България и нейните евродепутати ще направят всичко възможно да попречат на приемането на пакета „Мибилност 1“ или поне да го забавят възможно най-дълго.

Това стана ясно от думите на Андрей Новаков от Европейската народна партия (ЕНП/ГЕРБ) Той, Радан Кънев (ЕНП/Демократична България) и Искра Михайлова от „Обнови Европа“ (ОЕ/ДПС) говориха пред журналисти в навечерието на пленарната сесия на Европарламента в Брюксел. На нея се очаква да бъде гласуван неприемливият за българските превозвачи пакет, известен още като „План Макрон“.

Макар да не очакват чудеса, българските депутати отново са предложили 80 поправки по пакета, каза Новаков. И една от тях да мине случайно, предстоят месеци работа в ЕП. На миналата сесия обаче депутатите отхвърлиха всички предложения.

Българските представители държат най-много да отпаднат задълженията за връщането на камионите и на водачите в страната, в която са базирани.

Но каквото и да се случи утре, сагата няма да приключи, увери Андрей Новаков. Той припомни, че Еврокомисията вече официално декларира, че не е имала намерение да въвежда споменатите задължения за връщане. Ако пакетът остане в този вид, наесен тя ще излезе с доклад за оценките от въздействието върху околната среда. И ако се потвърди, че то е негативно и за шофьорите, и за околната среда, и за компаниите, ще обезсили пакета с ново законодателно предложение.

„Според информацията, която имам, докладът трябва да е готов в края на септември. Зависи какви са констатациите и кога ЕК ще се задейства. Но до края на годината трябва да има такова законодателно предложение. Ще ми се да вярвам, че това няма да се точи 3 години, както от 2017 г., когато предложихпа пакета, до днес“, каза Новаков.

Освен това най-тежките мерки срещу българския бизнес имат преходен период от 18 месеца. Надеждите са делото, което България и още 8 страни от ЕС се канят да заведат в Съда на ЕС, да приключи в този период, преди мерките за връщането на камионите и шофьорите да влязат в сила.

„Мобилност 1“ няма да подобри социалните права на шофьорите. Нека първото такова право е те да работят, защото ако фирмите фалират, това няма да се случи.

„Да не говорим, че е малко лицемерно. Защото ако започваме с тях, бих искал да предложа след това банковите служители или касиерите на международните хранителни вериги, които оперират в България, да получават еднакво заплащане. Ако работиш в Монтана, да имаш същото заплашане като в Мюнхен“, заключи евродепутатът.

Същевременно парламентарната Комисия по заетост и социални въпроси започна работа по собствена законодателна инициатива за трудовата мобилност в самия ЕС, заяви Радан Кънев, който е докладчик по това досие. Комисията иска да поправи двойните стандарти и недъзи на пакет „Мобилност 1“.

Бюджетът, възстановяването и германската прецизност

Сред най-важните въпроси на сесията е и бюджетът на ЕС за периода 2021-2027 г., който предизвиква люти спорове и разделение сред страните членки. Много надежди са свързани със започналото на 1 юли германско председателство на Съюза.

„Най-логичното е да очакваш германска прецизност на сроковете. Защото сме задължени до 31 декември да приемем бюджета. Нямаме право на забавяне“, смята Андрей Новаков.

Мнозина очакват, че тази сесия няма да бъде последната преди лятната ваканция. Защото от групата на ЕНП поискаха нова, извънредна сесия веднага след Европейския съвет на 17 и 18 юли. Съветът трябва да обсъди бюджета.

Такива са очакванията и на либералите от ОЕ, които са готови за това, каза Искра Михайлова.

„Да се надяваме, че това няма да е последната сесия за този политически сезон. Защото ако не е последната, на Съвета ще е постигнато съгласие по възстановителния план, дай Боже и по основните бюджетни въпроси“, започна Радан Кънев.

Според него в известен смисъл е щастливо стечение на обстоятелствата, че Германия оглавява ЕС точно в момента, в който спешно трябва да се приемат много трудни, дори революционни решения.

Кънев окачестви като революционен и факта, че Германия е от тази, т.е. на по-бедните страни от ЕС, страна на барикадата по въпроса за общото вземане на дълг. Тя вляза в преговорите за Плана за възстановяване, като прекрачва огромна червена линия на своята вътрешна политика.

Обвързването на бюджета, възстановителния план и Зеления пакт в една мащабна програма за трансформация на европейските икономики е задача по силите единствено на Германия като член на ЕС, убеден е Кънев. Според него ако тя не се справи като председател, има реален риск след това никой друг да не се справи.

За нас ключов елемент е Фондът за справедлив преход, чието създаване вчера бе гласувано от Комисията по регионално развитие.

Това, което интересува България и други страни, където кипи усилен дебат, са контролните механизми, изтъкна Радан Кънев. Според него сега остава след Германия червената линия да бъде прекрачена и от „пестеливата четворка“ в лицето на Австрия, Нидерландия, Дания и Швеция. Заради споровете около бюджета темата е твърде гореща в обществата на тези страни.

Въпросът е по какъв начин ще се контролират средствата конкретно от Плана за възстановяване. Но доколкото това са европейски бюджетни средства, това автоматично води до въпроса за по-сериозен контрол върху средствата от европейските фондове изобщо. Това ще бъде ключовият политически въпрос, който ще определи, първо, дали изобщо ще мине този план и, второ, дали той ще събуди доверието на гражданите на държави като нашата, които са потенциално значителни нетни получатели“, каза евродепутатът от „Деморатична Бълария“ (ДБ).

На въпроса дали сумата от 2,7 милиарда евро, които България се очаква да получи от Фонда за справедлив преход, ще покрие необходимостите на страната ни, Радан Кънев припомни, че парите са много повече от планираното до момента. Освен това тези средства не включват националното съфинансиране във Фонда. Така че всъщност ще става дума за доста по-голям бюджет, но и за значително усилие на държавата да осигури повече финансиране. На трето място, и това е най-важното, е смисълът на инструментите за подпомагане да послужат като гаранция и мотивация за привличането на частен капитал. Без частни инвестиции е невъзможно.

Много е важно да остане човешкият капитал //на въглищните райони и да бъде надграден в нови икономически сегменти. Това също изисква частен капитал. Според Кънев справедливият преход в Маришкия район трябва да се концентрира около Тракийския университет в Стара Загора.

И всичко трябва да бъде по инициатива на държавата, а не по спускани от ЕС директиви.

Изключително интересен пример даде Искра Михайлова, макар той да не е свързан с предстоящата сесия. Тя разказа как в Комисията по промишленост, иследвания и енергетика вчера е бил приет важен доклад за максимализиране на енергийната ефективност на сградния фонд в Европа. Той подготвя позицията на ЕП преди представянето на т.нар. вълна за реновиране на сградите в Съюза. Тази върна ще бъде основен инструмент за възстановяването на икономиката чрез пренасочване на работници от сектори, в които те са загубили работата си, към строителния. Самата Михайлова е докладчик в сянка по темата.

Върховенството на закона и санкциите

Евродепутатите ни бяха попитани съгласни ли са с идеята на еврокомисаря Вера Йоурова спазването на върховенството на закона да бъде „условието за разпределяне на европейски пари – както от Многогодишната финансова рамка (МФР), така и от Фонда за възстановяване“.

„Резервиран съм за членуването на думата „условия“ - все едно не съществуват други условия за финансирането. Европейското финансиране не може да бъде използвано като инструмент за наказание или поощрение. Това са пари за догонващо развитие на изостаналите райони. Парите се отпускат срещу реформи в конкретните сектори, с конкретни измерители по всеки проект, които се отчитат. Грешна е представата, че това са пари, с които българската държава разполага абсолютно самостоятелно и на тъмно. Те се управляват чрез споделено управление. Всяко евро, което се харчи в България, е под наблюдението и на ЕК, и на ОЛАФ, и на Европейската сметна палата“, посочи Андрей Новаков.

И припомни, че когато не се спазват определени стандарти, парите се спират. Това вече се е случвало в България.

Новаков е съгласен, че върховенството на закона трябва да участва във формулата. Предстои обаче да се разбере с каква тежест това ще важи при отпускането на средства.

Но в момента никой не казва как ще бъде измерено върховенството на закона, от кого, по какви критерии, с какъв процес, с какво решение. Депутатът чул предложение да сазедава анонимна комисия от експерти, което му звучи подозрително. Защото трябвало да има ясни критерии, както и да се знае дали ще останат и досегашните - БВП на региона, социални дейности, население, безработица.

Радан Кънев започна с това, че позицията му е „по-небалансирана“. И подчерта, че въпросът не е технически, а политически.

„По отношение на тези технически норми трябва да си дадем сметка, че нито ефективността от т.нар. усвояване на средства е на необходимото ниво и постига целите си по задоволителен начин, нито видимо контролът, макар и доста сложен като процедура, е достатъчно ефективен. Ефективността на контрола понякога опира до налагането на финансови корекции – поемането от местния данъкоплатец на бремето на грешките на неговата администрацията. Което е честно, защото в крайна сметка ние сме си я избрали“, смята Кънев.

Колкото до въпроса за „условието“, то е членувано. Това е въпрос докъде се простира отговорността на евроинституциите към европейския данъкоплатец и по отношение на бюджета. Засега тази отговорност е само техническа, но се предлага да стане и политическа.

Успоредно с евентуалния заем от 750 милиарда евро от името на ЕК се прави един от най-големите демарши към реална, не на думи и не на юридически понятия федерализация на ЕС. Кънев подкрепя този модел и стъпките, които водят към него.

„Като български гражданин и представител на български граждани винаги съм разчитал на това, че европейските институции имат по-голяма политическа отговорност за случващото се в България. Че в рамките на моя жизнен път ще видя момента, в който гаранциите, които всеки български гражданин има като европейски гражданин, ще бъдат скрепени със санкция при тяхното нарушаване – специално в сферата на върховенството на закона“, заяви Радан Кънев.

Той е убеден, че българските граждани не получават това, което им се полага като граждани на ЕС. Какво ще им осигури Еврокомисията – това е политически, а не технически въпрос.

Кънев смята, че България въви с умерени крачки да стане третият член на компанията  по отношение на свободата на медиите и на ефективността и независимостта на правосъдието. Другите две страни са Полша и Унгария. Българският евродепутат обаче се надява да не стигнем дотам.

„Вярвам, че един подобен механизм е една от възможните спирачки по пътя натам, която се надявам да бъде натисната“, завърши той.

Искра Михайлова смята, че българските студенти ще бъдат едни от най-потърпевшите при евентуално спиране на парите като санкция от ЕС. И затова при евенттуалното спиране на парите по еврофондовете не трябва да се нарушават правата на европейските граждани.

Като стандартен случай Михайлова изтъкна програма „Еразъм+“:

„Ако една страна наруши върховенството на закона и ЕК реши по изработени критерии да замрази плащането на средства по „Еразъм+“, тогава кой страда? И кой ще гарантира, че студентите, граждани на ЕС няма да бъдат спрени в техните учебни планове, тъй като страната, в която са се родили, нарушава принципи?“, попита тя.