Въпроси към прокуратурата по повод съобщението ѝ от вчера за претърсване в къщата на бизнесмена Илия Златанов - свидетелят от филмите "Осемте джуджета", отправи Антикорупционния фонд днес. Самото държавно обвинение излезе с анонс какво се е случвало във въпросния имот близо 24 часа, след като от фонда съобщиха, че тече претърсване, което се видя и от запис от охранителна камера в къщата. 

От съобщението на прокуратурата се разбра, че претърсването е било по досъдебно произвоство 128 от 2019 г. Това вероятно е разследването, за което самият Златанов говори във филма "Осемте джуджета" и е срещу роднини на бизнесмена - сина му, бившата му жена и т. н. До него се стига - според свидетелствата на собственика на най-големия производител на асансьори у нас, след като в продължение на месеци никоя институция не обръща внимание на сигналите му, че има опит да му се открадне бизнесът. Получава обаче "помощ" от адвокат Петьо Петров - известен като Еврото, и прокуратурата веднага се задейства...

Двете части на филма "Осемте джуджета" можете да видите в линковете отдолу: 

Версията на прокуратурата за претърсването в къщата на Златанов, в която в момента живее дъшеря му, заедно със семейството си, накратко е следната: обискът завчера  е донесъл резултат - открити са част от златните монети, които са му били върнати от прокуратурата, като преди това са били доказателство (по разследването срещу роднините му - б.р.), но са освободени. Че злато е иззето през 2019 г. още тогава съобщава официално държавното обвинение. Златанов обаче твърди, че в уговорката му с Еврото - срещу помощ в казуса, било част от това злато да му бъде върнато. Това обаче не се случило, твърди бизнесменът, като добавя във втората част на разследването, че е имало и подправени фактури от Германия за придобиването на въпросното злато на негово име. 

 
От Антикорупционния фонд поставят въпроси на прокуратурата по повод претърсването в дома на Златанов от вторник вечер. Прилагат и страници от протокола за претърсване (вижте в линка - б.р.) . Оттам припомнят, че филмът "Осемте джуджета" съдържа твърдения и факти "именно относно дейността на Специализираната прокуратура, и по-конкретно неправомерно влияние върху нея при упражняване на правомощията ѝ, както и будещи съмнения разпореждания с веществени доказателства с голяма стойност."
 
Ето какво още разказват и питат от АКФ: 

Претърсването и изземването е проведено в рамките на същото досъдебно производство, което се визира от Златанов в неговите изявления пред АКФ. Според цитираното съобщение от имота на Златанов на 7 юли са иззети веществени доказателства, за част от които – монети от жълт метал, се казва, че “съвпадат с върнатите на същото лице с постановления на прокурори при СП по-рано през годината по същото дело”.

Нека припомним накратко: относно тези монети Златанов твърди във филма, че е получил от бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров и неговата съпруга Любена Петрова предложение за съдействие за предаването им на него посредством документи, удостоверяващи произхода им. Златанов директно заявява, че тези документи са били неистински и никога преди това не ги е виждал. Той казва, че е подписал приемателно-предавателни протоколи за монетите на стойност над 4 милиона лева, но никога реално не ги е получил, а същите са били взети от самата Любена Петрова на паркинга на СП. За един от свидетелите по въпросните протоколи при проверка установихме, че същото лице е била в управителния орган на гражданското сдружение на Петрова „План Б“, известно с дейността си в подкрепа на статуквото в съдебната система.

Поради сериозния медиен интерес към случая предлагаме нашия анализ на засегнатите обстоятелства:

На първо място, публикуваното съобщение поражда въпроса как в рамките на разследване, инициирано по сигнал на Златанов и касаещо неправомерни действия срещу самия него, се извършва изземване от негов собствен имот на вещи, за които се твърди, че са владени от него? Същевременно от формална страна разрешението за претърсване е не срещу Илия Златанов, а срещу дъщеря му Пролетина, но въпреки това този факт не се обявява публично от вчерашните публикации (прилагаме протокол на края на публикацията).

Какво казва НПК: Принудителното процесуално-следствено действие “претърсване”, ако е извършено срещу Илия Златанов с изземване на негови вещи, според чл. 219, ал. 2 от НПК би следвало да го превърне в обвиняем по това досъдебно производство, по което той вече е придобил качеството на пострадал в по-ранен момент. Разследването по делото е водено за множество престъпления, сред които и изнудване и опит за документна измама, осъществени спрямо Илия Златанов. Упражняването едновременно на права на обвиняем и пострадал в едно и също наказателно производство обаче е недопустимо според чл. 74, ал. 3 от НПК.

На второ място, неясно е защо действието по разследване е проведено именно от специализираната прокуратура в рамките на същото наказателно производство, след като самият Златанов, който има процесуалното качество на пострадал и свидетел по делото, прави подробни, макар и извънпроцесуални, изявления за неправомерни действия на СП по производството, нарича я „специализирана престъпна група“, изнасяйки дори самоуличаващи го обстоятелства? Повече от логично би било в подобна ситуация друга структура на ПРБ да извърши обявеното от ПРБ като принудително процесуално-следствено действие срещу Златанов в хода на друго разследване, като мотивира искането си до съда да разреши претърсването с реалната нужда да търси именно вещи на Златанов и защити тази цел. Самото провеждане на действието по начина, по който е проведено, би могло изначално да го опорочи за нуждите на наказателния процес.

На трето място, публикуваният запис от охранителна камера в имота, заснела сцените преди същинското претърсване, поражда основателни съмнения за това, че първоначално в имота са влезли единствено служители на МВР без присъствието на каквито и да е други лица. Изводите от това са ясни и за неюристи.

На четвърто място, според протокола от изземването на 7 юли, намереното количество монети, описани като от жълт метал, е многократно по-малко, тоест само една минимална част от количествата злато, предадени по молба на Златанов с постановления на СП по-рано през годината, макар и от съобщението на СП от 8 юли да остава впечатлението, че количествата съвпадат. Самото разпореждане със златните монети в рамките на същото досъдебно производство поражда много въпроси, на които до момента няма отговор.

Вещите са първоначално иззети през юли 2019 г. от фактическата власт не на Илия Златанов, а основно на сина му Явор и частично на бившата му съпруга. За същите вещи Явор Златанов към момента твърди, че са негови и може да удостовери това с документи за някои от монетите. Дори и да не е заявил тези обстоятелства изрично в рамките на досъдебното производство, от единствения факт, че вещите са се намирали у него, би следвало да се презюмират претенциите му към тях, така както се предполага до доказване на противното, че този, който държи някаква вещ, я държи именно за себе си (чл. 69 от Закона за собствеността). Горното води до заключение за разпореждане с вещите в полза на Илия Златанов при условията на насрещни претенции на две различни лица за тях. При наличието на неизяснени обстоятелства около претенциите върху веществените доказателства прокурорът не би следвало въобще да се произнася, разпореждайки връщането им, тъй като не е компетентен да решава правни спорове в интерес на една от спорещите страни (чл. 113 от НПК). Отделно от това, принципно НПК допуска връщане на веществени доказателства само на правоимащите лица, от които са иззети, а в случая са предадени на друго лице, макар и претендиращо да е правоимащо (чл. 111, ал. 2 от НПК). Не са известни твърдения на Илия Златанов по делото, че златните монети са предмет на извършено срещу него престъпление, т.е. в резултат на противоправно поведение на Явор Златанов спрямо Илия да са се озовали във фактическата власт на Явор. Следователно на още по-силно основание преди разпореждането е трябвало да бъде поставен въпросът: защо, ако вещите действително са на Илия, се намират у Явор, с когото Илия е в конфликт.

На пето място, от съобщението на СП не става ясно нито от колко лица се е ползвал въпросният имот, който е претърсен на 7 юли, нито обитава ли се понастоящем от Илия Златанов. Ако не, тъй като нашата информация е, че от месеци той се намира в чужбина, то не е оповестено изяснено ли е откога не живее там.

На шесто място, до момента не са оповестени никакви действия и спрямо други от замесените във филма лица – става ясно, че единственото обстоятелство, което е целено да бъде проверено към днешна дата, е дали Илия Златанов всъщност е получил златото от СП, което той отрича и казва, че е фактически взето от Любена Петрова, макар и документално нещата да са били оформени другояче. Не е видно да се обръща каквото и да е внимание на всички други негови твърдения за неправомерно влияние върху институциите и техни незаконни действия. 

За нас изнесената от СП информация има една видима цел – да дискредитира цялостно изявленията на Златанов и на филма, като се фокусира върху една малка част от тях, които се представят като неистина. Затова настояваме за отговор на тези шест важни въпроса. И не само на тях.

Ние не приемаме всички твърдения на Илия Златанов априори за истинни, поради което и не акцентираме върху всички обстоятелства, за  които той разказва, а се концентрираме върху другите съществени въпроси, които филмът повдига, и които продължават да са без отговор:

Как се обяснява светкавичното действие на СП по казуса „Изамет“ след двегодишна неползотворна работа по подадените първоначално сигнали и жалби, и как тя корелира с документираното задължаване на сигналоподателя Златанов към съпругата на бившия следовател Петров по запис на заповед за близо три милиона лева?

Не е ли това всъщност платената цена за корупционната “услуга”, за която се говори във филма, и не е ли това централното обстоятелство, подлежащо на изясняване? Проверени ли са обстоятелствата около всички произнасяния на прокурори от СП във връзка с разпореждането с веществени доказателства на много голяма стойност в рамките на досъдебното производство?

Проверени ли са твърденията как физически е станало предаването на въпросните веществени доказателства на голяма стойност на паркинга на специализираната прокуратура в късните часове?

Проверени ли са твърденията за оказана спрямо Илия Златанов принуда да прехвърли дялове от дружествата си на номинални стойности от 5000 лева в болнично заведение? Това са публични сгради и движението на лица в и около тях би следвало да се документира и записва.

Има и още много въпроси освен тези четири, които филмите от поредицата “Осемте джуджета” поставят и ще поставят. Единственото, което досега видяхме след нарушеното мълчание на прокуратурата, е избирателно изнасяне на факти и спорни действия.

Въпросите станаха десет. Призоваваме за отговор с подобаваща фактология и правна аргументация.

Прилагаме и пълен текст на протокола от претърсването на 7 юли т.г., от който е видно следното – претърсването е направено в извънработно време, в отсъствие на живеещите за повече от час, а в забележките им (стр.6) в него става ясно, че откритите 79 монети (количеството е около 1% от върнатото по-рано през годината на Илия Златанов) са при повторен оглед в същото помещение, без присъствие на живеещите в къщата.

В откритите при огледа приемо-предавателни протоколи за връщане на иззетото през 2019г. злато от СП, подписани от адвокат Магдалена Мончовска (бивша служителка на столичното следствие и секретарка на Петьо Петров – Еврото), има подписани двама свидетели. Единият от тях е член на управителния орган на сдружение “План Б’” на Любена Петрова, според публично достъпните регистри на Агенция по вписванията. Последното приемаме не само като любопитен детайл,а и като поредно доказателство за проверяване, ако прокуратурата има воля за независима и задълбочена проверка.