Крим.

Трябва да им се признае, че след като Путин нападна Украйна, от ПП спряха да мълчат по тази тема и се противопоставиха на Кремъл. И точно заради това Румен Радев ги нарече "шарлатани" - защото спряха с алабализмите.

Левицата на Асен Василев - европейска, а не съветска

Кирил Петков припомни изборните резултати от времето на алабализмите и изтъкна, че те са били най-добри, когато двете партии са били разделени. Инициативата на ПП сега да обикалят села и паланки, за да търсят подкрепа, е похвална.

Но не могат да разчитат на онези избиратели - те вече имат за кого да гласуват. Подобни приказки са вредно самозаблуждение, "ала-бала" - та беше еднократно явление и повече няма да се повтори.

Може само да се пожелае успех на Асен Василев в опита му да създаде около себе си европейска, а не съветска левица. Но това, че различията между ПП и ДБ са по оста ляво - дясно, не е изчерпателно обяснение.

Величието на "сглобката" 

Въпреки, че ПП не е автентичната демократична общност, то тя определено може вече да се смята за част от нея. Тази партия има огромни заслуги за реализирането на двете основни цели на тази общност в последните години - влизането в Шенген и еврозоната.

Глупав, по-глупав, най-глупав, умен и красив

Премиерите Кирил Петков и особено Николай Денков - и двамата от ПП - са с основен принос за тези щастливи за България събития. "Сглобката" - при всичката й нелицеприятност - става все по-важна и с все по-фундаментално значение за нашето развитие.

Защото при правителството на "сглобката" стана пробива за Шенген. С бюджетите на "сглобката" влязохме в еврозоната.

За 5 години криза постигнахме повече, отколкото за десетилетие "стабилност"

Тези събития и тогава си бяха много значими. Но откакто Румен Радев взе цялата власт, те станаха направо величави.

Невежата русофилия даде на Румен Радев 131 мандата в парламента. Всеки, който милее за европейското развитие на България, е редно да си дава сметка какво щеше да е, ако Румен Радев имаше 131 мандата и България все още не беше член на Шенген и еврозоната.

Който е подценил русофобията, добро не е видял

Тези членства, които и без това много се забавиха, щяха още да се отдалечат във времето. И щетите, нанесени от невежата русофилия, щяха да са много по-големи.

Няма какво да се лъжем - в ДБ може да са по-автентични и по-последователни, но едва ли някога тази коалиция щеше да има толкова голямо влияние, че да излъчи премиер. Докато от ПП успяха да го направят на два пъти.

ПП срещу статуквото

Освен това от ПП се доказаха като истински борци срещу статуквото. Техни хора бяха обругавани от кафяви медии и чалгари. Бяха разкарвани по съдилища, а някои дори по арестите от държавата на голямото "Д".

Щеше ли "голямото Д" да бие с бухалката собствения си скут?

От ПП произлязоха някои значими политически фигури - споменатите Петков, Денков, Асен Василев, Лена Бориславова, Андрей Гюров. И тяхната значимост би трябвало да бъде призната дори от техните критици.

Въобще демократичната общност е много критична към своите политици. Но малко са хората от тази общност, които са готови да влязат в политиката,  да си сложат главата в торбата - да представляваш политически тази общност си е точно това.

Те не са умни и красиви. Те са умнокрасивитет

Трябва да се признае, че ДБ се опитваше до последно да удържи единството, включително с големи компромиси. В ПП и по-специално у Асен Василев лидерството клони към командирство, което не е печеливша политика в демократичната общност.

Асен Василев може и да е новият Иван Костов. Но му е рано да става Командир

Олигархията се разбира все по-добре с демонтажниците си 

Общата цел на ПП и ДБ и най-вече на хората, които гласуват за тях, е разрушаването на олигархичното статукво. Тази цел все още е актуална, защото новият "политически месия" поне засега не дава признаци, че ще разруши това статукво, макар да има цялата власт и може да го направи, ако наистина иска.

Напротив - новият "политически месия" и статуквото демонстрират доста добри взаимоотношения. Борислав Сарафов подаде оставка от поста и.ф. главен прокурор, което бе жест на добра воля от статуквото към ПБ. Новият шеф на парламента бе избран с подкрепа от ПБ, ГЕРБ и ДПС, от ПБ го увъртат за охраната на Бойко Борисов и Делян Пеевски.

"Говорещи глави" от телевизора, близки до статуквото, вече подготвят почвата за това, че е възможно новите членове на ВСС да бъдат избрани от същата тази конфигурация. А именно - олигархията и нейните демонтажници.

Към момента по нищо не изглежда, че предстои разграждане на статуквото. 

Взаимен баланс и контрол

Разделението на ПП и ДБ би могло да е и форма на взаимен баланс и контрол. Например - ако една от тези две партии залитне недопустимо много към Румен Радев тя би трябвало да е наясно, че на следващи избори остава извън парламента.

ПП-ДБ ще изгуби всичките си избиратели при сглобка с Румен Радев. Не само половината

Защото другата партия ще обере целия вот на демократичната общност. Конкуренцията в търсенето на избиратели също би могла да е от полза за политическото представителство на демократичната общност в парламента.

Всички предпоставки за запазването на единството на ПП и ДБ и техните електорати са налице. Единни в разделението, разделени в единството - това не е невъзможно.